Изборите са първото и основно качество на всяко народовластие, което на научен език се нарича демокрация. От изборното мнозинство произтича легитимността на демократичната власт. Казано с няколко думи: прави са тези, които са повече.

Защо напомням това първо правило на демокрацията?

Искате ли да участвате във формирането на властта?

Искате ли да легитимирате властта?

Искате ли да бъдете прави?

Ако искате, отидете до урните, гласувайте и станете мнозинство.

Това е демокрацията.

Гласувайте, а не се крийте в къщи, по кръчмите, и не диплете политиката на чаша ракия. Правете политика – това също е демокрацията.

Не абдикирайте от вашето свещено право на избор, защото в такъв случай няма на кого да се сърдите.

Това е моят първи призив, братя и сестри, госпожи и господа, а сега за местните избори.

Ние, всички българи, се намираме в много тежко положение. И това не е всичко. В близкото бъдеще ни очакватоще по-лоши неща, т.е. това бъдеще не вдъхва никакъв ентусиазъм. Не искам в подробности да говоря по този въпрос, това ще отнеме много време, и предполагам, че много ще ви натъжи, но съм сигурен, че вие, със всичките си сетива, чувствате за какво става дума.

В такива случаи много често се говори за негодността на политици и държавници, но такъв подход е измамен. Ще го кажа направо – главната вина носим ние, демоса, народа. Ние легитимираме тези политици и държавници, ние им предоставяме властта, следователно, ние им даваме всички инструменти, за да правят с нас каквото си искат, а след това им се сърдим. Спомням си една цинична народна приказка: попитала майка дъщерята. “Дъще, как се оправяш с мъжете?” “Ами оправям се някак си, мамо, – отговорила. – Аз все ги лъжа, а те все ме онождат”. Май такива сме и ние.

През 16-и век е живял и творил големият френски хуманист Етиен дьо Боеси. Ще ви цитирам много малка част от негово произведение.

“Тиранинът ще бъде победен от само себе си, само вие да не се примирявате със своето робство. Не е нужно нищо да му вземате, нужно е само нищо да не му давате. Страната не трябва да прави специални усилия за себе си, стига да не прави нищо против себе си. Аз не искам от вас да се борите и сражавате с тиранина, просто престанете да го поддържате...”

Този завет на френския хуманист е алфата и омегата на народовластието. Една от малкото възможности, които ни остават на нас, обикновените граждани, сами да се погрижим за себе си, са  местните избори. Това са много интересен вид избори. Ние не избираме хора – кметове и общински съветници, които ще заседават далече от нас, в сградата на Народното събрание или в министерствата, без да ги виждаме, без да ги контролираме. Не, избираме наши съграждани, които ще работят пред нас и почти заедно с нас. Избираме хора, които би трябвало много добре да познаваме – както техните слабости, така и техните силни страни. Следователно, става дума да изберем когото трябва и да изберем правилно. Ако сбъркаме, значи не сме се научили да подбираме собствените си избраници. И ще си носим последиците. Животът много страшно си отмъщава на всеки народ, който с ентусиазма на проститутка се хвърля на шията на първия срещнат политически шарлатанин. А както се казва: шарлатани на тези избори дал Господ.

„В момента участието в политиката изисква убедително да се продават няколко лъжи. Първата е, че го правиш, защото те е грижа за хората, а не заради собствения ти интерес. Втората е, че знаеш какво е общественото благо и как то да се постигне. Третата е, че си готов да споделяш властта с други, а няма да я пазиш само за себе си, т.е. че си демократ. Лъжите се повтарят достатъчно често не толкова, за да повярват хората (те отдавна са наясно с манипулациите), колкото за да може да се обвини някой случайно появил се нов опонент в същата демагогия и така своевременно да се елиминира възможността ситуацията да бъде променена”. (Людмил Илиев – „Сега”, 19.08.2015 г.).

Нямам намерение да ви уча как да избирате. Това е много лично нещо и зависи от много неща. Обикновено то се учи на собствен гръб и с много усилия и жертви. Искам само да споделя изводи от моя личен опит, който съм придобил на висока цена и все още смятам за недостатъчен. Вие ще прецените кое ви харесва и кое не може да ви бъде полезно.

