Предстои преоброяване на населението в РБългария, но както и да завърши това преброяване ясно е едно – България се намира в тежка социо-демографска катастрофа. Целта на дадения материал не е да се дава широка картина в цифри на тази катастрофа. Но все пак бихме ориентирали към заслужаващи доверие различни източници на данни по въпроса в Интернет, а именно:
https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Population2019_en_XE8MEZL.pdf;
https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tps00001/default/table?lang=en;
https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html;
https://www.worldometers.info/world-population/population-by-country/;
https://en.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_Bulgaria;
https://www.prb.org/international/geography/bulga
Най-страшното в конкретната ситуация е това, че на официално равнище – правителството и представените в Народното събрание политически партии, не обсъждат тези проблеми с българската общественост. Съществува Правителствена управленска програма за периода 2017 – 2021 година, първата, която си поставя за цел преобръщане на негативната демографска тенденция. Но нима тя е комуникирана с гражданите на България, какво въобще е направено, ще се отчита ли въобще като завърши тази програма през 2021 г.? А и какво ще отчете – поредното задълбочаване на социо-демографската катастрофа ли...?!
За съжаление даже и да се започне някакъв разговор по демографските въпроси на България „тъпо“ се повтаря, че видите ли нямало демографска катастрофа, а имало само демографска криза.Следва да се припомни, че първата стъпка да се реши един проблем, е да се признае, че той съществува. Докато се крием зад термини като криза, срив и други начини за „замазване с розова боя“ няма как да се разбере остротата на проблема. И съответно да се тръгне към неговото решаване.
Има теория на системите, която ясно различава понятието „криза“ от това „катастрофа“. „Кризата“ е признак за настъпваща опасност.Понятието „криза“ предполага възникване на нестабилна, опасна ситуация, сигнализираща, предупреждаваща за предстоящ провал. Т.е. кризата съдържаща в себе си задаваща се опасност от разрушаване или разпад на системата. Но от друга страна кризата носи и предизвикателството на възможността за обновяване, чрез което да се преодолее кризата и да се насочи системата към устойчиво развитие, респективно функциониране.
Катастрофата притежава съвсем друго съдържание и характеристики. Това е вече осъществил се провал, нещастие, което в своята първа фаза води до определена дисфункционалност на системата. И ако тази дисфункционалност не се преодолее или не се спре нейното движение в негативна посока се стига неминуемо до следващата - „леталната“ фаза. Т.е. фазата на разпад и окончателно унищожаване и изчезване на системата. В този случай, каквото и да се предприеме, вече ще е късно. Катастрофичният процес не може да бъде спрян и се стига до разпад на системата
Днес България като народ и държава, намирайки се в първата фаза на вече реализиралата се демографска катастрофа, бързо се движи към втората фаза на същата – „демографския разпад“. Когато никакви, даже най-решителни действия не биха могли да спрат процеса на изчезване на българите като народ и държавата Българска като цивилизационен, политически, стопански, културен и прочее феномен.
В подкрепа на това твърдение ще цитираме само три „очевадни“ факта за социо-демографската катастрофа на България:
България днес е вече под 7 млн жители, по точно 6.95 млн. При условие че нашата Родина през 1988 г. е 9 млн. Това означава, че за малко повече от 30 години българските граждани са намалели с 23% , т.е. близо ¼ ... Без война!!!
Естественият прираст на населението за 2020 г. се прогнозира на -0.65% споредhttps://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos /bu.html. Според https://www.worldometers.info/world-population/population-by-country/ естественият прираст ще е -0.74%. Но даже да приемем съгласно сайта на ЦРУ на САЩ „оптимистичните“ прогнози, т.е. -0.65%, то по този показател страната ни е на 228-229 място от 237 страни в класацията;
И последният от най-страшните статистически факти, характеризиращи социо-демографската катастрофа на България. Този факт ясно демонстрира, че демографска катастрофа не характеризира всички етноси и народности – български граждани. Тази катастрофа засяга само нацие-определящата народност – българите. Така, например, през 2011 г. /картината днес е по-лоша – б.м. Н.С./ само за 52% от първокласниците българският език е бил роден/майчин/ език, докато за 48% той не е такъв(вж. „С. Игнатов: За 48% от първокласниците майчиният език не е български“ в https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/za-48-pyrvolaci-majchin-ezik-ne-e-bylgarskiiat-3579331, последно влизане 25.11.2020).
