Казват, че политиката разболява

А ние вече стигнахме „дъното на дъното”...

 

 

Едно съвсем скорошноамериканскосоциологическо изследване се оказа интересно и за нас, българите. Става дума за физическите и емоционалните промени, които претърпяваме при редовното следене на ежедневните новини, а също и затова по какъв начин ни се отразява участието в политически разговори и спорове. И според заключението на експертите, които са го провели: политиката била способна да ни доведе до хронично безсъние и постоянна тревожност! И настина, последните събития, макар да ни донесоха надежда, все още будят и тревога. Какво ще стане след тези опустошения?! Дали ще се оправим? Казват още, че политиката е блато. Ние май вече затънахме в блатото, стигнахме дъното на дъното...

 

 

Проф. Кевин Смит, известен социолог и политолог от университета в Небраска в САЩ, един от авторите на това изследване, се спира върху американското общество по време на президентските избори през 2016 г. За целта той е интервюирал повече от 800 души в продължение на около една календарна година. Установил е, че над 40% от участниците са били сериозно стресирани от политиката.Проучването разкрило, че близо 20% са разрушили добри стари приятелства заради политически пристрастия и разногласия. Един от всеки oт всеки десетина интервюирани заявил, че се чувствал сериозно уморен. Около 4% от хората дори признали, че на моменти са стигали едва ли не до мисълта за самоубийство, представете си: заради политиката! Освен това 11,5% съобщили, че именно тя, политиката, била повлияла определено неблагоприятно върху физическото им здраве; 31,8% заявили, че излагането на различни гледни точки в медии, които били противни на личните им убеждения, ги дразнели силно; 29,3% споделили, че губели самообладание в резултат на политиката, а 22,1% признали, че се интересували твърде много от това кой печелел и кой губел при избори...Наистина сериозни и тревожни показатели.

 

 

Тя, политиката влияе определено негативно на живота на много хора или поне те са твърдо убедени, че наистина се отразява негативно на живота им“, казва проф. Кевин Смит.“ Да, стресът е и реално явление, което може да има катастрофални последици за здравето. Ако политиката допринася значително за нивата на стрес, особено сред възрастните хора, тогава да, тя има истински сериозен негативен ефект върху здравето”.

 

 

Наистина, какво можем да добавим след тези толкова показателни цифри и точни думи? Мисля, че този път коментарът ми е излишен. Ние, българите, по принцип сме си „политикани”. Още Алеко го е казал. Да, като че ли повече говорим, отколкото действаме, вършим нещо реално, полезно. Да не говорим за нашите днешни политици. С малки изключения, те са от ниско качество. Ако не вредни / а те са немалко/, то, безполезни, „мъртви души”.

Доста мълчахме и търпяхме. Както е казал поетът, „мълчим като риби, търпим като волове”. За щастие, най- сетне, след тези изгубени години и особено последните десет, довели ни до истинска катастрофа, надигнахме глас...И дано да успеем да излезем от това блато. На следващите избори да бъдем активни участници, да излъчим максимален брой наблюдатели, за да спрем фалшификациите и манипулациите на ГЕРБ, които „спечелиха” досега само по този нечестен начин и поради нашето слабо участие. Да не казваме: „няма смисъл”, „всичко е предрешено”, „нищо не може да се направи”...Нека този път да бъдем истински, активни граждани, а не верноподаници. Граждани на свободна, културна, европейска страна. Да се преборим с натрапниците, които съсипаха България и продължават нагло и безсрамно да я грабят до последно! Да прогоним завинаги нечестните и алчни политици.

 

„Смисълът на живота е борбата”, казваше великият Гьоте. А на онези, които казват: „Нищо не ме интересува, все ми е едно, за никого няма да гласувам!”, ще ми кажа направо: „ С вашата пасивност, вие само ще помогнете на Злото отново да възтържествува!” Да не говорим само по кафенета, пейки и кръчми, а да бъдем активни. И нека всички да престанем да се ядосваме и да се гневим, а да действаме.

 

 

Да, вярно, политиката ни уморява, повечето от политиците са ни омръзнали, направо до болка. Някои от тях са просто смешни, други – зловещи. А има и няколко, които са и смешни, и зловещи. Докато свестните са съвсем малко и са изтикани от властта, като например, г-жа Ренета Инджова и още неколцина други честни и милеещи за България люде. А останалите? Защо да ги търпим още? Защо да не ги поставим там, където заслужават. Защо не изберем нови, почтени, неопетнени хора? Защото Злото успява тогава, когато Доброто е пасивно и разединено.

 

 

Слава Богу, че протестите ни се чуха по света и разтърсиха цялата, доскоро замряла в отчаянието си страна. И дано този път, най- сетне, след тези десет изгубени години, да успеем! Защото нашите политици наистина вече прекалиха. Оставка и затвор! И светлина след мрака!

 

 

Огнян Стамболиев, ПЕН- България

Станете почитател на Класа