Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен влезе в нехарактерна за политик роля. Тя започна да учи европейците какви правила трябва да спазват в живота си. Например, жителите на ЕС, които само допреди седмица се радваха на новия план на ЕС за възстановяване на икономиките им, пострадали от коронавируса, сега им предстои да се запознаят с едно важно правило, което гласи, че „безплатно е сиренето само в капана“. В съвременен европейски прочит, тази поговорка следва да звучи в смисъл, че „безплатният грант не е безплатен“.

Но да напомним фабулата на конфликта, който заплашва единството на ЕС. Италия, Испания и останалите страни от „бедният европейски Юг“ още в самото начало на епидемията започнаха да изискват от Евросъюза, и от Германия в частност, да получат медицинска и финансова помощ. Германия вместо пари и лекари им изпрати пожелания за крепко здраве, а на ръководствата на пострадалите страни им беше прочетена лекция за дисциплина, европейска солидарност, отговорност за спазване на бюджета и реформа на държавните институции. В Италия започна да нараства недоумението от Брюксел. Какво значи солидарност и европейски данъци, а да помагат в италианските болници неизвестно защо идват руски, китайски и кубински лекари. Италианските политици, включително и група кметове написаха писмо до своите германски колеги, в което пределно ясно посочиха плачевните переспективи, които очакват Евросъюза и еврозоната, ако Рим не получи пари. В условията на тотална икономическа и епидемиологична криза, напускането на Евросъюза или еврозоната, заедон с неизпълнение на задълженията по държавните и частни дългови книжа, за Италия може да бъде последен шанс да спаси макар и част от икономиката си, или поне да отмъсти „за сбогом“ на политическото ръководство на Евросъюза, което по принцип може да се смята за съавтор на италианските проблеми.

Аналогични, макар и по-незабележими процеси, започнаха да се развиват и в общественото мнение и на другите европейски държави, особено тези, които Еврокомисията вече от много години заставя да ограничават бюджетните си разходи и дефицити. Еманюел Макрон се възползва от ситуацията и набързо преформулира старата си идея за емитиране на общоевропейски дългови инструменти, под формата на „европейски облигации“, по които е длъжна да носи отговорност Германия, и другите страни, които имат горе-долу отговорни бюджетни политики, а парите може да харчи Франция и нейните партньори за социални програми и интегриране на емигрантите. Сега тези инструменти Макрон помпозно нарече „коронабонове“, а ситуационният алианс от страни, желаещи да реализират, под предлог за справяне с коронавируса, мечтата си за ограбване на немския бюджет започна да притиска Ангела Меркел. Накрая, под заплахата от разпадане на Евросъюза и убедена, по нейните собствени думи, че „отделните национални държави нямат бъдеще“, германският канцлер се съгласи за новите колективни дългове на Евросъюза даносят отговорност Германия и такива страни, като Дания, Австрия и Швеция.

Схемата изглеждаше прекрасно: ЕС пуска „коронабонове“ за 750 млрд. евро, като повече от 500 милиарда раздава безвъзмездно под формата на грантове на „бедните европейски страни“, а парите на кредиторите ще върне Германия и другите лидери на страни, които повече внасят, отколкото получават от европейския бюджет. Вероятен държател на облигациите ще бъде Европейската централна банка, а с нея при нужда винаги може да се договори да бъде отписан дълга, или да бъдат променени условията по него, макар че за това не се говори открито. Всичко това изглеждаше като в приказките. Безплатните пари решават всички проблеми. Италианските и испански политици даже предварително започнаха да настояват за добавки от допълнителни грантове.

И тази илюзия за безплатните пари, рязко и внезапно беше унищожена.

Шефът на ЕК Урсула фон дер Лайен обясни, че, първо, „банкетът“ ще трябва да се плати, и второ, че заплащането ще има принудителен характер и ще бъде разпределено върху всеки гражданин от ЕС под формата на нови европейски данъци. Както съобщава германската "Дойче Веле": Изплащането на разходите трябва да бъде финансирано за сметка на нови данъци или „собствени ресурси“ на всяка от страните-членки“ според жаргона на Еврокомисията. Самата ЕК не може да повишава данъците, но за да погаси плащанията след 2028 г. по средствата, набрани на финансовите пазари,  Фон дер Лайен предлага да се въведат нови данъци върху отпадъците от пластмаси, да се увеличи цената на квотите за емисии от СО2 и митата върху вноса на стоки от трети страни, при чието производство са нанесени вреди на климата. Тоест, на европейците ще им се наложи да плащат допълнително за всеки литър бензин, за отоплението си, за електроенергията, за всяка китайска стока, която са купили, и всичко това, само за да се порадват сега на „безплатната“ програма за спасяване на икономиката.

Но това още не е всичко. Ако този „данъчен финт“ може да бъде простен на ЕК, то реакциите на другите уточнения, свързани с програмата за „спасяване на икономиките след коронавируса“ може да се окажат много по-емоционални. Както е известно,

г-жа Фон дер Лайен патологично е обсебена от своята програма "Европейска зелена сделка" 

и дори в условията на епидемия, с подкрепата на членовете от Европейската комисия, тя продължава да смята „борбата с климатичните промени“ за главен приоритет, за който трябва да се намерят пари. И ето, на помощ ѝ идва коронавирусът ( забележете, че предложените от Фон дер Лайен нови данъци са именно тези, залегнали в т.нар. "Европейска зелена сделка" - б. пр.).За да няма съмнения в крайната цел на „помощта“, която ще бъде предоставена на европейските държави, на 27 май Европейската комисия в прав текст заяви за какво ще бъде похарчена голямата част от парите: „Развиване на проекти в областта на възобновяемите източници на енергия, особено на вятърната, слънчевата и полагане началото на екологично чиста „водородна икономика“ в Европа“. Това би изглеждало като шега, но ЕК гледа на ситуацията максимално сериозно.

Както съобщава агенцията S&P Global Platts, Еврокомисията вече е на пазара и търси оферти за създаване на „водородна икономика“ и масово използване на водорода като “зелена енергия“. Но за съжаление, да се произвежда напълно „зелен водород“, както пишат и западните анализатори, а признават и европейските чиновници, е скъпо удоволствие. Защото да се добива водород чрез използването на слънчева или вятърна енергия, които сами по себе си са много скъпи, и с тяхната помощ да се добива водород от водата трябват значителни средства, а получената по този начин енергия ще бъде на фантастична цена. Затова ЕК вече е готова да признае за „чист“ и достоен за финансиране природния газ, като енергия за производство на водород.

Германските компании потриват ръце и вече бомбардират европейските бюрократи с предложения за създаване на „водородна инфраструктура“ в Германия, която ще се нуждае от мащабно финансиране. Налице са всички предпоставки, че събраните за борба с коронавируса европейски пари, ще отидат всъщност за „водородна енергетика“ и то основно в Германия, макар че, за да бъде запазена еврозоната, пари ще получат и някои други страни. Ако нищо не се промени в политическата конюктура, то буквално пред очите ни ще стане чудесна трансформация, при която програмата, с която трябва да дадат на пострадалите италианци евро, се превърне в програма „за облагане на европейците с данъци, за да може германците да купят руски газ, а след това да продават на европейците водород в името на екологията“. Такъв финален вариант ще бъде много изгоден за Русия. 

Иван Данилов, ria.ru  Превод: Никола Стефанов