Биляна Веселинова разговаря с Димитър Дъбов за насипното състояние на БСП. Партията се намира в „девета глуха“ в Народното събрание, протестиращи освиркват лидера u, а по места хората пишат в социалните форуми „До кога ще търпим „ниновизма“? Имаме качествени социалисти, които сега са избутани в ъгъла. Времето на „Позитано“ 20 е за послушковци, признава Дъбов. И допълва: Бузлуджа тази година не трябва да се повтаря никога повече - станахме за посмешище.
- Видяхме едно безпрецедентно честване на Бузлуджа тази година, Господин Дъбов. Първо тя се проведе на жълтите павета, а после няколко фракции от БСП отидоха по различни часове на историческата поляна под върха. Как БСП стигна до това положение?
- От известно време, от няколко месеца насам, в БСП всичко е подчинено на идеята за избор на председател. Дори и конкретните политики, всяко едно от действията са свързани с подготовката на провеждането на вътрешно партийните избори. Прекият избор за председател се превърна едва ли не в най-голямата драма на партията от последните години. На конкретния въпрос за Бузлуджа - все пак посещение на Бузлуджа имаше, но под натиска на партийните организации и това тревожно писмо от Анжел Вагенщайн, в което той нарече предложението на председателя Нинова да се проведе „Бузлуджа на жълтите павета“ - цирк. Прав беше Вагенщайн, когато гневно заяви, че Бузлуджа не може да се приватизира. Ръководството беше подтикнато да се посети все пак Бузлуджа и Изпълнителното бюро излезе с решение в последния момент - буквално вторника преди честванията. Ако погледнем малко по-назад, в БСП се случват други важни неща - все по-малко или твърде настрани остана колективния метод на вземане на решения в партията. Известно е, че между заседанията на конгресите партията се ръководи от Националния съвет на партията. Заседание на Националния съвет не се е провеждало вече три месеца. Около половин година почти до конгреса няма да има заседания на Националния съвет. Това е не само нарушение на устава, но и погазване на самия принцип на функциониране на партията. Към това трябва да добавим и други следствия - например, решението за провеждане на Бузлуджа в центъра на София - то не е взето от ръководния орган на партията. Отделно, ние имаме избрани 60 председатели на общински съвети, които в момента са нелигитимни. В нашия устав е записано, че има мандатност - 2 мандата за ръководители на местни партийни организации. Има изключение само за такива, които са председатели на организации с под 150 членове, тогава от Националния съвет се гласува техен трети, четвърти и следващ мандат. В момента няма такова решение за пореден мандат на въпросните председатели на тези съвети. Те стоят като заложници от страна на ръководството на партията. С каква цел се прави това - дали от нежелание се прави това, за да не вземе решение Националния съвет и по някои други въпроси на партията, или ги държат, за да се посочат в случай на нужда - ето, те са нелигитимни, не мога да кажа. Но кризата, която е предизвикана в БСП от прекия избор, се задълбочава. Партията се отдалечава много от възможността да действа ефективно в създалата се политическа обстановка в страната.
- На този фон от уставен хаос, от вътрешнопартийни битки, как БСП би отишла на едни предсрочни избори?
- Струва ми се, че искането за предсрочни избори е повече на декларативно ниво дори и от страна на БСП. Смятам, че никой, дори и от другите партии, не е подготвен сега за провеждане на предсрочни избори след два месеца. За това мисля, че се правят подобни анонси, но с ясното съзнание, че няма да има реално такава ситуация.
- Добре, но точно вашият президент, имам предвид президентът, избран с гласовете на БСП, каза преди около три седмици: „Мутри, вън! Оставка!“. И посланието беше - предсрочни избори сега, не е ли така?
