Коронавирусът безпощадно оголва упорито прикриваната същност на нищетата на днешната наша действителност. За съжаление, навлизайки в ХХI век и в 4-та идустриална революция, древна България се оказа без идеали, които да следва , без единна и боеспособна общност, с живот и ежедневие – далеч от стандартите на Европа за благополучие и просперитет!
Беда е ,че народът, заблуден от демагогията на криминалната и озверяла за пари и власт "пяна" не успя да открие и подкрепи умни и честни водачи, но по-голямата беда е, че през тридесетте "демократични" години ние, които не напуснахме Отечеството, безропотно и самоубийствено позволихме на користната и богоборческа сган да завлече страната ни в мътните води на обсебилите ги животински, мегаломански и перверзни нагони и фетиши!
Дълго подготвяното и брутално осъществено
"прегазване" на СССР и страните
от социалистическата общност, действително ни доведе до "края на историята" , но то бе и детонатор , взривил устоите на капитализма! Онзи капитализъм, за който говореше К.Маркс– класов, но тласкащ човешката цивилизация напред и нагоре, изчезна. Изпари се "американската мечта", няма е самодостатъчната и социално възвисена Швеция, не е във форма и Германия – локомотива на прогреса и стабилността на стара Европа.
Те, всичките "фалираха", обзети от стихията на алчността и самовлюбеността!
Препускането по "Третият път" към "лелеяната глобализацията" създаде у "властелините на света" усещането, че са "творци" на битието, без да са наясно със силата на "словото" т.е. следването на божествения промисъл и без да притежават "духовността" на Завета т.е. да имат морал!
"Изключителните" американци, подтиквани от "избраните" транснационални космополити нагласиха света "по свой образ и подобие" – арогантен, силов, безскрупулен, безалтернативен, еднополюсен. Заповядано бе, че свободният пазар определя, а конкуренцията решава, кой кой е в този нов свят! Бягството на значителна част от крупния бизнес извън пределите на собствените им държави създаде измамното чувство ,че пазарът е безкраен и само чака някой да го превземе. Днес, даже високотехнологичните корпорации отдавна нищо не произвеждат сами. Норма при водения от тях бизнес е да изкупуват бързо развиващите се "start-up" и различните, блокиращи внедряването на технологията възли и то за много пари, каквито могат да имат само най-големите бизнес "конгломерати".
Сложностите за държавите и техните народи настъпва тогава, когато "акулите" и "олигарсите"
изнасят в офшорни зони
свърхпечалбите от заработеното извън странатаи от "играта" с деривати на финансовите пазари – един път, за да не плащат данъци, втори път,"тъмните им дела" да са далеч от погледите на разследващите журналисти и общественото мнение в собствените им страни. В "колониите", особено там ,където се източват ресурси , напр. добив на злато, се формира "компрадорска буржоазия" от местни политици и олигарси, които поемат ролята на "пъдари" и блюстители на статуквото. С течение на времето и благодарение на вярната им служба, те самите стават олигарси и също като "началниците" започват да изнасят огромните си доходи от рушвети и комисионни в офщорни зони. За удобство и имидж те се превъплащават във "филантропи", с цел "оптимизиране" плащането на данъците си и "заработване" на политически диведенти за покровителстващите ги партии в собствените им страни.
Поради това,че получените приходи от водения по този начин бизнес не се връщат обратно в производството, неолибералната икономика работи предимно с кредити, т.е. системата толерира банкстерите. За да не намалява потреблението, т.е. оборота, генериращ печалбите и пълненето на хазната, бизнесът и гражданите вземат кредити, които в повечето случаи трудно обслужват , защото нормата на личните им разходи не предполага реинвестиране на собствени средства. За да се финансира производство и възпроизводство се вземат нови евтини кредити, вследствие на което настъпва огромна взаимна задлъжнялост. Банките трупат лоши кредите, но продължават масовото кредитиране за да не спира потреблението и да са "доволни" държавните чиновници. Фиксирайки настъпването на кризата, националните и наднационални финансови институти, "като" по команда, започват да изкуват лошите кредите на предприятията, на местните органи, на държавните структури, на частните банки, печатайки поредната порция парична ликвидност. Когато "и количественото смекчаване" спре да помага, започват фалитите на фирми , банки и граждани.
