Последните години на НРБ бяха време на цинизъм, безразличие и конформизъм. Мъртви думи, парализирано общество, безсилие и бягство от реалността. Почти същият похлупак е надвиснал сякаш и над днешна България.

 

 

 

Коментар от Александър Андреев:

 

Помните ли втората половина на 1980-те години в НРБ, късния Живков, малко преди "залез слънце"? Тези пет години могат да се поберат в пет думи: безвремие, цинизъм, конформизъм, безразличие, ескейпизъм.

Защо да ги помним ли? Ами защото над днешна България сякаш е надвиснал почти същият похлупак както тогава. И не става дума само за смога над София.

Безвремието от 1980-те

Затискаше ни усещането за спряло време. Тодор Живков и Лили Иванова бяха вечни и вездесъщи. От пленум на пленум се повтаряха едни и същи мъртви думи. В тази страна просто няма какво да се случи, казвахме си в онези години. Дали и днес не е същото?

Цинизмът от 1980-те

Всички знаеха, че властта лъже, но какво от това? "Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим." Важните и ценни неща задължително се набавяха "по втория начин", законността беше пълен фалшификат, а главната философия гласеше: Аз да подредя себе си и семейството, пък оттам-нататък… Дали и днес не е същото?

Конформизмът от 1980-те

С някои микроскопични изключения (Русенския комитет!) опозиция нямаше. Огромното мнозинство се беше нагласило в уютния пашкул на безвремието и мъртвия език. Общественото тяло беше в парализа и само от време на време рефлекторно помръдваше по някой пръст или примигваше с око. А днес? Сега опозиция може и да има, но парализата на общественото тяло си е същата. И окото пак само примигва.

Безразличието от 1980-те

Съветският съюз се тресеше от промените, Москва и Вашингтон се сближаваха и разоръжаваха, в Чехословакия, Унгария и Полша пластовете се раздвижваха, вече дори миришеше на обединена Германия. А в България само една шепа хора четяха какво става в СССР и по света. И това беше. Блатото дори не бълбукаше. А през 2020 година? Днес телевизионните новини показват 30 минути престъпления и инциденти. Външният свят сякаш не съществува. Всички играят хоро.

Ескейпизмът от 1980-те

В задимената панелна кухня, пред салатката и ракийката, в бунгалото в Китен, пред телевизора с някой чешки или бразилски сериал - българският човек от втората половина на 1980-те години беше перманентен беглец от собствения си монотонен живот. Криеше се понякога и на вилата, където четеше художествена литература. Вилата и преводната книга бяха обект на желание и носталгично убежище. А днес? В кухнята вече има плазма. Вместо Китен - Халкидики. Сериалите са турски. Геймърите се крият из своите измислени светове, а хипстърите ходят на СПА. Няма спор, по-добре е, отколкото през 1980-те. Но общественото тяло пак няма сили да се издърпа за косите от блатото на застоя.

 

Добре дошли в безвремието!

Едни копаят, други строят. Накрая нищо не излезе.

• "Ретро-музеят" във Варна е събрал стотици абсурдни табелки от годините на НРБ. Те онагледяват наивния опит да се създаде "нов човек", стартирал в СССР и по-късно провалил се в цяла Източна Европа. Табелките, които понякога преследват несъмнено правилни цели, фокусират пропагандния си патос най-вече върху труда, хигиената и безопасността.

А кое беше старото?

• В държавите на "работниците и селяните" властваше убеждението, че "хората на труда" са единствената движеща сила на обществото. Готвачката ще може да управлява държавата, гласеше един от централните постулати на комунизма. Обаче готвачката не само не можеше да управлява държавата, но дори се отучи да готви.

Да преизпълним плана, да станем ударници!

• Разбира се, прекрасно е да помогнеш на другаря си. Само че на работното място при социализма другарят изоставаше не толкова поради немощ, колкото поради нежелание. "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя" - тази максима много точно обяснява защо трудещите се не желаеха да се трудят.

Труд и война - тъжният мироглед на социалистическия човек

• Съветската система, която в началото имаше възвишени цели, постепенно се сведе до една примитивна дихотомия: да се трудим до изнемога и да се пазим от външните врагове, които непрекъснато ни дебнат. Параноята на властта в Източния блок по време на Студената война се просмука в кръвоносната система на цялото общество.

Ох, тази сложна дума им-пе-ри-а-ли-зъм!

• Още в детската градина социалистическото дете научаваше, че империализмът иска да му вземе малебито от алуминиевата паничка на обяд. Индоктринацията в страните от Съветския блок започваше още в най-ранна възраст, а табелки като тази можеха да се видят не само в ОФ-клубовете, но дори край футболното игрище.

