Отдавна предричаната "драма" на т.нар. градска десница в София е в разгара си. Кипят съмнения и страсти, разменят се упреци и обвинения. А истинската драма е всъщност друга.

Коментар от Ясен Бояджиев:

„Ще затворя очи и на втория тур ще ида да гласувам за ...“ Напоследък често чувам това изречение и в двата му варианта: за Манолова или за Фандъкова. Още по-често обаче чувам някой да казва, че не може да подкрепи нито едната, нито другата. И затова няма да гласува.

Драмата

Това е отдавна предричаната „драма“ на т.нар. градска десница, която на първия тур се раздели на две (между третия и четвъртия в класирането) или дори на три (доколкото мнозина подкрепиха Бонев за кмет и „Демократична България" за общински съвет).

Моето мнение винаги (и в други подобни случаи) е било, че тази драма е изкуствена - опит едни хора да бъдат примамени и вкарани да решават чужд мач. Но за други тя е реална - кипят съмнения и страсти, разменят се упреци и обвинения в изневяра и предателство. Неутралните също са „виновни“, понеже ако не гласуват на втория тур, фактически ще подкрепят водещата в класирането.

Пътьом трябва да вметна, че доколкото съм част от тази общност, аз също съм раздвоен - между опита за обективен анализ и субективната си гледна точка. Тъй че оттук нататък те неизбежно ще се смесват.

Ухажването

Паралелно с драмата в момента тече ухажването, като и двете страни усилено се опитват да дърпат „тънките струни“ в душите на нужните им гласоподаватели.

Едната им повтаря, че са десни (също като нея), че са демократи и че София никога не е била „червена“. За да им внуши да не си „слагат грях на душата“, като гласуват за „дългогодишното острие“ на „ретроградната социалистическа партия“. Другата пък им говори в първо лице множествено число за „нас, гражданите“ и ги призовава пред „диктата“, „силовата власт“ и „еднопартийния монопол“ да изберат демокрацията, като гласуват за „промяната“. Тоест, за нея. Защото „София означава мъдрост“.

Какво ще стане

Главният въпрос, естествено, е ще обърне ли тази драма резултата от първия тур. Струва ми се очевидно, че е малко вероятно това да се случи. Основният аргумент е чисто аритметически. Дистанцията между двете кандидатки е твърде голяма и едва ли може да бъде преодоляна с гласовете на онези, които (макар и с известно отвращение) ще решат да подкрепят изоставащата в класирането. А и тези гласове, както вече стана дума, ще бъдат балансирани от останалите. Има обаче и други, не по-маловажни аргументи.

Първо, двете участнички в балотажа не са съвсем наясно (или така им е изгодно) с адресата на своите послания и въжделения. Самото определяне на тези хора като „градска десница“ (понеже в София може би има и „селска десница“) е опростенческо и невярно. Всъщност става дума за образовани, модерно и прагматично мислещи, истински европейски избиратели, които по принцип са отвратени и не гласуват за разните популистки, милиционерски, националистически, соцносталгични, проруски и всякакви други балкански имитации на дясно и ляво, доминиращи тукашната политическа сцена. За тях първостепенни ценности са свободата и върховенството на правото, а първостепенен обществен проблем - властващият модел на политико-олигархично-мафиотско завладяване на държавата.

За тези хора ухажващите послания, които чуват, са слаби, а аргументите и обещанията - недостатъчни. Това е валидно и за двете кандидатки за кмет, но е особено важно за онази, която трябва да привлече гласове, за да навакса изоставането си. Още повече, че тя се представя като кандидат на промяната и алтернатива на модела. Рекламиращите я дори оприличаваха София на Шипка, откъдето ще започне освобождаването на цялата страна. Самата тя се извини с половин уста за 2013-та, Пеевски и Костинброд, но не направи нищо повече, за да влезе в ролята на „освободителка“. А съдбата ѝ поднесе идеална възможност за това - историята с избора на нов главен прокурор. Възможно най-яркото и отвратително олицетворение на същността, инструментариума и изпълнителите, действащи в модела на завладяната държава. Тя обаче не намери сили и смелост да каже и дума за него. С което, поне според мен, дори да е имала някакви шансове да привлече по-широка подкрепа, окончателно ги пропиля.

Можеше ли да е иначе

Накрая няколко думи и по този въпрос: можеше ли драмата на тази общност от хора, за която говорим, да бъде спестена? И те да не се чудят как да постъпят на балотажа, а да гласуват за свой кандидат. Знам, че този въпрос е напълно хипотетичен и че допусканията на базата на механичен сбор на вече подадени гласове са безсмислени. Както е безсмислено да се търси вина.

Но така или иначе е ясно, че проблем има. Израз на този проблем е и фактът, че след последните общи избори парламентът е населен само от партии, които в една или друга степен са част от споменатия по-горе модел.

Причините могат да бъдат най-различни. Например: неподходящи кандидати или прекалена взискателност към тях, сякаш може да има някакви идеални хора. Причините може да се крият и в затвореността и високомерието на партиите - или пък в романтичната заблуда, че моделът може да се пребори без характерните за тях организация и дисциплина. От някакви независими хора, които хем твърдят, че не искат да са политици и да се обвързват с политиците, хем самите те правят политика.

Така или иначе, вторачвайки се прекалено в детайлите, човек рискува да изпусне от поглед голямата картина. А каква е тя, бе нагледно демонстрирано от избора на главен прокурор и задаващото се с него още по-открито и агресивно мракобесие.