2020-та година. Промените в климата карат хората по цял свят да променят своето мислене. В България обаче часовниците се движат по друг начин. Показва го един пример - на пръв поглед - незначителен.

С приемането на "Зеления пакт", Европейският съюз, чийто член е и България, е на прага на може би най-голямата промяна на политическата и икономическата си матрица. Европейската комисия го определя като "пътна карта" за постигане на устойчивост в икономиката на ЕС. Целта е предизвикателствата в областта на климата и околната среда да се превърнат във възможности, като се гарантира, че преходът ще е справедлив и приобщаващ за всички.

Паралелно с финалното обсъждане и приемане на пакта, в България се развихри водната криза в Перник, на десетки места изникнаха планини от боклук, внесен от Италия и незнайни други места. Този боклук по всяка вероятност се утилизира чрез изгаряне - полузаконно и с негласното одобрение на екологичните власти. Най-голямата вътрешна река - Марица пък е отровена с химикали от рециклиране на пластмасови отпадъци. Правителството едва сега забелязва, че Европа някак си се е променила. И че не може да гори повече въглища за ток, както и да строи магистрала “Струма” в нарушение на елементарни екологични изисквания. Неща, които всъщност би трябвало да са станали ясни още от десетилетия.

Екологично съзнание липсва

Не само правителството, но и голяма част общество сякаш е спало или е пребивавало в паралелна вселена през тези десетилетия, в които се развиваше промяната в мисленето за екологията, икономиката и всичко останало. Такъв пример е образованието, за което, както се знае, най-важни са първите 7 години. Екологичното образование уж присъства в учебните планове, но практиката е съвсем различна… Около 450 тона боклук под формата на пластмасови чаши за еднократна употреба се събират само в детските градини в България. Ако чашките, използвани за пет години, бъдат подредени една до друга, те биха опасали екватора 5 пъти.

Тези сметки са на Сабина Максимова - координатор на кампанията „Аз избирам чаша за многократна употреба“. Според нея, около 80% от общинските детски градини използват еднократни чаши за пиене на вода. След няколко  глътки чашата отива в кофата. И така всяко дете изхвърля по около пет чаши дневно. Максимова подчерта, че тези отпадъци не подлежат на рециклиране. Може да се депонират или да бъдат изгорени. А веднъж изгорени пластмасовите чашки замърсяват въздуха с фини прахови частици, на които българският градски, но и селски въздух е богат. Разхищението в детските градини има и финансов еквивалент. Една пластмасова чашка струва 3 стотинки. Умножено по 30 деца в група и по 5 пъти пиене на ден, това прави по 150 чаши на група дневно или по 4,50 лв. на ден.

Как се възпитават децата

Причината за тази безумна практика освен ментална е и бюрократична или по-скоро произтича от чиновническото тълкуване на един документ с баналното заглавие “НАРЕДБА № 3 от 5.02.2007 г. за здравните изисквания към детските градини”.

В него се казва, че трябва да се дезинфекцират приборите и съдовете за хранене след всяка употреба, а друг член разпорежда използване на индивидуални кърпи за ръце и чаши за вода за всяко дете. Идващите на проверки в детските градини здравни инспектори държат на наредбата и за директорите на детските градини е много по-лесно да натоварят родителите с разходи за доставки на пластмасови чашки, отколкото да постъпят както трябва.

Да не говорим за примера, който се дава на децата, че е нормално да се изхвърля чаша на всяко пиене. Това става в период, пред който у децата се изграждат социалните норми на поведение. Не е чудно тогава, че за тях изхвърлянето на вещи след еднократна употреба се превръща не просто в нещо приемливо, а в норма.

Максимова отбеляза, че нещата се променят в последните 2 години и инициативата за това идва от родителите. Всичко тръгва от инициативи на родителските групи във Фейсбук, минава през постигане на съгласие на родителска среща и убеждаване на директорите на градините.

Във Варна и Бургас с кметски заповеди вече не се използват пластмасови чаши. Във Варна се използват метални чаши за многократна употреба, върху които има индивидуален символ за всяко дете. Те се мият веднъж дневно, а в Бургас от миналата година всяко дете носи със себе си бутилка за многократна употреба.

