"Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш такъв!" – Ралф Уолдо Емерсън
Повод за настоящата бележка е информацията за официалното изявление на държавния секретар на САЩ, в което се заявява:
"Днес аз публично оповестявам името на съдията от Специализирания наказателен съд Андон Миталов за участието му в сериозна корупция. В качеството си на длъжностно лице Миталов е участвал в корупционни действия, които подкопават върховенството на закона и сериозно компрометират независимостта на демократичните институции в България. Това огласяване се прави по силата на Раздел 7031(c) от Закона за бюджетни разходи, чуждестранни операции и свързани програми на Държавния департамент за 2020 г. (Div. G, P.L. 116-94).
По силата на Раздел 7031(c) след като държавният секретар оповести имената на чуждестранни длъжностни лица за тяхното участие, директно или индиректно, в сериозна корупция, тези лица и техните преки роднини не отговарят на условията за влизане в Съединените щати. Законът също така предвижда възможността държавният секретар да посочи името на такива длъжностни лица и на техните преки роднини публично или да направи това конфиденциално. Освен Миталов, аз оповестявам имената на неговата съпруга Корнелия Стойкова-Миталова и на неговата дъщеря Гергана Миталова.
Това е първото такова огласяване в България и то потвърждава ангажимента на САЩ в борбата срещу корупцията в България и в глобален мащаб. Съединените щати продължават да подкрепят народа на България в борбата му срещу корупцията. Държавният департамент ще използва тези правомощия за насърчаване търсенето на отговорност по отношение на корумпирани лица в региона и в глобален мащаб".
А така също информациите за реакцията от представители на официални органи и институции на Република България, както и разпространените чрез медиите различни коментари в публичното пространство, каквито този акт предизвиква, част от които могат да бъдат констатирани на:
https://dnes.dir.bg/politika/pompeyo-obyavi-imeto-na-korumpiraniya-balgarin-sadiya-andon-mitalov
https://dnes.dir.bg/temida/boyan-magdalinchev-za-sadiya-mitalov-mozhe-da-ne-e-samo-sluchayat-malinov
https://frognews.bg/novini/kristiian-shkvarek-sasht-otpraviat-poslanie-kam-dalbokata-darjava.html
https://frognews.bg/novini/advokat-sasht-atakuva-vrednata-muha.html
https://dnes.dir.bg/temida/pravosadniyat-ministar-predlaga-na-vss-da-osvobodyat-sadiya-mitalov
http://i.dir.bg/2020/55c266a8.pdf
Независимо от наличието или не на основание за такъв акт, което несъмнено е въпрос на суверенно право за преценка от САЩ като публичноправен субект на международното право, първият въпрос който възниква във връзка със събитието е този, свързан със съблюдаването на държавния имунитет, в случая на България, на какъвто като институт на международното публично право се основава и е израз принципа „равен над равен няма юрисдикция”. Дори по преценка на САЩ да е налице основание, както изрично споменава в изявлението си държавният секретар, той не е задължително да бъде обявен публично, а това може да бъде извършено и конфиденциално. Очевидно безпардонният начин на оповестяване от ръководителя на дипломатическото ведомство на САЩ на този акт не е предназначен и не цели само декларираната с изявлението подкрепа на народа на България в борбата му срещу корупцията и насърчаване търсенето на отговорност по отношение на корумпираните лица в страната, а както изрично е уточнено в него – в региона и в глобален мащаб. Нещо повече, по повод запитване след изявлението към държавния секретар от българска медия, от отговорите на същия следва недвусмислено, че не се касае за ничии други, а единствено за националните интереси на САЩ.
Като израз на независимостта на всяка държава, принадлежащият на съставляващата я общност като изразител на самостоятелна воля и негов носител, държавният суверенитет е признат на всяка държава. Абсолютният, според теорията, държавен суверенитет, с какъвто се ползва всяка държава, може да бъде ограничаван единствено по нейна собствена преценка и воля. Поради това свободата на действие на всяка държава следва да се осъществява с оглед суверенитета на другите държави. Държава, която наруши чужд суверенитет, се обявява за агресор и спрямо нея ООН има право да предприеме възпиращи мерки, вкл. с оглед на конкретния случай употреба на сила срещу такова нарушение.
Държавният суверенитет се проявява както в признатата възможност на всяка държава да определя самостоятелно своята вътрешна и външна политика, така и в упражняването на нейната юрисдикция. От тази гледна точка, доколкото актът на държавния секретар на САЩ имплицитно съдържа елемент на обвинение към български гражданин, в конкретния случай съдия, този акт несъмнено съставлява намеса в юрисдикцията на България като форма на накърняване на нейния суверенитет.