Това е същността на кризите при капитализма, но сегашната криза е уникална с това, че потреблението се срина заради тоталната самоизолация на населението по света в течение на месеци. Как ще се излиза от това положение никой не знае, защото досега няма такъв прецедент и такова фатално стечение на обстоятелствата!
За да може
да се справи една съвременна държава
с подобни предизвикателства, тя трябва да има собствени институции, които да изготвят средно- и дългосрочни прогнози на основата на задълбочени проучвания и анализи на фактите ,събитията, на тактическите и стратегически въздействия върху моментното състояние и на перспектива. Но най-важният елемент в управлението на една система са интелектуалните и организациони възможности на хората ,които са се наели да ръководят държавата. Ако те са професионално некомпетентни, тогава те просто не биха могли да се ориентират в проблематиката и винаги ще са зависими от т.н. специалисти, които в повечето случаи са поставени на определени длъжности от лично заинтересовани олигарски и задкулисни кръгове. Ако управленците са морално деградирали ,то те няма да имат физическата възможност да бъдат обективни съдници на простъпките на подчинените си, в т.ч. и при корупционните практики така, както изисква общоприетата човешка етика и законите на страната. Ако са хора с понижена обща култура и принизена социална ангажираност, то те няма да са положителния пример за подражание от младото поколение и ще приемат решения, които с нищо няма да подпомагат родолюбивото и съзидателно начало, необходимо за обединението на гражданите в името на високи национални цели. За съжаление, през последните десет и повече години цялата тази порочноств управлението откриваме в дейността на преобладаващата част на държавната администрация, потвърждение на което е мястото на България в световните и европейски класации. В рейтингите на ООН за 2019 година РБ заема следните позиции: по свобода на словото е на 111 място; по ниво на усещане на щастие – 97 място от 156 страни; по продължителност на живота – 83 място; по доходи на населението – 80 място; по просперитет – 49; по конкурентноспособност, икономически процес и държавно управление – 49; по върховенство на закона – 55 място. За сравнение , до 1989 година в тези класации НРБ е била винаги сред първите 30 страни в света !
След падането под турско робство българският народ вече над 600 години е под нечие фактическо господство! След сделката между М.Горбачов и Дж.Буш-старши на кораба "М.Горки" край о-в Малта, България за пръв път се оказа под покровителството на САЩ, които чрез Плана Ран-Ът наложиха у нас принципите на "Вашингтонския консенсус", признат през 2004 година от нобеловите лауреати по икономика Стиглиц и Кругман за напълно неадекватен и погрешен модел за развитие за страните от бившия източен блок. Но българската политическа класа, дресирана в конформизъм и до ден днешен се тътри в опашката на ЕС, изпълнявайки тези пагубни за страната "постулати". За българският премиер това положение е "добре дощло",защото не се налага да се приемат собствени решения, а само стриктно да се изпълняват разпорежданията на всички началници. А с какво тези решения допринасят за просперитета на страната и благосъстоянието на народа, това за него не е от значение, особено сега, когато "наш" човек от кръга "Глобална България" оглави един от изпълнителните органи на "Вашингтонския консенсус", назовани от американеца Джон Пъркинс"икономически килъри" на държави!
Вероятно, за управляващите е конфортно, когато твой
повелител е най-мощната държава в света!
Но тогава основателно възниква въпроса, защо когато САЩ продава по най-висока цена стари модели самолети, ти взема парите седем години предварително? Дали не е, защото има страх ,че можеш да се откажеш от "изгодната"сделка? Няма как да се сърдим на Доналд Тръмп, който като бивш бизнесмен не може да не грабне мииарден "подарък", още повече ,че "условието "е смехотворно – да бъде сложен госта редом до президента пред "Камината в Белия дом", с бонус – усещане ,че майка му го гледа "отгоре", а и погалване "егото" му с думите: " България и САЩ са две велики страни!". Но истината е ,че ако Съединените щати бяха "велики", то едва ли сега щяха да искат отново да стават "велики". А да определяш една малка балканска страна за "велика" днес, когато една пета от населението ѝ живее под прага за бедност, а друга една пета са икономически имигранти си е направо лицемерие! Каквото е и казаното от техния Еxcellence в София: "Българското правителство се справя невероятно в борбата с коронавируса" при положение ,че същото това правителство се оказа с празен Дръжавен резерв при настъпване на бедствието Covid19, а българския премиер публично заплашва българите, че по "улиците ще излезе армията с шмайзери".
