Приказката, че „удавникът се улавя и за сламката” е особено подходяща илюстрация на нашите усилия в Брюксел, за да се намери подкрепа за държавната ни позиция относно българските условия за започване на преговорния процес на Р Северна Македония за ЕС. Опитите най-накрая да разясним на страните -членки на ЕС защо имаме условия за евроинтегрирането на малката ни съседка, наричана не без основание братска страна, може да се приеме и за „след дъжд качулка”. Защото още през март ние сме казали „да” за започване на преговорeн процес на Скопие с ЕС. След решение на Брюксел, разбира се. Сега обясняваме с представен обяснителен меморандум каква е същността на тези условия, в които се посочват наши позиции за идентичността и езика например, които не са съществували до 2 август 1944г. Посочили сме, че те са „етнически и езиксов инженеринг в Македония”, както се е наричала тогава. Заявили сме, че „създаването им е част от цялостно изграждане на отделна небългарска идентичност, чиято цел е прекъсване връзките между България и Македония”. Обясняваме, че след 1945г на територията на днешна Северна Македония са били убити повече от 20 хил души, които са се определяли за българи и това е бил елитът на тези стари български земи. Общо повече от 100 хил са пострадалите от репресиите на новата власт в СР Македония. Настояваме тези наши условия да станат „част от преговорната рамка за Скопие” т.е. визираме глава 35 от преговорния процес. Знаем, че ЕС не допуска да остават открити въпроси, когато се кандидатства за членство и разчитаме, че тези изисквания ще бъдат спазени и в случая. България винаги с въодушевление повтаряше, че интегрирането на Западните Балкани в ЕС, включително Р Северна Македония е и наш стратегически приоритет. Както казват зад Океана, „това е и в български интерес”. Съобразихме се незабавно и отворихме бързо вратата за членството на Повардарието в НАТО. Тези дни посланикът на Берлин в Скопие не пропусна да ни поясни, без да се споменава името на България, че „страната с условия е обвързана с нейното казано вече „да”. Германия е не само председател в ЕС до края на годината, но и има амбиции да реализира стъпки за приобщаване без повече отлагане на Скопие и Тирана към западните ценности т.е. към ЕС. Счита се за основен лобист за интеграция на Западните Балкани. Не е тайна, че целта всъщност е лишаване на Русия, Китай и Турция от влияние и позиции в региона.
Въпросът за София обаче е как да се излезе от ситуация, в която се оказва, че имало македонски език, който не сме признали официално, че имаме „македонско малцинство”, че имало „македонска идентичност” от време оно? Как да се сложи кръст на каузата Македония като се откажем от обща история, национални герои и се допускат постулати за „българска фашистка окупация в периода 1941-44г”? Приехме набързо един Договор за добросъседство и сътрудничество, в който безспорно общите приказки преобладават,отказахме да сме съпричастни към преговорния процес от Преспа между Скопие и Атина, следствие на което трябваше да преглътнем име „Северна Македония”, което стратегически не е в наш интерес. После научихме, че се били разбрали на онова езеро, че македонският език бил форма на славянски т.е. няма общо с българския. В тази връзка управляващите в Скопие винаги се позовават и на подписания Преспански договор с Гърция, за да уверяват, че македонският език е „признат навсякъде”. Гърците повече от 20 години се подготвяха за техния Договор от Преспа като заеха водещи позиции в икономиката на Повардарието, съдействаха за магистрали от Белград през Скопие до Солун и Атина, без да допуснат табели с име Македония по границата си, не позволиха споменаване на старите имена на градовете в Егейска Македония /впрочем населени преди 100 години предимно с българи/, прикоткаха гражданите на северната си съседка да предпочитат техните курортни селища, докато ние не успяхме поне път до Скопие да направим. Да не говорим за ж.п. линия, която още по времето на Цар Борис ІІІ е строена и тунелите са до Гюешево на нашата граница. Даже и не споменаваме, че още през 30-те години на 20 век радио Скопие е било филиал на радио София. Ние се хванахме за общата история, общи исторически герои и решихме, че създадената съгласно Договора за добросъседство съвместна комисия ще реши съществуващите проблеми в отношенията ни, включително за общата история. Вярвахме, че комисията ще допринесе за изясняване на проблемни въпроси, меко казано, в образователната система на Скопие, които се отнасят до България. Надявахме се, че ще спре езика на омразата и насаждането на негативизъм към България, което си беше политика още от времето на Тито.Да, това са препъни камъни в отношенията ни и няма как да се преглътнат от София. Във вътрешен план това би приличало на действие от рода Белград да признае на този етап независимо Косово.. След поредица от пропуски, след непрецизирани в зависимост от интересите ни позиции, след напразни надежди, че управляващите в Скопие ще действат без колебание съгласно поети ангажименти по Договора за добросъседство се оказа, че дори съвместната комисия не работи от миналата година. След 9 заседания и малки успешни стъпки по въпроси като този за Цар Самуил, Скопие прекрати заседанията с мотив предстоящи избори и опасения да не се използват разговорите за политически предизборни цели. Зоран Заев след извънредните избори отново е премиер, но коронавирусът вече е традиционна причина да се оправдават дадени политики, чиято цел е печелене на време или отлагане на решения. Но до 6 октомври трябва да се приеме рамката за преговорния процес на Северна Македония, а Скопие живее с надежда първата междуправителствена конференция с ЕС да се състои до края на годината. София явно в опит да хване последния влак, за да отстои български интереси по отношение на Р Северна Македония, разпространи в Брюксел сред страните-членки своите условия за начало на македонския преговорен процес. В допълнение чрез вицепремиера си България открито се закани да приложи „вето” за членството на Скопие в ЕС, ако българските условия не се приемат. Изразеното българско становище, с което обществото ни се запозна от македонските медии, отстоява тезата, че „ЕС не може да се използва като платформа за македонизъм основан на антибългарска идеология”. На принципа „по-добре късно, отколкото никога” явно е взето решение да се отстояват интересите ни при отваряне на всяка глава от преговорния процес на Северна Македония т.