На 30 март Великобритания поръча 10 000 респиратора. Тръмп вече задължи големи компании да произведат жизненоважните машини.

Каква е българската стратегия – и за брой респиратори, и за други необходими за епидемията средства? За лекари и медицински сестри? Откъде, как, кога?
В Ломбардия в един момент от сегашната криза имаше недостиг на 300 лекари, след което на апел за запълване на дефицита откликнаха 3500 доброволци. Можем ли у нас да мечтаем за подобен човешки ресурс?…

Липсата на медицински кадри e неглижирана години наред. Сега на първо място те се нуждаят от извънредно добра защита. Китайският опит показа, че първа стъпка трябва да е защита на медиците, които се грижат за здравето на останалите.
Уви, това не се случва у нас.

Според статистика на Организация за икономическо сътрудничество и развитие от 2018 г. за броя интензивни легла на глава на населението в различни държави, нещата изглеждат така – към онзи момент Италия разполага едва с 3,2 легла на 1000 души. България е била с по-малко от едно интензивно легло на глава на населението, тоест ние не сме се “класирали” изобщо.

Легла и техника в интензивното

На 11 март, в началото на кризата у нас, на запитване към здравното министерство, отговорът беше, че “броят на интензивните легла с апарати за обдишване по данни на регионалните здравни инспекции е близо 740”.

На 12 март и Би Ти Ви съобщи, че на тяхно запитване министерството е отговорило: “инфекциозните легла са близо 740 и в случай на нужда техният брой може да бъде удвоен”.
„Леглата за интензивно лечение във всички болници в страната пък са над 2000”, а “В болниците разполагат с 1463 броя респиратори – уреди за обдишване, а в извънболничната помощ те са 142 броя” – това са други данни, които съобщи пак Би Ти Ви, дадени им от Министерството на здравеопазването.
След тези объркващи различни числа, колко в крайна сметка е бил броят на жизненоважните респиратори в началото на кризата? Колко е сега?

Очевидно липсва точна, непрекъсната и прозрачна справка за наличностите в болниците. И за това какво е нужно и се осигурява в момента.

И другата страна –

какъв е т. нар. човешки ресурс в болниците?

Колко анестезиолози-реаниматори, подготвени да работят в интензивно лечение има в България? Т. нар. анестезиолози са хората, които работят в реанимациите на болниците и грижите им не се изчерпват с анестезиране на пациенти преди операция. По последните цитирани пред медиите официални данни, броят им в България се движи между малко над 1100 до малко над 1300 през 2019 г. (виж например тук). Данните са колебливи, защото всеки от тях, който знае или овладее чужд език, намира начин да замине на работа в чужбина, където анестезиолозите са също дефицитни и са многократно по-високо платени от тук. Освен това около 500 от тях са в предпенсионна възраст – над 51 години.

Защо сега някой не обяви официално данни, колко са тези лекари специалисти в България и колко са нужни при епидемията?

А как е с медицинските сестри, особено нужни в една реанимация? На един лекар би трябвало да са падат по три сестри в такива отделения.
В нормални условия, преди епидемията, в България е имало около

30 000 медицински сестри, при нужни общо към 50 000

Това са данни на Асоциация на специалистите по медицински грижи.
Можем да си представим какъв e недостигът в ситуация на пандемия.

И с медицинските сестри е свързан още един проблем, както при анестезиолозите, за който не се говори много. Заради ужасните условия на работа и ниско заплащане, много сестри са в предпенсионна и …следпенсионна възраст. Да, възрастовата група, която е най-застрашена от вируса.

В разгара на епидемията се засили и активността в една фейсбук-група, в която членуват основно български медицински сестри. Част от тях работят в България, други – в чужбина. Емиграцията на медицински сестри започва още от 90-те години. Например през 2016 г. над 800 медицински сестри напускат страната в търсене на по-добри условия на труд.

Тяхната фейсбук-група е като илюминатор към настоящата ситуация, както и към предисторията. Членуващите в нея са над 16 600. До неотдавна те бяха обединени от идеята за по-достойни условия на труд (виж тук и тук). На техните искания почти никой (и властта, и гражданите) не обърна внимание, включително на последния протест, случил се малко преди началото на световната паника от вируса.

В момента медицинските сестри

не говорят за заплащане. Говорят за оцеляване

Усилено се обменя информация за това колко са подготвени лечебните заведения; за челен сблъсък с пандемичната лавина – да, става дума за лавина… Ситуацията на микро ниво е ужасно обезпокоителна. Показва липсата на подготовка, за разлика от гръмките изказвания, че сме сред първенците по отношение на мерките срещу пандемията.

