"Преди пет години европейците смятаха Китай за по-голяма версия на Япония, минус човешките права. Особено германците имаха ангелска визия за Китай. После, преди три години, те осъзнаха, че Поднебесната империя тихо поглъща германските малки и средни предприятия. Тогава започнаха да реагират. Това не попречи на китайците да предприемат голяма кампания в Европа с 5G. Това беше голямата тема между Европа и Китай точно преди Covid-19, с Huawei, която беше напът да купи всички лобисти в Париж, за да пробута стоката си. Проблемът е, че 5G е това, което ще структура икономиката на бъдещето. Този, който контролира 5G мрежата, контролира икономиката. И Китай я вкара, използвайки стръв и заплаха: “Не приемате нашата 5G, не се изненадвайте, че не купуваме колите ви". В книгата си “Времето на хищниците” (Le Temps des prédateurs), Франсоа Хайсбург анализира търговския, индустриален, финансов, но също идеологически и политически възход на Китай. След коронавирусната криза той предвижда регионален, дори световен експанзионизъм на Поднебесната империя. Франсоа Хайсбург е старши съветник за Европа в Международния институт за стратегически изследвания (International Institute for Strategic Studies), базиран в Лондон, и специален съветник във Фондацията за стратегически изследвания в Париж.

- Описвате Китай като “суперсила”. Въпреки че е отговорен за пандемията на Covid-19, може ли да излезе победител от кризата?

- Китай отскоро се превърна в суперсила. Това се вижда в способността му да влияе върху събитията, но и в голямата му непохватност при управлението на кризите. Това е занаят, в който все още не се чувства комфортно, в сравнение със Съветите, американците и британците, които са го овладели по време на своята империя. Това се изразява в едновременно непоносимото и катастрофално управление на т. нар. “дипломация на маската”. Като цяло на китайците им е трудно да облекат този костюм. По въпроса дали ще излязат победители от кризата, аз не бих се изразил така. Първо, защото политиката не е конно надбягване. А също и преди всичко, защото влиянието на Covid-19 в геостратегически план все още не може да се измери. Това, което знаем, е, че Китай влезе първи в тази здравна и икономическа криза. Ако всичко върви добре, ако най-оптимистичните прогнози на МВФ се окажат верни, Китай ще постигне 1 процент растеж през 2020 г. Това е по-добре от рецесията, но проблемът е, че страната успя да изгради средна класа, да намали бедността и да премахне структурната безработица, благодарение на растеж над 6 процента. Тя никога не е била под тази цифра на растеж от 70-те г. насам. Ако Китай падне до 1 процент, това ще генерира безработица. 2021 г. ще бъде още по-трудна за страната, тъй като тя зависи от износа и ако половината свят е поне 10 процента, китайският износ ще отслабне. Това е голям социален проблем, с който суперсилата ще трябва да се справи.

Трябва да знаем, че легитимността на политическата система на Китай се основава на два стълба: исторически стълб и стълб на икономическите постижения. Ако стълбът на икономическите постижения изчезне, това е проблематично. Няма избори, няма демокрация, хората не могат да сменят правителството. Следователно всяка опозиция е по дефиниция радикална. Противно на образа, който сме си изградили за тях във Франция, китайците не са дисциплинирани и в страната редовно има социални движения, дори и те да са потушавани със сила. За да добиете представа, това е единствената голяма страна, която харчи за вътрешната си сигурност толкова, колкото и за външната си сигурност. Комунистически Китай ще трябва да се опре на историческия си, националистически стълб. Китайците с основание се гордеят с това, което са постигнали в икономически, социален и стратегически план след създаването на Китайската народна република. Не е много трудно да се мобилизира тази сила в служба на националистически проект, но той е евентуален носител на напрежение и войни. Китай се превърна в такава суперсила, че може да се насочи към регионални, дори световни експанзионистични проекти, както Япония през 30-те г. ХХ век.

- Според вас Китай се е превърнал в хищник, а Европа е неговата плячка?

- Да, ще дам два примера. Първо, европейският пример. Преди пет години европейците смятаха Китай за по-голяма версия на Япония, минус човешките права. Особено германците имаха ангелска визия за Китай. После, преди три години, те осъзнаха, че Поднебесната империя тихо поглъща германските малки и средни предприятия. Тогава започнаха да реагират. Това не попречи на китайците да предприемат голяма кампания в Европа с 5G. Това беше голямата тема между Европа и Китай точно преди Covid-19, с Huawei, която беше напът да купи всички лобисти в Париж, за да пробута стоката си. Проблемът е, че 5G е това, което ще структура икономиката на бъдещето. Този, който контролира 5G мрежата, контролира икономиката. И Китай я вкара, използвайки стръв и заплаха: “Не приемате нашата 5G, не се изненадвайте, че не купуваме колите ви”.