- Това изявление „Мутри, вън!“ за съжаление започна да прераства във „Всички вън!“, което вече навява на други мисли. Сред протестиращите се забелязват и лозунги срещу БСП, срещу представителите на ръководството на партията, срещу самия президент. Като махнем идеята, че във всяко едно демократично общество протестите трябва да се разглеждат като едно нормално състояние, освен ако не са изкуствено режисирани, тогава би могъл да се приеме като израз на демократичното начало. Но на този протест в момента БСП видимо отсъства. По-голямата част от протеста са тези, които протестираха и срещу кабинета, който беше съставен от БСП с премиер Пламен Орешарски. Нещата се развиват в момента вън от БСП и без ние да сме на нашето точно място в моментната ситуация.
- По коментари на ваши съпартийци чувам, че в много от структурите по места положението е катастрофално. Нямате облик, нямате хора, стоите без идентичност - това са все ваши си критики, от членската ви маса. Кога БСП ще бъде в кондиция да лидира в управлението на страната?
- Има организации, които са в доста прилично състояние. Но като цяло няма такъв стимул. От страна на ръководството вървят разделителни процеси. Ние като партия сме в напрегнати, в сложни взаимоотношения с всички други партии от политическия спектър. Много сложни са взаимоотношенията и вътре в партията. Няма никаква тенденция да се търси единодействие и единомислие - и в БСП, и вън от БСП. В момента нямаме добра, дори е почти нулева и коалиционната ни политика. Нямаме сериозни коалиционни партньори. Тези проблеми би трябвало да тревожат ръководството, но в момента се забелязва един, единствен стремеж - да се направи прекия избор за председател.
- Вече имате кандидати за председател - освен Корнелия Нинова, Кирил Добрев, Валери Жаблянов, Красимир Янков. Това ли ще са основните претенденти за председателския кабинет на „Позитано“20?
- Номинираните са повече. Предстои до една седмица да се изясни кои от многото номинирани ще останат в състезанието. Кампанията започва идната седмица. По-важно е да може да се предизвика необходимата мобилизация, за да може този избор да се състои, защото все пак, за да е легитимен, в този избор трябва да участват над 50 процента от членската маса на социалистическата партия. Правят се опити от ръководството за редуциране състава на членската маса, но тук трябва да се има предвид, че ако в дадена организация има 100 души по-малко, то следва да бъде намален и броя делегати от съответната организация за конгреса. Много са нещата, които следва да се вземат предвид. Най-важно е изборите да не бъдат опорочени и да не задълбочат още повече кризата в БСП.
- Кога е било по-тежко състоянието на БСП - през 1989-а, през 1997-а, през 2009-а или днес?
- БСП е била на изпитание през годините неведнъж. До известна степен и през 2014-а. Но сега в момента не сме в най-добра кондиция, но не сме били с проблеми на управленско, на ръководно равнище. Сега тези проблеми изкристализираха и се явяват сериозна пречка за обединителни процеси. В резултат на което не може да се вземат мерки за мобилизация на партията и вкарването u в добра форма за предстоящите парламентарни избори и то на фона на новите претенденти, които се появяват за участие на политическия процес в България.
- Това насипно, раздробено ляво, с всички ваши бивши съпартийци, които в момента са председатели на други партии или формати, има ли начин да се обедини? Може ли да си представим ситуация, в която Жан Виденов сяда до Георги Първанов, до него Сергей Станишев, Румен Петков, Татяна Дончева, Мая Манолова... Списъкът е дълъг, ще добавим и сегашния състав на НС на БСП. Голяма фантастика изглежда, но това са все проекти, които са провокирани от БСП, нали?
- Донорството понякога е много важен, животоспасяващ процес (смее се, б. а.). Това, разбира се е в кръга на шегата, но сериозно - това не е добре. Ако мога в личен план да дам пример - най-силно беше лявото от центъра до крайнолявото през 2000 година, когато създадохме „Коалиция за България“. След 2014 година започна точно обратния процес - на разгонване на коалиционни партньори, на роене, на отблъскване на кадри. Този процес още повече се задълбочи през последната година.