Безспорно абсолютната независимост е практически невъзможна. Която и да е съвременна държава не може да реализира своя суверенитет самостоятелно, извън международното сътрудничество. Суверенитетът на съвременните държави в една или друга степен е интернационализиран, т.е. взаимосвързан с този на други държави и затова не би могъл да се разглежда като неограничено “волевластие” в смисъл на абсолютен, а като относителен. В своето историческо развитие освен САЩ и България има опит в тази насока, вкл. като обект на поне две конструкции, теоретично развити в различни концепции за фактическа зависимост. Според поддържаните в тази връзка схващания, фактическата зависимост не води до нарушаване на суверенитета. “Пионер” в тази насока за България е Тодор Живков, който на два пъти предлага такова тясно обвързване на България с бившия СССР, в резултат на което практически тя би се превърнала в съветска република. Което би означавало България да се лиши от своя национален и държавен суверенитет, да престане да съществува като самостоятелна държава. Според доктрината “Брежнев”, известна като концепция за “относителния суверенитет”, тогавашните социалистически държави са обединени в една социалистическа общност, като всяка от тях запазва своя суверенитет, но над суверенитета на отделните държави стои суверенитетът на социалистическата общност. Така “общностният суверенитет” се явява абсолютен, а държавният – относителен. Т. е. всяка социалистическа държава е свободна и суверенна, доколкото не нарушава суверенитета на общността.
Според доктрината на “хуманитарната интервенция” държавният суверенитет може да бъде накърнен и в името на общочовешките интереси и общочовешките ценности. В тази връзка някои държави, поотделно или във военен съюз (алианс) самоопределили се за страж на тези ценности ги налагат силово на други държави. Прилагането от такава позиция на концепцията за фактическа зависимост доведе до криза в българо-руските отношения през 1997 по повод конфликта относно цената и условията за доставка на природен газ за и през България, когато руската страна в лицето на доставчика се опита да наложи икономическа обвързаност, каквато да има политически резултат. Тогава “Газпром” се опита да наложи политически модел, при който да не позволи на България да има каквото и да било правителство, което да не е контролирано от Русия. Така възникналият по повод на спора конфликт несъмнено касаеше пряко суверенитета на България.
Изложеното повдига въпроса за границите на необходимата обвързаност на България с други държави и как това ще се отрази на държавния суверенитет вкл. съобразно факта, че е страна-членка на ЕС. Защото като формация от множество държави, ЕС безсъмнено отново поставя въпроса за границите на държавния суверенитет. Тезата за общностния суверенитет е приемлива само при условие, че се определи граница на зависимостта на суверенитета на страните-членки от него. Тъй като в противен случай на практика може да се стигне до ликвидиране на суверенитета въобще. Затова границите на необходимата обвързаност на България с други държави и как това ще се отрази на държавния суверенитет е в зависимост и от обстоятелството, че тя е страна-членка на ЕС. От тази гледна точка в случая намесата чрез акта на държавния секретар от страна на САЩ в юрисдикцията на България накърнява не само нейния, а и общностния суверенитет на ЕС. Що се отнася до избора като непосредствен обект именно на България като най-уязвима с оглед ширещото се беззаконие и ниво на корупция, намеренията са повече от ясно декларирани в заявлението на държавния секретар на САЩ – сплашване от претендиращия да бъде хегемон както в рамките на региона, така и в глобален мащаб. А от това следва, че защитата на юрисдикцията като проявление на реалния суверенитет на България в общността не е само нейно дело, но и на ЕС. Ако и доколкото тя е равноправен член на тази формация.
Дали евентуално има сключени и какви споразумения и договори от страна на което и да е българско правителство, подлежащи съгласно Конституцията на ратифициране от Народното събрание, по силата на каквито да е предоставена юрисдикция на САЩ като ограничение на държавния суверенитет на България, не е публично известно. Доколкото не са налице такива, а и предоставена информация от САЩ на България като между равноправни държавни партньори, достъпна за обществото, за да може демократично да съди за неговата основателност, относно изявите във връзка с акта на държавния секретар на САЩ от страна на съответни лица представляващи официални български държавни институции спрямо уличения с него български съдия, оставена сама в правомощията единствено на главният прокурор е да упражни възложената му функция съгл. чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България като суверенна държава, вкл. съобразно чл. 103 и чл. 105 от Наказателния кодекс. Всичко останало, което може да бъде предприето от останалите институции в държавата, освен сезиране на Международния съд за нарушаване на юридическия имунитет, би било съгласие за подчиняване на чужда юрисдикция и поставяне във фактическа зависимост като отказ от суверенитет. Затова, ако не на по-нататъшно разширяване, в случай че представителите от съответните институции на ЕС държат на неговото запазване като формирование от суверенни държави, стимулиращо мотивирани от аспирации и на други европейски страни за присъединяване позитивни реформи, а не разпад, би следвало да реагират адекватно на ситуацията в България – Unus pro omnibus, omnes pro uno!
Максим Кръстев