Както се казва в такъв случай, когато фактите говорят и Боговете мълчат!!!
Начало на демографската криза и изпадането в демографска катастрофа
В началото на ХХ век България е тази европейска страна, която се характеризира с най-висока демографска динамика – раждаемост от 28 на 1000 души, което и позволява сравнително за кратки срокове да преодолее двете национални катастрофи – след Междусъюзническата и след Първата Световна войни.
Като ключов фактор за тази демографска виталност може да се посочи това, че страната ни е типично аграрна, с многбройно дребно земеделие и съответен модел на възпроизводство на нейния човешки потенциал.Така че въпреки високото равнище на детска смъртност, високата раждаемост – резултат от модела на многодетното селско семейство, позволява да се поддържа благоприятен естествен прираст и съответно общо увеличаване на населението на страната.
Започналата от началото на 50-те години ускорена модернизация на обществото, т.е. индустриализация и урбанизация скоро създават условия демографската динамика да придобие общоевропейски параметри, т.е. създава се модела на едно-двудетното градско семейство. При това тези параметри придобиват все по-ниски измерения. И макар до края на 80-те години на ХХ век да не може да се говори за демографска криза, доколкото естественият прираст демонстрира все още плюсови стойности, определено ситуацията може да бъде определена като предкризисна.
От края на 80-те години на ХХ век с началото на т.нар. „смяна на системата“ датира началото на демографската криза в нашата страна.
http://forum.vestnikataka.bg/index.php?topic=17370.135&ei=SjNhUYe8EMfetAa014HYAg&bvm=bv.44770516,d.Yms&psig=AFQjCNEc6_hPCFJJx8STsQd4MZcAZHKBfg&ust=1365409895906345" target="_blank"> От средата на 90-те години на ХХ век, въпреки някои положителни тенденции, проявили се в динамиката на раждаемостта в краткия петгодишен период между 2003-2008 г., поради силното застаряване на населението, а също така поради влошаването на здравния статус на същото, се наблюдава нарастваща тенденция в смъртността. Това води до срив в естествения прираст на България. Същият може да се дефинира като демографска катастрофа.
Кратко сравнение с усреднените демографски стойности в ЕС(Европейския съюз), както и със страни от ЕС с най-влошени демографски показатели демонстрират ужасяващата демографска картина в страната ни.
Още по-страшна става демографската картина, когато сравним със съседни страни или такива със справними показатели за периода от началото на 90-те години до средата на второто детилетие на ХХI век. Картината на това сравнение е просто ужасяваща като се вижда как българската нация буквално се „топи“ и изчезва.
Най-важна роля във възпроизводството на човешкия потенциал на една страна играе броят на жените във фертилна възраст. И в тази област ситуацията е повече от трагична – за периода 2001-2012 година числото на такива жени у нас е намаляло с повече от 280 хиляди, като само през 2012 г. спадът е с 26 хиляди. Тази тенденция на съкращаване на броя на жените във фертилна възраст продължава до днес 2020 г. с ускорени темпове.
Следва да подчертаем, че демографската катастрофа на България освен количествени има и качествени характеристики с различни измерения.Първо такова измерение е делът на хората над 65 години и този на младите под 15 години спрямо общия брой на населението. Както се вижда от таблица 4 по-долу в България възрастните над 65 години са два пъти повече, а младите под 15 години два пъти по-малко, отколкото средните стойности за света.
