А сега да си дойдем на думата за кризата в БСП.  Явно на В. Георгиева (или лицето, което се крие зад тези имена) плюсовете на статията не ѝ правят впечатление или са априорно отречени.  Самото заглавие показва това: „За пространната статия „Кризата в БСП“ - минусите на анализа“. Да, статията е „пространна“ понеже считам, че проблемът с кризата в БСП е пространен, не се изчерпва с една страна, с едно действие или едно лице. Толкова за заглавието. Няма да се спирам на редица неверни и необосновани критични съждения и упреци. Авторката (или авторът) има право на това. В живата си съм преживял толкова упреци, критики и т.н., че вече почти не ми правят впечатление. Обаче има някои неща, на които в интерес на читателите си заслужава да изразя моя допълнителна позиция.

Първо, за упрека на авторката (или автора) към родителите и прародителите за възпитанието на сегашното младо поколение. Цитирам критиката: „Дали само средствата за масова комуникация са виновни за израстването на едно ново младо поколение, което сякаш няма баби, дядовци, майки, бащи и всякакви кръвни роднини, които да полагат усилия в противоположната посока на този смрад?!“. Вярно е, че не са само средствата за масова комуникация са виновни за апатичното отношение към социалистическите идеи. Без да влизам в дебрите на теорията на възпитанието, ще посоча, че факторите са основно три: семейната среда, училището и обществената научна и информационна среда. И ако степенуваме по сила и степен на влияние тези фактори подреждането е обратното.

Най-силно влияние в съвременния свят върху младите поколения имат ИКТ и най-вече телевизиите. И може би е уместно да цитирам Дейвид Рокфелер: „В Двадесет и първият век не е нужно да бъдат убивани стотици граждани, за да се получи желаната власт над масите, достатъчно е да се купят телеканалите и с тяхна помощ да се възпитат бъдещите поколения управляеми роби (к.м).“  Каквото и колкото да говорят дядо и баба, телевизията влияе по-силно. Да не говорим за Интернет. Уважаемата авторка нека си направи труда и да влезе в историческите постове в най-посещаваната от ученици, студенти и младежи Уикипедия. В нея всички исторически и политически публикации са антикомунистически, антисоциалистически, русофобски и т.н. Ама пустите му дядо и баба не я пишат те тази Уикипедия. Друг е въпросът защо научните кръгове в около БСП, младежите от младежкото обединение, не коригират обосновано тези антисоциалистически писания в самата Уикипедия.

Вторият много силен фактор за възпитанието на младите е образованието, т.е. формирането на образа на бъдещото поколение в определена посока. А формираната у нас посока на съдържанието на учебните програми и учебниците е от дясното МОН. Татковци и майки, дядовци и баби не пишат учебниците. А децата и студентите ги изпитват по съдържанието на учебниците, а не по казаното от дядо и баба.

Второ, за антиисторичността в ръководствата на БСП. Трябвало да посоча имена. Ето един пример за да разберем дали трябват имена. Преди три години на Девети септември на митинга пред Братската могила не само не взе думата, но и не присъства нито един член на Изпълнителното бюро на БСП. Е, трябва ли поименно да ги изброявам, цялото изпълнително бюро. Нали трябва да посоча и някои от тези, на които авторката държи много или е под тяхно попечителство. След Ал. Лилов всички ръководители на БСП, председатели, зам. председатели т.н. не споменават за Г. Димитров и В. Коларов. На упрека, че ние (т.е.  социалистите) ги избираме ръководителите си може да се отговори по друг начин.  Не членовете на БСП ги избираме ръководителите. Нито аз, нито авторката  избираме Гуцанов за лидер на БСП във Варна, не аз и тя го предлагаме и избираме за член на НС и дори предлагаме за Председател на БСП. Подобни примери мога да дам още много, и от двете страни на вътрешноорганизационната барикада в БСП. Останах с впечатлението, че авторката май че харесва израза за „вътрешнопартийната демагогия“. А не е ли тя главното средство подобни хора да бъдат избирани в ръководните органи на социалистическата партия?   

Третото, това е най-важният въпрос, който стои пред БСП и цялото българско общество. А именно – пътищата за промяната на системата. Всяка политическа система се променя чрез предлагани и провеждани в живота политики. Не приемам упрека, че  „Не става ясно кои са пътищата за промяна на системата…“. Те са посочени в моето писание. И заради читателите на Поглед.инфо ще ги повторя в съкратен вид, понеже не всеки, както и аз, не чете всички материали във всички сайтове. Става дума за следните пътища за промяна на системата:

Анко Иванов