- Имахте един документ „Визия за България“, който остана някъде в хартиите. Но ако говорим за реалистични цели - в състояние ли е БСП днес поне да изготви работеща „Визия за лявото в България“?
- Има. БСП има интелектуален капацитет, но тези хора също са отблъснати, защото са мислещи. Сега са полезни тези, които безропотно се сплотяват под редиците на председателя на партията и те не обичат много да разсъждават каква партия сме, къде отиваме, каква е нашата идеологическа платформа и още ред такива важни неща. Според мен има друга част от партията, която милее, която знае как да организира нещата, но тази част сега е изтласкана настрани. Правят се опити за разрушителни процеси и ми е много трудно да разбера каква е мисията на това ръководство, на тази групичка хора - дали да я сведат до малка, парламентарнопредставена партия, дали не целят въобще тази близо 130-годишна партия да бъде до голяма степен обезкръвена? Не е сериозно всеки, който има критики към сегашното ръководство, да се посочва с пръст, че иска да влезе в коалиция с ГЕРБ или е „за“ Истанбулската конвенция. Това са много празни тези, които дори не са клишета - това са измислици, на които едва ли има социалист, който вярва.
- Вие за кого ще гласувате на вътрешнопартийния избор?
- Ще гласувам за промяната в БСП и за връщане към истинската, лява, социалистическа партия.
- Кой от претендентите, освен Нинова, която критикувате, носи тази промяна? Добрев, Жаблянов, Янков? Простихте ли им за „фараоните“, за „подкрепата за Нинова“, за репликата „аз съм следващия председател на БСП“?
- Когато става дума за бъдещето на партията, личните емоции трябва да бъдат преглътнати. Ще чуем кандидатите и техните платформи. Ще взема решението за себе си.
- Загуби ли премиерът Бойко Борисов от ореола си след всички записи, снимки, които изтекоха в публичното пространство?
- През всичките години, които бях в Комисията за контрол на СРС-тата в парламента, имам известен поглед върху работата на службите и от гледна точка на парламентарния контрол. Мисля, че в България не е имало министър-председател, който да не бъде окепазен. Същото се отнася и до президентите, въобще до всички, които са били в управлението. Хората не прощават на никого. Но дълбоко в себе си съм изненадан от нещо друго и не мога да намеря отговор. Все пак господин Борисов е завършил полицейската академия, бил е Главен секретар на МВР. Да допусне такова огромно количество информация около себе си- записи, снимки, телефонни разговори - не знам до колко са достоверни, вероятно - да, кой знае колко още ще излязат. Но това изглежда много странно - или става дума за огромно предоверяване, или за огромна група предатели. Той е длъжен сам да си отговори на тези въпроси. Ясно е, че тези материали нямат доказателствена стойност - те не са СРС. Те има само морални стойности. Що се отнася до част от съдържанието, аз мисля, че и от другата страна на „Дондуков“ 2 едва ли говорят с комплименти за министър-председателя. Факт е, че се е изразил доста нецензурно за президента, но това си е елемент между общуването между българите. Не е приятна цялата история, но съм изненадан, че и в Бояна, и в кабинета му, вероятно, са правени записи. Много е странно.
- Усещам едно разочарование, или критика към президента Радев. Не знам дали съм права, но коя точно е думата, която определя отношението Ви към него?
- Имам лично отношение и е по-добре да го премълча.
- И все пак. По-скоро позитивно, или по-скоро негативно?
- По-скоро в негативен план. Но е лично мое мнение.
Нашият гост
Димитър Дъбов е роден е на 14 април 1948 г. в Шумен. Има висше икономическо образование. Владее добре руски език. Става член на Висшия съвет от конгреса на БСП през декември 1996 г., Влиза в Изпълнителното бюро на БСП през 1998 г. За първи път става главен секретар през 2002 г. в екипа на Сергей Станишев. Дълги години е бил зам.-председател на партията. Депутат в няколко състава на народното събрание. Семеен.
Биляна Веселинова