Таблица 3.Сравнение на хората над 65 години и под 15 години спрямо общия брой на населението в България и средните данни по света за 2020 г.
Друг важен аспект на качествените характеристики на демографската катастрофа е здравното състояние на хората в България, което определено е резултат на липсата на адекватни здрави грижи вследствие на съществуващата здравна система.
Здравната система на България е възприела неолиберален режим на действие. Болниците са превърнати в търговски дружества, чиято цел е максимизация на печалбата. Поради това основни методи за поддържане на здравен статус и лечение не е профилактиката, от която малко се печели, а инвазивната и лекарствената медицина.
Липсата на системни профилактични грижи са особено забележими при заболяванията, които са ключови причини за ранна смъртност - тези на кръвоносната система – хипертония и като следствие – инсулти и инфаркти, а другата са раковите заболявания.
Най-сигурният индикатор за лош контрол на хипертонията в България е високото равнище на ранна смъртност от мозъчен инсулт. Според официалната статистика и редица проучвания в България има около 2 милиона хипертоници... Около 12% от инсултите у нас са при по-млади от 35-годишна възраст мъже. И по този показател сме на едно от първите места в Европа. Причината е, че рисковите фактори не се атакуват навреме...7
България също така е сред страните с най-малък брой излекувани болни от злокачествени заболявания, които пък заемат второ място като причина за ранната смъртност.8 Причината е, че у нас ракът се открива в късен стадий, когато той е нелечим.
Трети важен аспект на качествените характеристики на демографската катастрофа на България е етническата съставляваща. Ако погледнем на нещата от тази посока нещата стават още по-трагични. Фактически негативните параметри на раждаемостта, а оттук и естествения прираст на България основно са за сметка на държавнообразуващия етнос - българите.
Следващият качествен аспект на демографската катастрофа е свързан с емиграцията. Над милион са напусналите страната през последните години за да търсят работа и по-добри условия за живот. В Испания, Гърция, Италия и САЩ работят стотици хиляди български гастарбайтери, които подпомагат бедните си роднини в България. Голяма част от емигрантите са високовалифицирани, завършили образование в Западна Европа и установили се във втората си родина. Средно над 10 000 младежи отиват да следват в чужбина всяка година. Това сочат разчетите на посредническите фирми, които уреждат приема във висши учебни заведения зад граница. Поне 70% от завършващите елитните езикови и математически гимназии, както и частните училища, стягат багажа за западни университети – предимно в Германия, Великобритания и САЩ. Фактически Отечеството ни плаща своебразен „кръвен данък“ на богатите страни, като нашите млади хора подобряват демографската ситуация в тях за сметка на собствения си народ и държава. Такова „изтичане“ се е извършвало в продължение на пет века спрямо Османската империя, макар и в други форми и по един по-различен начин.
Може определено да се твърди, че в цялата си съвкупност като количествени и качествени характеристики настъпилата социо-демографска катастрофа в Родината ни доведе до дисфункционалност в социално-икономическото и техно-иновационното развитие, т.е. съвременна България вече не може да прави редица продукти и производни, които тя създаваше само преди 30 години поради липса на хора, способни да ги правят, а не само на оборудване и пари.
Казано по друг начин нашата страна функционира във все по-тесен ракурс – технологически, икономически, интелектуален, а най-вече социален, именно заради недостиг на човешки ресурси в количествен и качествен смисъл. Това ни дава правото да твърдим, че става дума не за демографска криза, за каквато говорят редица други изследователи, а за демографска катастрофа. Погледнато от политически позиции последната може да бъде назована „геноцид“ или „автогеноцид“.
За някои идеи как социо-демографската катастрофа да бъде „замразена“, а след това преодоляна
Първото, което трябва да се направи, когато се говори за идеи за „замразяване“, а сллед това за преодоляване на социо-демографската катастрофа на България е да се видят причините и причинната верига на катастрофалния процес.
