Само преди няколко дни президентът на Република Турция Реджеп Ердоган хвърли поредната опасна ексцентрична бомба с изказването си, цитирам: Открити са огромни запаси от газ в Черно море - „Turkey discovers 320 billion cubic metres natural gas reserve in Black Sea”, добавяйки провокативно, че „Турция ще вземе под внмание всичко, което и принадлежи в нейната „изключителна икономическа зона” (ИИЗ), т.е. в средиземнорската, егейската и черноморската части. Защо го казва, кой й пречи?Е, има и други, но те не касаят морската индустрия.
Мен ме учуди натякването за черноморската част, защото тук конфликтните проблеми са локални и породени най вече от присъединяването на Кримския полуостров към Руската федерация, пораждащи претенции от страна на Украйна, но не засягат пряко Турция. Между другото миналата година Украйна демонстрира провокативно провеждане на аварийно-спасително учение около проблемната зона. Никоя страна в Черно море не е предевявала претенции към турските морски пространства. Ако Ердоган с това си изказване провокира идеята за евентуално преразглеждаие на делимитизацията на ИИЗ на черноморските крайбрежни държави използвайки за повод факта, че новооткритото газово находище Туна-1 граничи с нашата ИИЗ мисля, че бърка тотално. Обаче конфликтната ситуация с Гърция за евентуална нова делимитизация на морските пространства в Егейско море може да ескалира и да се пренесе в Черно море, но тя опасно може да засегне и ЕС.
Украинският многофункционален спасителен кораб „Сапфир” (близнак на Перун по тип и възраст) демонстрира защита на държавните им интереси в сферата на морската безопасност. И ще добавя, че нашият спасител „Перун”, след продължително безстопанствено изоставяне, бе корупционно бракуван за скраб, и то в момент на сложна регионална обстановка. Тази сложна регионална ситуация засяга и регионални съглашения, и други правни инструменти, включително и „Парламентарната асамблея на Черноморските държави за икономическо сътрудничество” (ПАЧЕС). Предисторията на изявленията на Ердоган не е от вчера. Например на 21 август тази година Ердоган е заявил следното: „За периода от 20 юли т.г. извършихме девет дълбоководни сондажа и успяхме да постигнем успех в сондирането благодарение на нашия сондажен кораб „Фатих“, като е посочил находището на природен газ „Туна-1” в газовата зона на Сакария”. Как изглежда ситуацията? Ето къде се намират двата кораба в коментираната зона:
Турският кораб „Fаtih” открил огромното газово находище в Черно море.
s/v “ALTA N е снабдителен кораб“. В момента (2020-09-02 14:31 UTC) обслужва сондажния кораб «ФАТИХ”, той е в точка : 42° 48 '50.508 "N, и 31° 15' 22.68" E
Зона „TUNA 1” (На 15-тина км., от българската ИИЗ / Блокове 1-21 «Хан Аспарух» и 1-22 «Терес»)
Двата кораба в работно състояние в находището «ТУНА-1», в непосредствена близост до нашата ИИЗ;
Българския отговорен район за спасяване, по същество съвпадащ с ИИЗ на Република България. Изброени са: Българския морски отговорен район за търсене и спасяване” (BSRR) – 39684км2 . По същество той е ИИЗ. Брегова морска ивица – 412 км, Вътрешни морски води (ВМВ), Териториално море – 8500 кв. км. (вкл.ВМВ); Прилежаща зона 7500 кв. км.
Цялата територия на Р.България е равна на 119,500кв.км (110 993.6 +8500); Такива са и размерите и на въздушните ни пространства, измерени от повърхността на земята до 100 км. нагоре. От приложените по горе карти е видно, че дълбоководната зона на западно Черно море в западната си част засяга изключителните икономически зони (ИИЗ) на България и Турция. Границите на находището „Сакария” (Sakarya), където е открит природен газ, не ми са точно известни, но са граничещи с БИИЗ, а големите дълбочини в този район на юг са твърде близко до брега на провинция Сакария. Лично аз не вярвам, че Турция ще ни предостави координатите на извършените девет дълбоководни сондажи, но имам конкретни данни, че те са в непосредствена близост с нашата ИИЗ, което от своя страна логично подсказва, че е възможно находището „ТУНА-1” да засяга и нашата икономическа зона. Пред много години, като капитан на кораб “Първи май”, съм участвал в сеизмични проучвания в близост до тази зона.