Не, тези медицински сестри не са в България. Това са френски медицински сестри, които по този начин отговарят на поздравленията към тях от правителството. Снимка: от фейсбук-групата Медицински сестри

Уволнението на по-смели медицински сестри заради протестите им за заплащане – прийом, който видяхме да се прилага преди – сега е лукс. Сега като че ли всеки здравен работник е ценен в очите на държавата, но дали това в действителност е така? Защото само с потупване по рамото не става.

“Някои отделения не са пригодени за прием на такива болни и пак нищо не се прави. Само изисквания (б. а. – за стандартите за лечение на болни от коронавирус), без да бъдем подсигурени”, гласи коментар в групата, който се повтаря по смисъл и от много други медицински сестри в социалната мрежа.

Коментира се, че 60 медици в Бърза помощ-Русе работят само с два защитни костюма, нямат достатъчно защитни очила както и маски (по 3 бр. на човек).

Друга сестра от УМБАЛ в голям български град разказва, че дори не знае какво точно представляват гащеризоните за защита от вируса. Виждала ги е по телевизията, в репортажи от Италия. В същата болница, впрочем, вече има заразена медицинска сестра. Персоналът там все пак бе изключително щастлив поради факта, че е получил дарение на защитни шлемове, произведени на 3Д принтер. Те са резултат от благотворителна акция на около 150 души в цялата страна, организирали производство с 3Д принтери и дарения за болниците.

От коментари на медицинските работници лъха

страх, стоицизъм, тихо отчаяние

Една снимка например показва проснати на въженце в баня обикновени маски за еднократна употреба. Коментира се, че има медицински сестри, които получават едва по 1 или по 2 бройки от тези маски на 12-часово дежурство. Медицински сестри се чудят къде в крайна сметка отиват насочените към болниците средства, след като на места дори няма маски. Също така, има сигнали, че медицински сестри ползват многократно гащеризони за еднократна употреба…

Медицинските работници са нашите изтерзани войници – къде въоръжени, къде не, изпратени на фронта с надежда за подкрепа от частни дарители, от дарителски мрежи. Дарителската мрежа, организирала създаването и дистрибуцията на 3Д шлемовете, споделя, че до края на март 2020 г. е получила безброй запитвания от страна на здравни заведения с молба за осигуряване на предпазни средства (виж тук фейсбук-група на дарители за кризата).

В момента у всеки обикновен човек се е натрупала тревога и страх. Представете си и тези емоции, умножени десетократно и концентрирани в един здравен работник в която и да е точка по света. А сега си представете емоциите на българския здравен работник, като имате предвид състоянието на болниците у нас…

Сред медицинските ни работници има такива, които не са подготвени да интубират, но е възможно скоро да им се наложи да го правят. Мнозина ще останат под карантина неизвестно колко дни. Тези, които разполагат с лукса да имат предпазни униформи, си слагат памперси поради невъзможността да се събличат по време на дежурства в реантимация… Но това са щастливците, много по-добре за здравния работник да има защитно облекло.

Според китайския протокол за борба с вируса на Zhejiang University, един екип трябва да пребивава

максимум четири часа в интензивно отделение

Това е само едно от редицата предписания. Ще има ли и ще се спазват ли подобни регулации у нас и има ли достатъчно специалисти, за да се спазват препоръките? Според цитирания китайски наръчник има три степени на защита, които вървят със съответното предпазно оборудване. Дори и да имаш цялостното според стандартите снаряжение за трета степен например (най-високата, нужна за интубация, трахеотомия, бронхофиброскопия и т.н.), това съвсем не значи, че всичко е наред.

Някои медицински сестри, които не са тренирани за реанимация, в един момент може би ще се наложи да се трансформират в такива поради острия дефицит. Според мнението на проф. Хинков, изказано в нашумялото интервю с него по БНТ, за ефективно боравене с апаратите за обдишване е нужен дълъг период на обучение. Време, с което не разполагаме.

Кампанията “За доброто” в борба срещу коронавируса, към 23 март беше набрала 475 783 лв., с които са закупени 5 броя респиратори (уви, все пак това е по силите на една общност, една държава може и трябва да осигури много повече!) и 63 419 консумативи. Оттам планират да закупят още 5 броя респиратори и още хиляди консумативи.

Дошло е време, в което граждани помагат на държавите с дарения. У нас ситуацията има особени нюанси, защото системата поначало е в тежко състояние.

Невена Борисова