Другият пример са заемите, които Китай отпуска на развиващите се страни. Той отпуска без политически условия на всички страни, дори на диктатурите, които не намират финансова помощ при другите световни сили. Такъв е случаят в Африка, в Азия, на Балканите. С кризата на Covid-19 най-засегнатите страни се обръщат към Г-20 и искат да заличи дълговете им. Докато европейците се примиряват, китайците са надяват да съберат кредитите си. Именно това е хищничеството. Точно същото поведение имаха европейците спрямо Китай през ХIХ век.

- Разкри ли коронавирусът зависимостта на Европа от Китай?

- Две много различни явления се сблъскват по този въпрос: глобализацията и Китай. Китай взе решение в началото на 80-те г. на ХХ век да приеме зараждащата се глобализация. Това беше политиката да “скрие блясъка си” на Дън Сяопин. Според него Китай трябваше да бъде дискретен, да не търси конфликт със съседите си. Като не привлича вниманието върху себе си, той можеше да се възползва от общото движение на бизнеса в контекста на глобализацията, за да се превърне в голяма модерна индустриална сила. И той направи точно това: БВП на Китай се увеличи 30 пъти за 40 години. Подобно феноменално развитие за такъв период беше нещо невиждано в историята. Така китайците се оказват в центъра на глобализацията, която се състои в организирането на работата на предприятията в световен мащаб, трансконтинентална верига на стойността, разпределяйки производствените фактори там, където ще имат най-добра възращаемост. Разбира се, Китай нямаше много общо с емисиите на СО2 и глобалното затопляне, което накара европейските предприятия, чиито норми се затягаха, да направят екологичен дъмпинг в Китай. Резултатът е, че се оказваме с вериги на стойността, които са силно зависими от това как Китай се отнася и ги приема у дома си. Пробуждането в здравната сфера беше особено брутално, тъй като открихме, че вече не произвеждаме на наша територия нито маските, нито дори лекарствата си. Но това важи и в двете посоки: зависимостта е изключително неприятна за нас, но Китай също е зависим от своя износ.

- Вие дори казвате, че Китай има проект да включи Европа в своята империя…

- Пътят на коприната стига до Европа. Когато погледнете китайските карти, европейският пазар, който си остава главният световен пазар, е крайната точка на пътя. Китай е много затворен пазар, виждаме го с дигиталната асиметрия между Китай и останалата част от света: китайското посолство може да ни обижда в акаунта си в Туитър във Франция, но не и обратното, защото Туитър е забранен в Китай, така както Google и Фейсбук, което не се отнася до Русия. Следователно Китай защитава своето общество и икономически интереси, като същевременно се възползва от отварянето на другите.

- В търговско отношение, САЩ и особено Доналд Тръмп по-скоро видяха китайската заплаха…

- САЩ гледат на Азиатско-тихоокеанският регион през стратегически очила, което не важи за европейците. По принцип Азиатско-тихоокеанският регион е въпрос, който се решава между американците и китайците с американски съюзи в полза на Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Япония и по-специално Тайван. Обама започна “завъртането към Азия” през 2011 г., обявявайки, че САЩ ще трябва да преместят курсора по-близо до Тихия океан, за да усмирят възхода на Китай. Дискурсът остана семантичен, защото САЩ трябваше да се изправят срещу възхода на “Ислямска държава” в Близкия изток, а после с въпроса за Украйна. Но американците интегрираха възхода на Китай и издигането му до ранга на суперсила.

В търговската сфера основният американски дефицит е с Китай. И тъй като той проявява търговското си хищничество спрямо САЩ, както и спрямо европейците, Доналд Тръмп реагира. Той посочи дигиталната асиметрия, асиметрията в сферата на защитата на правата на интелектуална собственост, но не пожела да организира офанзива срещу Китай с европейците: да има Европа и САЩ срещу себе си, е изключително некомфортно за Китай. Когато Еманюел Макрон отиде на държавно посещение във Вашингтон през април 2018 г., той очакваше да успее да договори двойна сделка с Тръмп относно ядреното споразумение с Иран, както и за китайските предизвикателства в търговската сфера, с Германия като съюзник. Американският президент не беше заинтересован и туитна, че Германия е “противник точно като Китай, но по-малък”.

- В “Капанът на Тукидид” американецът Греъм Алисън предрича война между САЩ и Китай. Вярвате ли в това?

- Реалният риск е нарастващият китайски национализъм. Виждате какво става с Тайван. Това беше първата страна, която сигнализира СЗО какво се случва в Китай. Разбирайки важността на случващото се, Тайван се организира, за да се справи с вируса със забележителен успех при спазване на демократичните правила. Тайван, “малкият Китай”, показа на големия Китай как се управлява пандемия, когато си китайска демокрация. Не мисля, че това беше много приятно на Пекин. За Китай тайванският въпрос се изостря, особено след връщането на Хонконг. Стои и въпросът за Южнокитайско море (близко до Средиземно по размер), където минава половината световна морска търговия. За САЩ свободата на моретата винаги е била от жизненоважен интерес. Така че е възможно да има грешни сметки. Съмнявам се, че има опасност от пряка война. Но са вероятни локализирани конфликти, ограничени в мирното пространство. Хипотезата на Греъм Алисън не е напълно безумна.

Превод от френски: Галя Дачкова