Какви бяха крайните резултати не зная, но се говореше, че има наличие на нефт и газ. По-късно участвах активно с доклади и анализи по някои проекти, включително и Бургас-Александруполис Повече от десетина години предупреждавам, че българските интереси в морските ни пространства са приоритет за националната ни сигурност, за транспортната и социална сигурност и безопасност, и че те не са добре защитени. След политическите промени у нас се създаде възможност за опити на чуждестранни мултинационални икономически компании да заявяват дори неприкрито, че имат интереси в ЧМ.
За капак единствената дейност от българска страна по отношение на разработката и проучването на шелф е осигуряване на безопасността на сондажните кораби, чрез „кораб за охрана” (gardvessel) бе пренебрегната умишлено с цел евентуално предоставяне на тази ниша на мултинационални корпоративни интереси, и последващо спасителният кораб „Перун“ бе продаден корупционно за скраб! Нито една от бреговите държави от черноморския регион естествено не си ликвидира спасителната служба. Напротив, укрепиха ги. Те си пазят морето. Мисля, че единствено България допуска намесата на чуждестранни корпоративни интереси, респективно в сферата на морското спасяване. Чужди „експерти” обясняват интереса си, че са свързани с правото им да ползват „Откритото море”. Да, обаче откритото море е в ИИЗ на черноморските държави, а там страните имат „суверенни права”.
Спецификата в ЧМ е, че то не е толкова широко, че всяка една от бреговите му държави да разполага с конвенционално допустима ширина от 200 морски мили. Поради това всеки един квадратен сантиметър черноморска повърхност е към някоя ИИЗ. В тези зони страните нямат абсолютен суверенитет, а притежават „суверенни права”, които са достатъчни, за да допускат безпроблемно само транзитното преминаване през ИИЗ, териториалните морета, за посещения на портове, както и за потърсване на убежище при лоши хидрометео условия. Всичко останало е в разрешителен режим. Проблемът с енерго ресурсите в региона принципно имат по-широк обхват, а да стане ясно какви са те, трябва да се разгледат специфичните проблеми в зоната на региона „Черно море”, на чийто брегове имат излаз България, Румъния, Украйна, Молдова, Руската федерация, Грузия и Турция, а регионално това засяга интересите на Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Руската федерация, Сърбия, Турция и Украйна. Преди повече от десет години Молдова размени територии с Украйна с цел да получи излаз на бреговете на Черно море. И това не е всичко.
Според мен следва да се имат предвид проектите и интересите на различни субекти като: Бургас-Александруполис, Южен и Турски потоци, зоната на Азовско море и Босфора, както и на коритата на реките, вливащите се в ЧМ, канала Черна вода – Костанца, дори и замразения български проект за канал „Русе-Девня” Не считам, че съм изчерпателен, защото има и други интереси по отношение на устойчивото развитие на черноморския регион. Като пример ще посоча, че само в басейна на р. Дунав живеят около 160 млн.души - той обхваща зона от 2 млн.км2, а Дунав минава през територията на 10 страни и т.н. Според мен Ердоган в този контекст първо реши да започне изграждането на дублиращ Босфора канал, без да се съобразява с регионалните интереси и международни конвенционални инструменти, а сега прави изяви за огромни газови количества, подчертавайки, че ще се интересува само от турските интереси. Има ли някакво, макар и малко, основание да постъпва така? Според мен има, и то се състои в това, че черноморските крайбрежни държави изоставиха Турция сама да се грижи за безопасното корабоплаване в Босфора.
Това според мен не е честно, защото през Босфора преминават огромни количества товари на най различни страни, особено опасни такива, и на около 5-6 години в Босфора се случва по една много сериозна морска катастрофа. Всичко това даде основание на Ердоган да обвърже и използва за политически цели заплахите и да развърне идеята за прокарване на изкуствен канал между Черно и Мраморно море и да го свърже с наближаващата 100 годишнина на Турската република. Същия мотив Ердоган ползва и за разработката на новооткритото газово находище „Туна-1”. По принцип Турция се подготвяше за сондажи в своите ИИЗ от доста години - например тя закупи от Норвегия сондажен кораб, построи такъв в Турция и т.н Многократно съм предупреждавал съответните ни органи за това, че интересите ни в ИИЗ не са достаъчно дълбоко анализирани и огледални на съседските. По-конкретно съм обръщал внимание за състоянието на морската аварийно-спасителна служба, последователно и корупционно сведена до недоносче благодарение на международно организирана престъпна група, съставена от високопоставени държавни служители от МТИТС и мултинационални икономически субекти и физизчески лица. В крайна сметка „Перун“ бе ликвидиран, умишлено и ненужно противопожарният кораб „Мизар” безпринципно бе прехвърлен на МО и по този начин националната ни ниша бе предоставена на чужди интереси поради невежество, „поръчково законотворчество” и корупционни практики! Не намирам подходящи думи за да обясня подобно поведение.