Малка победа след двугодишни усилия

Мога да споделя и собствения си опит. Всеки, който е ходил на родителска среща в българско учебно заведение знае, колко е трудно да бъдат убедени в каквото и да е родителите. Все пак успяхме да постигнем съгласие, че на еднократните чаши трябва да бъде сложен край. Поради тълкуванието на здравните инспектори, че чашите трябва да бъдат дезинфекцирани след всяко пиене, за което няма ресурс в градината, първоначалното решение бяха персоналните шишета, които всеки родител трябваше да осигури. Всичко вървеше добре, докато майка с висок социален статус и обществен авторитет не видя как децата си разменят бутилките в двора. Така някои родители отново преминаха на еднократните чаши и нищо не можеше да ги убеди, че децата биха могли да си разменят и тях. След това инспекторите дадоха на градината предписание да не се използват многократните бутилки, тъй като не се дезинфекцират и можели да задържат бактерии и прочее. В крайна сметка директорката закупи с пари от бюджета на градината индивидуални метални чаши, които се мият заедно с другите съдове в миялна машина. Така близо двугодишната сага с пластмасовите чашки приключи, засега.

Кога и дали правителството ще разбере, че светът се е променил в по-добра посока, не е ясно. Може би протестите на перничани и на хората, дишащи мръсния въздух под прозорците им, ще им помогнат.

Пластмасата е навсякъде около нас. И в нас!

Дребни като песъчинки

• Те са дребни като песъчинки, някои дори не се забелязват: пластмасовите микрочастици, наричани микропластика. Те са не по-големи от 5 милиметра и са съставна част на редица продукти. Някои са добавени съзнателно - при пастите за зъби например. А други възникват при разграждането на пластмасовите отпадъци или при протъркване на материалите - например при шофиране (гумите).

Има ги в пастата за зъби

• На някои от производителите им е все едно, а много хора изобщо не са наясно: сините точици в пастата за зъби са дребни пластмасови частици. Смята се, че с тях миенето на зъби е още по-ефективно. По-късно обаче тези микрочастици попадат в моретата - заедно с отпадните води, тъй като повечето пречиствателни станции не могат да ги филтрират.

Козметика с много пластмаса

• Пластмасови частици се съдържат и в някои гелове за почистване на лице, както и в редица душгелове. Има ги и в матиращи кремове. Само че производителите изобщо не си правят труда да информират потребителите, че в домашната им козметика се съдържа микропластика. Пирродозащитниците и някои институции настояват използването на дребните микрочастици в козметиката да бъде забранено.

И изкуствените материи са проблем

• Най-много микропластика "произвеждат" синтетичните текстили. В момента 60% от дрехите ни са от подобна материя. При изпирането на едно яке полар например се освобождават до 1 милион влакна. Годишно в Европа по този начин в отпадните води попадат близо 30 хиляди тона синтетични влакна, сочи изследване на ЕС.

Микропластика във водата

• Пластмасовите микрочастици замърсяват не само реките и моретата - милиони хора по света всеки ден поемат невидимите власинки, докато пият вода от чешмата. Американски учени са изследвали 150 проби с питейна вода от 5 континента: в 83% от тях са установили съдържание на микропластика. Микрочастици пластмаса - пропилен или найлон - са открити и в много марки минерална вода в пластмасови шишета.

Как микропластика отива в моретата

• При триенето на пластмасови повърхности се отделят микроскопични пластмасови частици. Една част от тази микропластика попада в моретата. Най-големите подобни замърсители са синтетичните текстили, атомобилните гуми, градският прах и пътната маркировка. В козметичните продукти се съдържа значително по-малко количество микропластика.

Бомба със закъснител

• Пластмасовите отпадъци също "произвеждат" голямо количество пластмасови микрочастици. Една найлонова торбичка се разгражда след 20 години, едно пластмасово шише - след 450 години. Средностатистически всеки жител на Земятата използва годишно по 60 килограма пластмаса. А в Северна Америка и Западна Европа дори над 100 килограма. Два процента от произвежданата в света пластмаса попада в моретата.