Разделям кметовете на три групи: нормални, добри и гениални. За гениалните кметове няма да говоря, те са извън класацията, пък и не познавам такива в България. За мен нормален е всеки кмет, който добросъвестно си изпълнява служебните задължения и поставя общите проблеми над своите лични проблеми. Два са основните стълбове на неговите служебни задължения: местната инфраструктура и обществената сигурност. В съвкупност, двата стълба образуват полисната структура или средата за обитаване. В местната инфраструктура включвам все познати  неща от нашето ежедневие: електроснабдяване, водоснабдяване, боклук, улици, улично движение, магазинна мрежа, места за отдих, училища и др.

Обществената сигурност се отнася главно до личната сигурност и до обществения ред. Хубавата местна инфраструктура отива по дяволите, ако по улиците се стреля и убива, краде се по дворовете, саморазправят се по ресторанти и кафенета, дори ако гледаш малко по-дълго някого, крещи се и се вика по нощните часове и други подобни.

Създаването на средата за обитаване е абсолютно необходимо условие за съществуването на селището. Не може да си представим каквото и да е селищебез улици, вода, електричество, магазини, транспорт, училища, медицински заведения, местна стража (полиция) и много други. Може да са в примитивно състояние или в зачатъчно състояние, но трябва да ги има. Особено в ХХI век.

Следователно, без грижи за средата за обитаване просто е невъзможно нормалното съществуване на полиса (селището). А без такава среда, няма и кмет. Но да се обещават и правят само неща свързани със средата за обитаване, е малко егоистично. Всъщност, кметът се грижи за себе си, за да има кмет, за да бъде кмет. Това че има кметове, които не се интересуват от средата за обитаване, а от съвсем други неща, означава, че не са никакви кметове. Такива полисът трябва да ги бичува публично.

Ако един стопанин не поддържа в къщата си елементарна чистота и не се грижи за елементарния ред – да не тече покрива и да не мирише нужника, той просто не е стопанин, а е хаймана, разсипник, безотговорен тип, от който дори кучетата ще избягат и добитъкът ще измре. Затова нормалният кмет е голяма придобивка за едно селище. Ще бъдете щастливи, ако успеете да си изберете такъв.

Добрият кмет е нещо малко по-вече. Освен  че трябва да бъде нормален, той трябва да бъде и социален кмет. Под това разбирам най-различни битови неща като:

- пенсионерите над 70 години да се возят в градския транспорт безплатно, както е в страните от ЕС;

- да се строят общински жилища и общински детски градини; да се подържат читалищата;

- да се осигуряват работни места и достойно заплащане за трудовите хора;

- да се следи строго за спазване на работните норми и работното време от работодателите;

- да се развива и спонсорира от общината системата на социалния патронаж;

- да се осигуряват безплатни лекарства за тежко болните;

- да се насърчават редовните профилактични прегледи и много други.

С други думи, социалният кмет се грижи за общото благо, т.е. за социалната взаимопомощ в общината, това, което на модерен език се нарича солидарно общество и, което на първо място предполага богатите да поемат част от грижите за бедните. Някои ще възразят, че такава социалност и солидарност изисква сериозни средства, а такива не винаги има. Не е така. При желание и при помощта на общинската общественост и гражданите, пари винаги ще се намерят.

Ще си позволя да ви припомня практика от люлката на демокрацията – Древна Елада, Атина. Там е съществувала системата на литургиите – социални задължения на богатите граждани, изплащани в натура. Едни е трябвало да построят кораб, други – да издържат гимназион, трети – обряден храм. Такава система е интересна с това, че всичко се вижда, всичко може да се проконтролира, не са нужни никакви контрольори: има кораб – няма кораб; има гимназион – няма гимназион; има обреден храм – няма обреден храм.

Не е нужно казаното от мен да се схваща буквално. Трябва просто да се знае и да се има предвид. И като го знаете и го имате предвид, да преценявате вашите кандидати, кой от тях е най-близо до идеала. Зная че преценката е субективна, но затова е и избор. Зная също така, че често влияят и партийните пристрастия – може да е тъп, но е наш. Е, тук вече не мога да помогна. Страхувам се, че при такъв подход не е тъп кандидатът, а тези, които гласуват по този показател.

