На антикомунистическата струна Борисов свири дълго време. И продължава. На последните парламентарни избори за ГЕРБ „с омерзение“ гласуваха и голяма част от десните. Целта, която преследва днес Борисов е ясна – да не позволи общ фронт срещу ГЕРБ. Затова са приказките за „комунистите“ и за „Отечествения фронт“ (любима теза на обичайните говорители на властта в последно време). Ако има общ фронт на леви и десни срещу ГЕРБ, партията на Борисов ще пострада двойно. Първо, чисто електорално. Второ, ще загуби евентуален съюзник, от чиито морален авторитет може да се ползва.
Бяхме свикнали с онова уж безадресно „те“ на премиера Бойко Борисов и си знаехме кого визира той – БСП, разбира се, „гадовете“, с които той неуморно се е борил, бори се и ще се бори. Тези същите, които „ако е било лесно, да са го направили“, защото са „управлявали сто години“.
Премиерът обикновено се изказва в този дух по време на прословутите си инспекции, докато се възхищава как никнат „завод след завод“ и как „тук вчера беше поляна, днес - асфалт“.
Преди ден обаче най-дългогодишният премиер в новата българска история реши да се прицели точно. И най-неочаквано, говорейки за комунистите по принцип, се израза в силно негативен тон за конкретен човек – дядото на бития от полицаите младеж, станал известен като „студента от Хага“ - Евгени Марчев.
„Нeгoвият дядo кoмуниcт нe e дaл възмoжнocт някoгa ниe дa учим в Брюкceл, Хaгa и къдeтo и дa билo. Нa тяхнaтa възрacт ни кaрaхa, кoгaтo имaшe aвaрия в Чeрнoбил и ce cтeлeшe рaдиoaктивeн прaх, дa мaрширувaмe нa мaнифecтaции c чeрвeни връзки“, изрече Бойко Борисов по адрес на Марчев и неговия дядо. Който обаче се оказа уважаван хирург от Сандански. И за капак - не е бил комунист, не е членувал в БКП.
И изказването на Борисов неочаквано предизвика буря от възмущение.
Антикомунизмът е любим акцент в образните изказвания на Борисов, а неговия „дядо, убит от комунистите“ - любим герой в тях.
И обикновено „публиката“ ръкопляскаше без забележки, когато премиерът се връщаше към спомена за убития си дядо, за да подсили антикомунистическата си реторика.
Защото се интересуваше от духа, не от буквата на изреченото.
Миналата година преди да подпише споразумение за евроизборите между ГЕРБ и БЗНС „Никола Петков“, например, Борисов пак заговори за дядо си, „убит от комунистите“ и „гавазите на ДС“ на 9 септември 1944 г. Но добави и, че убитят бил николапетковист. Без да го е грижа, че Никола Петков става министър в правителството на Отечествения фронт след 9 септември 1944 г. и няма как по същото време неговите привърженици да са били подложени на репресии. А пък от страна на ДС това въобще е било невъзможно, защото Държавна сигурност възниква през 1947 г. Да не говорим, че самата партия на Никола Петков е създадена година след 9 септември 1944 г.
Неточностите във въпросното изказване не направиха никакво впечатление на представителите на БЗНС „Никола Петков“. Едва ли в земеделската формация до такава степен не държат на истината за човека, чието име носи партията им. Просто в този момент не ги интересуваха детайлите, а общата картина, в която антикомунизмът бе водещ акцент. Случаят не е единствен.
„България тръгва от две изходни позиции - най-нисък брутен вътрешен продукт и най-бедна държава в Европейския съюз. Това е следствие от 100-годишното управление на социалистите, на комунистическата партия, България е с най-нисък вътрешен продукт", заяви през 2012 г. той в Брюксел след среща на евролидерите. Никой не възрази и премиерът сигурно реши, че казаното от него поражда истинност, защото две години по-късно изрече, вече в българския парламент: "Не си спомням нито една реформа на БСП за 100 години управление."
И тук само отделни историци понечиха да уточнят, че това няма как да е истина.
Защо хората изведнъж станаха по-внимателни към детайлите в изказванията на премиера Борисов?