е. стъпка по стъпка. Няма съмнение, че изразеното мнение в някои медии в Скопие, че „българите се чувстват измамени” е близо до истината. Казва се официално, че е имало заседание „он лайн” на съвместната комисия през м.юни, което нашите представители отричат категорично. В същото време Зоран Заев ни уверява, че ще се намери компромисно решение по щекотливите въпроси като този за „чий е Гоце Делчев”, защото „и двете страни трябва да са доволни” в името на общото европейско бъдеще. Но първото му посещение в новия мандат е в Гърция, което е силен сигнал. Макар и да е обявено като участие в конференция на „Икономист”. При среща с премиера Мицотакис Заев казва, че „силният лобист за Македония в ЕС е Атина и приятелството ни е основано на голямо доверие”. От своя страна председателят на македонската част от съвместната комисия, Драги Георгиев, съвсем сериозно предлага „македонският и българският възглед за Гоце Делчев да съществуват паралелно”. При добра воля „може да има резултат, мултиперспективност”, добавя Драги Георгиев. Да се чества Гоце Делчев и в Скопие, и в София. Поотделно, паралелно, всеки, както иска? Идеята за съвместно честване на общите исторически герои и в името на общата ни история, поне до 1945г, определено не влиза в стратегиите на Скопие.Там твърдят, че „съвместното честване на Гоце Делчев е лишаване от самоличност”. Самите герои, включително Гоце Делчев, се определят в Повардарието като „стожер на нашето съществуване”. Поне такива са лозунгите на масовите митинги в Скопие, организирани от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, в защита на Гоце Делчев като „македонец” и срещу „пораженческата политика на Зоран Заев”. Има основание да се смята, че и управляващата партия, СДСМ, не е против такива тези и не се противопоставя на скандирания „Делчев е Македония”. Като гърците, които месеци наред крещяха „Македония е гръцка” и накрая подписаха споразумение, което изцяло защитава интересите на Гърция. В Скопие казват да се отворели архивите, за да се „види истината чий е Гоце Делчев”. Онези архиви, които българските власти са предали след Втората световна война на Скопие заедно с тленните останки на Гоце Делчев, за да бъдат положени в столицата на СРМакедония? Е, няма как Драги Георгиев да не признае, че в тях пишело, че Гоце е българин, ама „това не е основното”. А Зоран Заев, премиер, ще ласкае с „Гоце Делчев е път към България”. Убедено твърди, че историята е важна, но бъдещето е по-важно. И всичко това, защото до Скопие са достигнали условията, които България е посочила в обяснителния меморандум, адресиран до страните-членки на ЕС.Политическият елит в Скопие е разтърсен. Там от президент, до премиер и министри, всички вкупом твърдяха, че София е добронамерена и няма начин да „спъне Македония по пътя й към ЕС”. Декларирала го е. Вярно е, няма как. Но и вътре в страната няма как да се обясни що за македонско малцинство има у нас, как така има „македонски език” след като прекрасно се разбираме и общуването ни не се нуждае от преводачи. Знаем как е създаден т.н. македонски език, кой е наредил и е съпричастен към това „пъклено дело”, както са го нарекли наши предци. БАН излезе с категорична позиция, че македонски език не съществува, а това е норма на българския език. Така, както и малцинство македонско в България няма как да има, защото ние сме си един народ в две държави, което пък няма как да им го напишем в прав текст на чиновниците в Брюксел, но те си го знаят. Поне начетените. Просто трябва да спрат опитите на властите в Скопие да инициират информации до различни международни институции с уверения, че се нарушавали права на „македонското малцинство” в България. Условие, за да кажем „да” при поредното отваряне на дадена преговорна глава. Не че това условие не е записано и в прословутия наш Договор за добросъседство.Другото е езикът да се посочи като „официален език на Р Северна Македония”, което е прието от двете страни още при споразумението от 1999г, подписано от Люпчо Георгиев и Иван Костов.
Прав е новият външен министър на Северна Македония, Буяр Османи, че обяснителният меморандум на София е „вътрешен въпрос на ЕС и той не е представен официално на Скопие” т.е. няма как да се вземе отношение по него. Пояснява, че Договорът за добросъседство е разделен на исторически и политически въпроси и ще се работи по него. Да, сигурно, но Драги Георгиев е на мнение, че „с този меморандум успех в съвместната комисия няма да има”. Няма как в такава ситуация да се говори за конструктивно поведение, а за решение даже не може и да се мисли. Ако Гоце Делчев е нерешим проблем, какво да кажем за Илинден или Втората световна война? Нима отново Скопие ще разчита на известното отношение като към по-малкия брат, което София демонстрира от години? В тази напрегната атмосфера в региона и по света? Нима случайно Зоран Заев спомена за проблеми в София, които няма как да не са свързани с протестите у нас? Като се събере комисията до края на септември, както ни уверяват от Скопие, дали ще се получи онзи „финес”, както се изразява Георгиев, който да позволи намиране на компромисни позиции относно „препъни камъните” ? Има ли изход от ситуация на крайно противоположни позиции? Ние сме член на ЕС, имаме коз, но ще издържим ли на натиск и уговаряне? Въпреки историческата ни правда? И въпреки заръката, останала от предците ни? Видно е , че македонският въпрос отново е на дневен ред Дано не е поредното разочарование от липса на държавност в отстояване на българските интереси. Без да се споменават поименно „доброжелателите” вътре в страната и тези отвън.
Зорница Илиева