Оказва се обаче, че в многото общини, в които съм бил в последните месеци, кметската надпревара не съдържа социални послания, не акцентира върху тях. В най-добрите случаи всичко е насочено само към един от стълбовете на нормалното кметуване – инфраструктурата. Няма лошо, но е крайно недостатъчно. Казвам го с голямо съжаление и се замислям: или аз някъде греша, или нещата наистина са сериозни.

Вижда се, впрочем, че аз не мога да ви предложа формулата за абсолютния избор. Но все пак мога да ви кажа с какви кандидатури трябва внимавате: това са бизнесмените, финансистите (аз ги наричам ковчезници), артистите, спортистите и адвокатите. И не защото са лоши хора без качества, а защото техните професионални качества не са съвсем подходящи за един кмет – те са доминирани от съвсем други условия. Ако един бизнесмен стане добър кмет, той ще престане да бъде бизнесмен и ще фалира. А ако не фалира, ще фалира общината. Ще повторя: което казвам не е абсолютно вярно, но все пак го имайте като обица на ухото.

От казаното следва, че много важно за кмета е неговият начин на мислене, т.е. това, което на научен език са нарича парадигма. Винаги е за предпочитане, особено в средните и малки общини, тази парадигма да бъде колкото се може по-близка до т.нар. народно мислене. Не се притеснявайте от словосъчетанието народно мислене, това е метафора. Кметът с такова мислене се старае да осигури на хората мир и благоденствие, а не само да прави изследвания за конкурентоспособност и полезност на чуждестранните инвестиции, и за всяка претенция на гражданите да вика: Няма пари!

Защо така акцентирам на социалните послания при местните избори?

Защото в общественото пространство с помощта на медиите, усилено и целенасочено се налага идеята за порочността на социалното, като за нещо, което се иска в ущърб на други и на обществото. Спомням си че известен телевизионен водещ (Милен Цветков) от екраните на телевизорите обяви, цитирам: “че никой не се ражда с правото на парно отопление”. Както в повечето случаи, нашата журналистика е елементарна, манипулативна и, общо взето, незнаеща. Случаят с Милен Цветков е показателен. Той има известно право, но само във ограничена философска интерпретация, а аз много се съмнявам, че водещият е имал точно това предвид.

Наистина, човек не се ражда с правото на парно отопление, но не се ражда и с правото на ел. ток, вода, транспорт, медицинско обслужване и много други неща. Човек не се ражда изобщо с никакви естествени права, освен с едно единствено – с правото на смърт. През ХХI век обаче, в резултат на вековни жестоки и кървави борби, хората са придобили, и значи – се раждат, с много и много права, от които най-важното е правото на нормален човешки живот. И това право включва и ел. ток, и водоснабдяване, и парно отопление, като съвременен цивилизационен минимум, като необходимо условие за производство и възпроизводство на действителния човешки живот. Ето, точно това,кой знае защо, се забравя, отмества се встрани и не се споменава. И точно това образува скелета на социалното. Защото градът може да има прекрасни нови магазини, а вие да не можете да си купувате от тях. Може да има прекрасно уреден транспорт, а вие да не можете да го ползвате. Може да има прекрасно електроснабдяване, водоснабдяване, топла вода и парно, а вие да не можете да ги платите. Може да има чудесни болници, а вие да не можете да се лекувате в тях. В града може да има всичко, а вие да нямате нищо. Всички разбираме, че такъв град не е добър град. Кметът на такъв град не е добър кмет.

При местните избори никак не е излишен и малко местен патриотизъм. Който каквото и да говори, както и да се подиграва, любовта към родното място, там където си отрасъл, където са гробовете на близките ти хора, е сериозен морален стимул. Не вярвайте на това, което ви внушават ежедневно, че ще станете граждани на света. Няма да станете! Почти 4000 години евреите се бореха да имат своя родина, свое място под слънцето, а това са хората, които най-вече може да се смятат за граждани на света. Така че, когато избирате своите местни ръководители, гледайте да са местни хора. Не е задължително, но е препоръчително.

За съжаление, такава е картината в много населени места в България. И като гледам препълнените зали, блесналите очи на гражданите, ме побиват тръпки и такова отвращение, че дори до избирателните урни не ми се ходи. Нима на нас пак ще ни вържат тенекия? Нима пак ще избираме не с главата си, а с други части от тялото си?