Ограмотяване на пролетариите

• В годините на НРБ социализмът премести милиони хора от селата в града, от полето - във фабриките. Довчерашният селянин не беше виждал машина и, разбира се, трябваше да бъде предупреден за опасностите. В ограмотяването на новопокръстените пролетарии се включваха и литераторите. Тази табелка е класически пример.

Човек и сам може да се сети, но ние да припомним...

• Къде ли е била занитена тази табелка? И колко ли неопитни работници са били премазани от "вдигнати товари", за да се пусне в серийно производство този предупредителен текст?

А воалетка и дамска чантичка?

• И за тази табелка днешният човек дълго ще се чуди: къде е висяла? "Широкопола шапка" асоциативно ни насочва най-напред я към Мексико, я към Дивия Запад. С повече въображение човек ще се сети и за шантавите дамски шапки край английските хиподруми. Всъщност обаче навярно пак става дума за трудова безопасност: металурзите носеха широкополи шапки срещу опасните пръски.

Маниакален страх от пожари

• В "Ретро-музея" във Варна висят десетки табелки, предупреждаващи за опасността от пожар. Дали в ранните години на НРБ наистина е имало толкова много пожари? Навярно да. Това е една от обратните страни на ускорената урбанизация: довчерашният селянин още не може да свикне с комплексния градски свят и с многобройните нови опасности. А литературните труженици отново се включват в ограмотяването му.

Хората ходеха на баня веднъж в седмицата

• Пак същият този довчерашен селянин, който трябваше да стане "новият социалистически човек", имаше доста враждебно отношение към хигиената. Социалните инженери на комунистическия проект съвсем правилно се опитваха да му набият в главата, че трябва да се позамива от време на време. В интерес на истината, борбата за повече хигиена дългосрочно даде добри резултати.

Представете си тази табелка в някой от днешните СПА-центрове!

• Хората, които не помнят първите десетилетия на НРБ, навярно никога през живота си не са били в градска баня. Някои от тези сгради бяха дори красиви (Централната баня в София например), но вътре беше лепкаво и лигаво, миришеше на кир и мръсни тела. Клиентите разнасяха подгизнали билетчета за баня и алуминиеви тасове, а задължителните налъми бяха пропити от влага и мръсотия.

"Теляшки услуги" - що е то?

• Главно действащо лице в НРБ-ейската градска баня беше Негово величество телякът. За по-младите: това са хора, които с помощта на примитивно парче плат, наречено "кисе", смъкват пластовете мръсотия от тялото на довчерашния селянин и новоизлюпен градски пролетарий. И от тялото на неговата другарка, на неговите деца-другарчета, внуци-другарчета и т.н.

Конфузно

• Дали тази табелка е автентична или измислена? Хигиеничният патос звучи познато, но в кое ли затворено помещение властта е можела да се обърне по такъв откровен начин към комсомолките? И защо само към комсомолките - нима комсомолците са били пощадени от въпросните насекоми?

И още насекоми, които подриват основите на социализма

• Този извод сякаш изскача от всяка табелка: властта има горещото желание чрез думите да убеди хората, да ги превъзпита, да ги насочи към "светлото бъдеще". Това желание сигурно е дало някакви резултати, но днес въпросните табелки изглеждат само смешни и нелепи. От друга страна: в сравнение с глупостите, които в милионен тираж се въртят из социалните мрежи, соц-табелките изглеждат направо гениални.

Неграмотността не е от вчера

• Особено конфузно е, когато "учителят" се окаже неграмотен. Много табелки в "Ретро-музея" във Варна бъкат от правописни и граматически грешки. И понеже стана дума за интернет: днес същото е и там. Най-голям смях пада, когато убедени "патриоти" и националисти дават воля на чувствата си във възгласи, пълни с граматически грешки. Изводът: първо научете родния си език, преди да давате акъл на другите!

Кратко и ясно

• По улиците на българските градове крачат вече поне трето поколение граждани. Но родовата памет за къра е твърде силна. Така че хората все още плюят по тротоара, хвърлят опаковки и фасове от прозореца на скъпия си западен автомобил и дори изсипват боклука си от балкона на панелния блок. На къра, на полето това не е проблем, в града обаче... Е, поне по пода вече не плюят.

За финал: наздраве!

• Автентичността на тази табелка също е съмнителна. Текстът ѝ е буквален цитат от романа "Златният телец" на гениалните диагностици на комунистическия експеримент - съветските писатели Иля Илф и Евгений Петров. Днешните пазарно-стопански потребители едва ли ще схванат защо за едни има бира, а за други - не. Нека прочетат романа - и ще разберат. А дотогава - наздраве!
• Автор: Александър Андреев