Катя е инженер, а съпругът й Мирчо е художник, превърнал се в нощен пазач. И двамата работят, но не смогват финансово, като много други българи са хванати в капана на икономическата стагнация на най-бедната държава в Евросъюза.

За семейство Колешеви и техния син, студент по музика, всеки непредвиден разход е бедствие, което води към бездната на голямата бедност. Постоянните им лишения и страхът от бъдещето се споделят почти от половината българи, сочат проучвания на Европейския съюз.

"Общо получаваме 950 лева (485 евро) на месец. Като платим сметките си, ни остават 200-220 лева за храна", казва 49-годишната г-жа Колешева на кореспондента на агенция „Франс прес“  в дома й в Бухово, предградие на София. (репортажът е препечатан от фрескоезичната версия на в. „Хънфингтън пост“ за Канада - ред).

В събота Катя гледа малко дете в чуждо семейство (baby-sitting), а 60-годишният професионален художник Мирчо дава уроци по рисуване след нощите си дежурства. Тази зима те трябваше да отложат месечните си плащания на битовите си разходи, за да си купят дърва за огрев.

Броят всяка стотинка

Когато им свършат парите за храна, което често се случва, те вземат назаем стотинките, които синът им печели, като свири на цигулка вечер по улиците. Семейството не е почивало от дванадесет години. Последния си чифт ботинки Катя е купила през 2007 г. Но най-лошото, според нея, не е лишението. „Най-лошото е, че няма надежда нещата да се променят“.

Статистиката отчита около 10% от българите за "крайно бедни". Колешеви са част от другата група, съставляваща 20% от населението, класифицирани като "относително бедни".

Животът на Колешеви се промени в края на 2008 г., когато работодателят на Катя – най-голямата стоманодобивна фабрика на Балканите, – фалира, без да изплати няколко месечните й просрочени заплати. На новата работа, която  успява да намери в лаборатория в София, тя получава половината от предишната си заплата.

В категорията „крайно бедни“ са класифицирани трайно безработните, овдовелите пенсионери и многодетните семейства –  най-вече от многобройното ромско малцинство. Тази на "относително бедните" включва служители, които получават минимална заплата в размер на 184 евро на месец и голяма част от работещите, на които, подобно на Катя, злополучно бе прекратена кариерата им.

Защо България не се справя добре

Защо България се справя по-зле от бившите си комунистически съседи, които постепенно се придвижват към стандарта на живот в Западна Европа?

Според експертът Петър Ганев причините са структурни: икономическата активност и равнището на заетост са изключително ниски и всичко това се влошава от застаряващото население. Но докато след 1989 г. "другите страни започнаха реформи, ние загубихме седем години от посткомунистическия преход, което доведе до хиперинфлация и фалит на няколко банки", припомня той. Мерките за стриктни икономии, наложени от МВФ, дадоха резултат. Последва десетилетие на растеж, но без да бъде съпроводено от реформи на пазара на труда, на пенсионните или социални защити. Кризата през 2008 г. брутално върна страната към началото на прехода. България загуби половин милион работни места и все още не се е възстановила, въпреки че коефициентът й на дълга е един от най-ниските в ЕС, за разлика от съседна Гърция.

„25 години след края на социализма“, коментира Катя Колешева, „хората са загубили надежда, че нещата могат да се променят и че може да излезем от това положение на постоянни лишения и оскъдици“.

„Броим всяка стотинка и пестим от всичко – това е част от българския пейзаж", заключава съпругът й.

www. quebec.huffingtonpost.ca /Франция/

Превод: Радко Ханджиев Източник: Дума