Създавайки пълен, в т.ч. и медиен комфорт на метрополията, българските безгръбначни управляващи не искат да разберат, че за да постигнеш за страната и народа си признание трябва ти, самия, да си чист и честен и от такава позиция авторитетно да поставяш въпросите си пред "Big Brother" така, че той да се досеща реално как да ти помага при решаването на големи и малки проблеми. През 1949 година проф.Лудвиг Ерхард, финансов министър в правителството на канцлера Аденаур, въпреки подписания Канцлер-акт, фиксиращ до 2099г. васалното положение на Германия пред победителя САЩ, заявява на американския генерал, ръкодител на окупационната администрация: "Ние няма да следваме вашите препоръки , а ще създаваме своя социална пазарна икономика!" Американците отстъпват и така се появява "германското икономическо чудо". Победената във войната Федерална република постига икономически суверинитет не с лакейски усмивки и чупки в кръста, а с ясна, принципна, и, най-важното, независима и в интерес на страната си , позиция!
Пандемията провокира разпадане на установилия се световен ред. Ако не се появят в най-скоро време общи решения, за което дълбоко се съмнявам , в близко бъдеще отделните страни ще бъдат принудени да търсят самостоятелното си излизане от кризата. Това означава ,че политическата класа на всяка страна, днес трябва
да намери своите "опорни точки"
при бъдещите преговори с големите играчи, без да е зависима от явните и тайни договорки помежду им. Наложително е да се сформират групи, които да готвят визии, сценарии и анализи за мястото на страната ни в бъдещото преформатиране на международните отношения, сигнали за което световната общественост вече получава!
Преди няколко дни вестник "Уолтстрийт джърнъл"(WSJ) публикува статия на 96-годишния Хенри Кисинджър, в която той формулира препоръки за действията на САЩ при евентуалното бъдещо ново устройване на света. Имайки предвид членството на България в НАТО и ЕС, за нас е от изключително важност, да разберем визията на бившия държавен секретар на президента-републиканец Ричърд Никсън за света:
"Когато пандеимята "Ковид19" свърши, много институции в държавите ще получат присъдата: "Вие се провалихте!". Но главното е ,че светът никога повече няма да бъде същия.... Нито една държава, включително САЩ не биха могли сами , със собствени сили да преодолеят кризата..... Необходима е глобална програма, която да включва три направления. Първо, да се засили глобалната съпротива срещу инфекциозните заболявания...Второ, трябва да се постараем да излекуваме раните върху световната икономика... Нашите програми трябва да смекчат въздействието на приближаващия се хаос върху най-уязвимите части на човечеството. Трето, трябва да запазим принципите на либералния световен ред. В дълбоката памет на съвременните правителства винаги се намира първообраза на всяка власт: "град зад стена", защитаван от могъщи вождове, понякога деспотични, а понякога милостиви, но винаги готови да защитят народа от външния враг.... И какво се случи след началото на пандемията – анахронизмът изведнъж оживя. "Градът зад стената" възкръсна в същия момент, когато просперитетът стана напълно зависим от глобалната търговия и свободното движение на хора. В тази ситуация световните демокрации трябва да се борят с образа на "града зад стена", да защитават и укрепват ценностите на Просвещението... Сега не е време за продължаване на хилядолетния спор за избор между спасителната власт и неефективния стремеж всичко да се прави според закона. Трябва да се изберат приоритетите.... Историческото предизвикателство пред всички нас е да се справим с кризата, да построим бъдещето. Неуспехът може да предизвика световен пожар".
Това е позицията на легендарния автор на "учебника" по дипломация "Времена на промени", който търси компромиса, но здраво стои зад неолиберализма и водещата роля на Америка в световните дела. Кисинджър ласково се изказва и за европейската доктрина на Макрон. Но е краен с негативното си отношение към протекционизма и силните лидери. В същото време,
самодостатъчна и силна Русия
търси и вече намира своето място в един нов полицентричен световен ред. Когато една държава, нейното ръководство, отделните политически фигури са пред изборна решения, касаещи милиони хора, то те са длъжни, по определение, да разглеждат всички възможни варианти, да ги подлагат на обсъждане и във, всички случаи, да се допитат до народа си. На България, за пореден път ѝ предстои такъв избор. Затова тя внимателно трябва да анализира прагматичните, но действени решения на президента Путин за възможните варианти пред малките страни в настъпващия световен хаос.