По наше мнение трябва да се говори за три групи причини, намиращи се на три различни равнища на взаимодействие, създаващи определени причинни вериги и причинни мрежи:
Преки причини – ниска раждаемост, висока ранна смъртност, загуба на жени във фертилна възраст, масова емиграция и други;
Непреки причини – застаряване, бедност, безработица, социални болести – въпиющо социално неравенство, разпад на семейството, отчайващо ниско равнище на социална сигурност, трансформация на системата от социални ценности, т.е. възприемане на постмодернисткия модел на свръхиндивидуализъм и свръхпотребителско съзнание;
Глобални причини – това несъмнено е създадената неолиберална социално-икономическа и политическа система, която създава непреките причини водещи до преките такива за настъпилата в нашата стана демографска катастрофа.
Въпреки тази класификация на причините бихме искали да очертаем това, което
според нас се явява ключовата причинна верига за демографската катастрофа в България. Обикновено се казва, че основна причина е бедността. Несъмнено това е така, но тук трябва да се отбележат няколко важни допълнителни момента. Не просто бедността, тъй като няма пряка връзка с дадено равнище на материално благосъстояние и раждаемост, макар такова да има по отношение на ранна смъртност. Става дума за тенденцията на т.нар. „векторна бедност“, т.е. посоката на развитие на бедността е нейното увеличаване във всяко следващо поколение. Т.е. когато децата стават по-бедни от родителите си и съответно тяхните деца са по-бедни от тях, и така по нарастващ вектор на бедност.
При това бедността следва да се разбира не само като ниско трудово възнаграждение, а оттук и като жизнен стандарт в абсолютни цифри и в относително сравнение. Но бедността следва да се вижда и като отсъствие на социални ресурси. Т.е. българското общество обеднява и като социални възможности за професионална, гражданска и обществена реализация.
Тази „социална бедност“ е следствие от разрухата. Разруха, който дойде от т.нар. „реформи“ на прочутия преход, от корупцията, от периферийния и полуколониален модел на развитие, който бе изграден в България от тези т.нар. „реформи“. В резултат от което изчезнаха възможностите българите да реализират своя потенциал в полза на българското общество.
В този смисъл ако направим сравнение на населението, живеещо с под 2$ на ден за периода 2005-2009 г. в България и света, ще видим, че у нас това са само 7% от населението, докато в света са 43% .9 Въпреки това именно България е изпаднала в демографска катастрофа, докато при страни със значително по-нисък стандарт това не се наблюдава. Именно затова се осмеляваме да говорим, че става дума не просто за бедност, а за „векторна“ и „социална бедност“ като ключово звено в причинната верига, започваща безспорно със създадената след сюблимната дата 10 ноември 1989 г. неолиберална система на социално-икономическо възпроизводство.
Следващото звено на тази верига е трудовата интеграция. За нея също може да се използва термина „векторна трудова интеграция“, т.е. тя определено създава по-малки възможности за следващото поколение за трудова и професионална, както и социална реализация, включително семейна такава. Това от своя страна формира следващото звено в комплексната причинна верига, довела до демографската катастрофа на България – социалната несигурност. Т.е. младите българи не се чувстват нито социално сигурни, нито социално зрели за да поемат отговорност да създават семейства и да имат деца.
Това по своеобразен начин конфигурира общата социална атмосфера на разпад на системата от социални ценности, в която семейството и децата играят важна роля. Оттук и пропада следващият важен компонет – решението на отделния българин или българка да имат семейство и деца.Младите българи предпочитат да живеят заедно, без да сключват брак. Съвместното съжителство, без обвързване, се предпочита от хората на възраст под 40 години. От тази възрастова група са 70% от всички безбрачни двойки в България. Семейната институция се разпада - през 2010 г. са сключени 24 000 брака и са регистрирани 11 000 развода. А семействата без деца са 35 на сто.10
Посочената причинна верига, ако не бъде прекъсната, ще продължава да вкарва българите в тунел без изход, в бъдеще без перспектива за българската нация и държава.