Видна дама от бившата българска естрада беше изчуруликала преди десетина години колко много харесва един кандидат-кмет, защото бил “европейски образован” и  “знае английски език” (интервю на Богдана Карадочева във в. “Стандарт” от 30.09.2007 г.). Дамата е пропуснала да каже, дали нейният любимец знае български език. Въпросът е важен, защото този кандидат-кмет беше публично заявил, че “българският език е неподходящ за изразяване на икономически понятия”(??). Това значи, че ако господинът стане кмет, ще разговаря с простолюдието на английски език, а с домашните си кучета и котки – на български (отнася се за Мартин  Голдсмит, по майка - Заимов). Както един германски император преди 11 века. И тъжно, и срамно.

И последно. Кандидат-кметовете, заедно с листите за общински съветници, се издигат от политически партии или от коалиции от партии. Тези политически субекти си имат програми, някои от тях са ни  управлявали или ни управляват,  техните политически платформи и практически действия са известни. Много от кандидат-кметовете са и действащи кметове и за тях важи същото. Самите кандидати предлагат  програми. Така че, от информация за намеренията не може да се оплачете, често имате и база за сравнение.

Решението е ваше. Само се пазете това решение да не е като описаното преди 4 години от журналистката Галя Горанова във в. „Сега” от 18.10.2011 г. "Събрали се по-първите мъже в едно софийско село да решават за кого да се гласува. Кандидатът за кмет от ГЕРБ бил прост, алчен, крадлив и хитър, сменил всички партии досега. Конкурентът му бил момче, ама огън - добро, трудолюбиво, почтено. Мислили, мислили - накрая решили да гласуват за този от ГЕРБ. Защото премиерът е от ГЕРБ, регионалният министър е от ГЕРБ, кметът на София е от ГЕРБ, кметът на Нови Искър е от ГЕРБ... Ако нашият кмет не е от ГЕРБ, селото няма да получи и стотинка. Ще ходим в кал, училището ще падне окончателно, ще си разбиваме все така колите по пътя, дето е целият в дупки. Кандидатът на ГЕРБ и 50% от парите да открадне, другите 50% ще останат за селото, разсъждавали умните глави. Докато, ако изберем огън момчето, една стотинка за него няма да има, ще е пак като досега. Така, че нямаме избор."

Случката е готова метафора - на българския манталитет, на кривите сметки, на хитрия кръчмар. Що за логика е да харижеш ей така някому половината си пари с надеждата, че ще ти върне четвъртинка? И кое кара българина да мисли, че като опрости половината кражби на своя управник, той няма да му вземе и останалото? Що за наивна вяра в човешката природа е това? "Да краде, ама и за нас да остави" е покана за екзекуция, изкристализирала глупост. После, тия, същите, първи ще късат ризи от крадливия си властник и ще погледнат с надежда към следващия фаворит на управляващата партия. И така 30 години...

За какво всъщност гласува българинът? Изглежда за 10-те лева увеличение на пенсията и 90-те, които ще му откраднат. За магистралите, с които го омайват, докато му съсипват железницата.За правото да си копае тютюна, срещу което гарантът строи сараи. За по-добър живот на тройно по-висока цена. Две кебапчета и бира на корем, 10% върху пенсията, асфалт, пари по европроекти, бизнес, работа в общината, директорско място, уреждане на сина или дъщерята - за това гласува българинът. Ако ще за тия негови нужди да плаща цял народ.

Българинът за почтеността пет пари не дава. Него това "балансът на властите" въобще не го интересува, щото за него е по-важно ония, горе, да не се карат, та и за него да помислят. Че и дъщерята е без работа... пък с тия малки пенсии... а цените хвърчат нагоре!...

Ако сте като описаното в цитата, ще се сърдите на себе си, защото ще ставате все по-зле. Впрочем, вие и сега сте зле, но не искате да си признаете. Не искате, защото трябва  да признаете, че не правите нищо, за да стане по-добре. А от всичкото за правене най-важно е мисленето. Така че ще повторя: преди да тръгнете към урните, мислете и помислете, а след  това - на добър час!

Проф. Евгени Гиндев