Малка симпатична мишка търчи с малка симпатична брадвичка в ръка, а в следващия момент без колебание отсича опашката на котарака, който дебне с гръб към нея.

Бързонога птица не се колебае да пусне тежест от един тон върху и без това изтормозен койот.

Руски вълк и руски заек си погаждат не по-малко неприятни номера, освен това вълкът пуши като комин и дрезгавият му глас издава нездрави навици. В моето детство рисуваните персонажи се млатеха на екрана като за последно.

И въпреки това нито веднъж не ми е дошло наум да закова ръката на другарчето за чина...

По наше време лошите в приказките ги горяха в печката или ги караха да обуват нажежени до червено метални налъми. Ние четяхме всичко това и после отивахме да ритаме топка, да се гоним пред блока до припадък и да играем на криеница. И всичко беше наред.

Сега изведнъж детско предаване със съмнителна художествена и интелектуална стойност, каквото е "Прасето Пепа", се оказва изпълнено с насилие.

Според мен на фона на прасето Пепа телетъбисите изглеждат далеч по-обезпокояващо. Да имаш телевизор, натикан в корема, и антена, забодена в главата, как ви звучи? Да, и аз така си помислих...

Сред други изпълнени със садизъм детски филми по мнение на екип от Университета на Бат са "Замръзналото кралство", "Зоотрополис" и "Играта на играчките". Да се чуди човек как децата още не са се изклали едно - друго из училищата, докато ги залива такова невиждано зверство под формата на пухкави животинки, говорещи играчки и героини с очи на сърнички и сърца на лъвици.

Или може би просто децата - и преди, и сега - всъщност никак не са глупави.

Докато някакви големи хора с дипломи са загубили над 50 часа от живота си, за да търсят под вола - теле, на децата просто не им е до това. Те се наслаждават на чиста доза забавление под формата на поредното рисувано приключение, а след това те питат може ли сладолед за вечеря и може ли рокля на Елза за Коледа.

Да придаваш свръхвъзпитателни свойства на детските филми е по-инфантилно и от самите детски филми. То е като да търсиш дълбок смисъл в корейския поп или в сапунените сериали - такъв просто няма.

Не ме разбирайте погрешно - трябва да се внимава какво гледат и четат децата, защото те са едни своеобразни гъби, които попиват всичко и то от раз. Трябва да им се обяснява внимателно кое е измислица, кое е добро и кое е лошо, за да изградят те нещото, което ние, големите, наричаме "ценностна система".

Но да изгледаш няколко детски филма и да заключиш, че си "шокиран" и че модерната анимация е пълна с насилие - хайде, няма нужда. Били са пълни и с още повече насилие, но тогава не ги е имало учените от Университета на Бат, за да ни предупреждават. И по-добре.

Нека не забравяме и че да учиш детето на милосърдие не е работа на Ана, Елза и снежния човек Олаф.

Това трябва да се случи именно в семейството, за да не се разчита на персонажите от екрана да го сторят. Защото ако семейството свърши съвестно тази задача, дори няма нужда от предупреждения да не правим така вкъщи.

Евгения Минчева