За нас тази позитивна алтернатива може да се търси единствено в рамките на действителното социално-хуманистично начало. Това означава изграждането на верига от социално-икономически мероприятия, базирана на Стратегия за демографското възраждане на България. Последното следва да се разглежда като съставено от програми в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива. Като набелязваме тези перспективи това не означава, че, например, в средносрочната и дългосрочната перспектива мероприятията трябва да се провеждат с някакво забавяне във времето спрямо краткосрочната перспектива. Не следва да се мисли за всяка от изпълнението на мероприятията в рамките на тези перспективи от сега. Разликата в перспективите предполага, че окончателното им изпълнение, ако се започне последното от днес ще заеме различно време – при краткосрочната от 1 до 3 години, при средносрочната от 3 до 5 години и при дългосрочната от 5 до 10 години.
В този смисъл в краткосрочната перспектива следва да влизат задачи и мероприятия като:
Приемане на закон за подоходно облагане на семейна основа;
Понижаване или премахване на ДДС за учебиици, детски книги, дрехи , някои детски храни или лекарства за деца по рецепти;
Безплатно лечение на редица заболявания на деца до 16 годишна възраст;
Приемане на специална програма за подпомагане на семейни двойки с проблеми в раждаемостта;
Други.
В средносрочна перспектива следва да се осъществят мероприятия като:
Предоставяне на жилища за млади семейства на изплащане, при което на основата на сключен договор за забрана на продажбата на жилището за определен период при раждане на първо дете да се намали сумата за плащане на жилището с 20%, на второ дете с 20% и на трето дете с 15%. За тази цел да се създаде специален фонд;
Да се подготвят специални законови актове, да се подготви програма и създаде специален фонд за привличане на лица от българската диаспора в чужбина – Молдова, Украйна, Русия, Северна Македония, Гърция и други;
Да се подготви трудова и образователно-квалификационна програма за всеобхватна социално-икономическа интеграция на ромското население на страната, както и на различни други социални, религиозни, етнически и прочее общности;
Други.
В дългосрочна перспектива следва да се осигури:
Формиране на нов цивилизационен модел на развитие, ориентиран както към разширяване на социалните перспективи чрез неоиндустриализация и неоаграризация на иновационна платформа, така и осигуряващ в максимално възможна степен социално равенство, социална справедливост, колективистки дух и ценности, и социална солидарност.
Вместо заключение
Вместо заключение трябва да се каже откровено, че няма шанс за живот и развитие периферийно полуколониално общество, в което естественият и неизбежен за оцеляването на отделното човешко същество егоизъм:
Превърнат е в основна платформа на функциониране на инстутиционално равнище/държава, местна власт, стопански единици и прочее/;
Насаждан е /чрез СМИ - средствата за масово информация, образователната система и НПО-неправителствените организации/ като ключова социална ценност в масовото съзнание.
Подобна рамка на обществената динамика неминуемо ражда свръхегоизъм на индивидуално равнище с характерни за него на единя полюс паразитно свръхпотребление, а на другия нищета, просия, проституция във физически и морален смисъл и масова лумпенизация, смачкване и разкъсване на семейни, съседски, професионални, колегиални, партийни, междупартийни и всякакви други връзки, превръшане на социума в клоака с перспективи за частичен или пълен разпад и историческо небитие в един повече или по-малко дългосрочен план.
Нако Стефанов
Бележки:
2 Там.
3 Пак там.
4 http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2007/1-07/pp25-28.html
5 Вж. http://valentinfortunov.com/wordpress/?p=628
6 Данните са според http://www.prb.org/
7 Интервю с проф. д-р Димитър Хаджиев, консултант по неврология в болница "Св.Наум", председател на Българското дружество по главоболие и автор на редица методи за изследване на мозъчното кръвообращение в http://zdrave.log.bg/article.php?article_id=14521
8 Вж. в /http://www.ohboli.bg/