Ето един лек нюанс с внушителни последици при прилагането на такъв подход!
Най-голямата банка на РФ, където съхраняват личните си спестяванията на над 96 милиона руски гражданите и която обслужва над 2,5 милиона корпоративни клиенти е ПАО "Сбербанк", с мажоритарен собственик – Правителството на РФ ( 52,32%). Чуждите акционери притежават 43 % от акциите на банката , която към 31.12.2019 г е със собствени активи от 4 трилиона и 486 млрд. рубли. Президент и Председател на УС на банката от 2007 г. и понастоящем е Герман Греф, бивш министър на икономиката на РФ, работил през 90-те години в кметството на Санкт-Петербург под ръководството на Владимир Путин. През ноември 2007 година новия ръководител на най-голямата руска държавна банка сключва петгодищен договор с компанията на Бил Гейтс "Майкрософт". Договорът, продължен през 2012 година, е със задача изграждане на отраслева платформа, която да обедини в една система партньорите на банката с техните взаимодопълващи се нововъведения в областта на създаването на нови продукти, услуги, продажби, маркетинг, обслужване и дистрибуция. Най-успешните, известни и печеливши технологични платформи от този порядък са тези на Microsoft Windows, Google Android и Apple iOS, Intel. Именно, използвайки такъв инструмент се развива бизнес , свързан с функционирането наогромно количество приложения. Ценността на тази платформа е, че стимулира развитието на най-различни бизнеси, увеличавайки капитализацията ѝ до стотици милиарди долара. Към настоящия момент платформата "Sberbank" е реализирана и успешно работи. Нещо повече. През 2017 година Договорът на Сбербанк с Майкрософт е продължен с нови пет години и предвижда: стратегическо сътрудничество в областта на кибербезопасността, на интендификацията на клиенти на банката с помощта на "Windows Hello", на използването на "облачните услуги" на Майкрософт и обединяване усилията на двете организации в областта на развитието на изкуствения интелект и роботизацията. В края на 2019 година "Сбербанк" обяви за приетия федерален проект "Изкуствен интелект" ,който е включен в националната правителствена програма на РФ "Цифрова икономика" . На 20 февруари т.г., на сайта на правителството на РФ се появи информация, че единната цифрова платформа ще бъде готова до 31 декември 2021 г. и ще обслужва дейността на президента на РФ, на министър-председателя, на двете палати на Федералното събрание, на Съвета за сигурност на РФ, а така също администрацията на президента и апарата на правителството на РФ.
На фона на актуалната информация за пълното интегриране между едни от най-мошните икономически субекти на РФ и САЩ за създаване на крайни продукти с внедряване на върхови нововъведения от информационно-технологичен и организационно-управленски характер, абсолютно нелепо и фейково звучат брътвежите на дребните по интелект, но едри по килограми атлантици-недоносчета за изолацията и икономическото рухване на РФ, както и техните напъни за възбуждане на евроатлантическа солидарност срещу тоталитарна Русия и нейния президент. Не ви ли направи впечатление , господа демократи-измекяри, че на Санкт -Петербургския икономически форум през юни 2019 г.,с участието на китайския и руски президенти , на който блястящо се представи българския президент Румен Радев участваха над 500 висши представители на американския бизнес, а търговския оборот между двете страни през 2019 година е нараснал с 34%. Докато България си дава последните пари за стари модели американски бойни самолети , а Турция купува най-новите руски зенитни (противосамолетно въоръжение!) комплекси, най-големите американски компании в т.ч. и "Майкрософт",собственост на глобалиста Бил Гейтс, търсят съвместен бизнес и печалби с руски партньори, на територията на "изолирана " Русия!
Какво ще кажете, господа "демократи" и управляващи? Май, пак не сте в час? Ще продължавате ли да ни набутвате в блатото на разрухата, глада и безродието! Ако оставите народа на мира , той сам ще си намери и Пътя , и Истината , и Живота така, както през вековете са го правили нееднократно нашите деди!
* * *
" Голям кеф е да си министър-председател! Власт..., пари...,удоволствия....! Над тебе – само небе!....". Но това ще е така, докато заблудената "маса хора" – долу, не се усети ,че техните слуги – горе, вече не служат "на ползу роду", а са се впили като кърлежи с снагата на Отечеството и ...дебелеят!......
Дали някой ще им дойде на помощ или ще е "дежавю" с ноември 1989?!