Пламтящата факла на 100 000-тонният танкер „Nassia”в Босфора, март 1994 г..
По молба на турските власти „Перун“ гаси пожар на танкер „Нассиа” в Босфора (март 1994 г.)
Проект на корабоплавателен канал „Истанбул” – мечтата на Ердоган;
Известно е още от средата на миналия век, че на геополитическо ниво превозите на течни енергийни ресурси от Русия и средна Азия към Европа през Черно море ще продължат. При това след 2002 година има рязко повишаване на количествата, преминаващи през Босфора, достигащи в наши дни над 160 млн. тона годишно. Безопасността на корабоплаването в Босфора изисква в бъдеще да се търсят и дублиращи трасета. Едно от тях е тръбопровод или друг начин за облекчаване трафика между Черно и Егейско море, а откъде ще тръгне и къде ще излезе той от технологична гледна точка е вторичен въпрос. Заставам зад тезата, че безопасността на корабоплаването в Проливите не е грижа само на Турция. Тя засяга интересите на всички черноморски държави. Загубите от изчакване за преминаването на конвоите с танкери, особено при лоши хидро-метеоролични условия в Черно море, не рядко води и до гибел на кораби и хора. Тези рискове и загуби следва да бъдат оценявани на друго ниво, но това не изключва въпроса за прекарване на тръбопровод или друга система за облекчаване на трафика и запазване екологичната матрица на ЧМ. С новия “Босфор”, ще възникнат и екологични проблеми поради промяна на солеността на морската вода в Черно море. Нашето море има много по-ниска соленост, тук са се приспособили и съществуват флора и фауна при сега съществуващия отток на водата. Те едва ли биха могли да се приспособят при повишаване солеността на водата. За сведение: Двете течения в Босфора –прясното (отЧМ) и соленото (от ММ) - пренасят за година около 320 км³ и съответно 180 км³ вода, а солеността е в граници 17-18 (ЧМ) и 37-38 (ММ) промила. Проектираният канал ще има приблизителен отток от 105 км³ и 70 км³, което е увеличение на обмема на трансфера с около 35 %. Това не може да бъде считано за незначителна промяна и мисля, че би предизвикало негативни екологични процеси в Черно море. Ние имаме вече горчивия опит - за 50-тина години изчезнаха много видове риби, а и друга флора и фауна, които никога вече няма да се появят в нашето море! Тези опасности ме подбудиха да оглася проблемите на ръководителите на отговорни световни структури, като генералните секретари на ООН и Международната морска организация (ИМО, Президента на Европейския парламент, Генералния секретар на ПАБСЕК, а изпратих и копие и на Режеп Ердоган - Президент на Р. Турция. По това време споделих загрижеността, си като изпратих копие и на Министерството на външните работи на РБ, а при неформална случайна среща казах същото на присъстващ служител от това министерство, който не прояви интерес, защото това „било турска работа”! Ще добавя, че освен екологични проблеми, които описах, след въвеждането в експлоатация на този канал преминаването няма да бъде безплатно, както е досега през Босфора, което ще има и политически последствия, които няма да коментирам. Връщайки се на газовото находище „Туна-1” мисля, че българската страна трябва да следи развитието на действията от турска страна и да реагира адекватно за проучването в зоната в непосредствена близост до Туна-1, а защо не и да възстановим съответната инфраструктура и дори да се снабдим със сондажен кораб! Проучване за нефт и газ са извършвани и от наша страна, а дори в блок «Хан Аспарух» вече сондира «Тотал България». Зад екипа им в България стои голямо know-how, както и изследователски центрове във Франция, Индия и САЩ. Специалистите им са преминали обучения във Франция и продължават своето развитие при всяка една новост на пазара, което способства новите разработки на компанията да бъдат на разположение и на клиентите им. Дано резултатите да са икономически изгодни.
Проучване за газ и нефт в Българската ИИЗ
Проучване за нефт и газ в Българската ИИЗ
КРАЙ НА ЧАСТ ПЪРВА