Колкото и на едро да се изказва, премиерът винаги преследва точно определена политическа цел – ГЕРБ да пребъде. А партията ще пребъде, ако в нея по-голямата част от гражданите виждат изразител на свои идеи и надежди.
За голяма част от хората в годините след 1989 г. идеите и надеждите се свързваха с това „комунистите“ да бъдат държани далеч от властта. Струваше им се, че това е гаранция за европейското бъдеще и просперитет на България, такова, каквото си го представяха. Достатъчно беше някой да бъде обявен за „комунист“, за да намалеят силно шансовете му в социално-политическия живот.
На тази струна Борисов свири дълго време. И продължава. На последните парламентарни избори за ГЕРБ „с омерзение“ гласуваха и голяма част от десните.
Целта, която преследва днес Борисов е ясна – да не позволи общ фронт срещу ГЕРБ. Затова са приказките за „комунистите“ и за „Отечествения фронт“ (любима теза на обичайните говорители на властта в последно време).
Ако има общ фронт на леви и десни срещу ГЕРБ, партията на Борисов ще пострада двойно.
Първо, чисто електорално.
Второ, ще загуби евентуален съюзник, от чиито морален авторитет може да се ползва.
Социологът Андрей Райчев посочи, че Борисов не иска да се загуби класическият десен език – комунизъм/антикомунизъм, защото в този случай политическото пространство ще се раздели на три – дясно, ляво, център, но центърът няма да е толкова голям. В момента партия ГЕРБ удобно се разполага на почти цялата дясна територия и на много голяма част от центъра. И това ѝ позволява да има 95 народни представители в парламента.
Точно фиксирането в антикомунизма сви електорално т.нар. традиционна/градска десница до степен да не попадне в Народното събрание и същевременно осигури възхода на ГЕРБ. За да продължава да има значима тежест в българския политически живот ГЕРБ не бива да пада под 50 – 60 депутати. Трудна задача, ако едновременно го изоставят и традиционната десница, и традиционните кариеристи, тичащи след всяка формация, около която мирише на власт. Те първи ще напуснат потъващия кораб, ако партията загуби блясъка си на вечен и неизбежен победител.
Свидетели сме как съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов търси нов образ на дясното у нас. В нито едно от медийните си участия напоследък той не говори по доскоро обичайния за десен политик у нас начин. В изказванията му ги няма нито Държавна сигурност, нито комунистите, нито Путин, нито дори социалистите.
Той говори за честност, прозрачност, реформи. Все неща, които не са нито десни, нито леви. А нормални за хората, които днес са на площада, ако се съди по лозунгите, които в повечето случаи са написани на ръка на парче картон.
В същото време днешните протестни събития започнаха след акцията на Иванов на плажа в парк „Росенец“. Неговият авторитет, не само в партията му, безспорно расте сред протестиращата общност.
И Борисов иска да се възползва – обажда му се по телефона, припомня, че е бил министър в кабинета му, ухажва го с всички сили, за да си гарантира (в своите представи) следващ кабинет с десните и коалиция в парламента.
Премиерът прави това по единствения начин, който му е известен – чрез антикомунистическата реторика.
Този подход сигурно е разбираем, особено електорално, защото в застаряваща България младежите не са мнозинство сред имащите право на глас. За голяма част от хората да си „десен“ е модерно – така ги е научила пропагандата през последните 30 години. И те продължават да й вярват. И също като Борисов да не се вълнуват много – много от детайлите – какво точно е ляво, а какво дясно.
Младите на площада обаче са друг случай. Те имат други идейни вектори и антикомунизмът не е сред тях. Просто не са били родени през 1989 г. и често не разбират за какво говорят „възрастните“.
Това много ясно личи по плакатите, които носят вечер на протеста. „Саурон падна и вие ще паднете“, пише на един от тях. На по-възрастните трябва да се обяснява кой е Саурон (герой на Дж. Р. Р. Толкин от романа „Властелинът на пръстените“ - б.р.), на младите – не.
Колкото и да са по-малко младите в електоралния корпус, старите рано или късно започват да гласуват като тях. Затова антикомунизмът на Борисов все повече ще изглежда извън времето и пространството, все повече ще улеква и все по-малко ще интересува не само "младите", които не помнят комунизма, но и "старите", на които им е втръснало да им го припомнят бивши членове на БКП.
