Балканска буря в чаша вода - защо темата за Косово скара България и Сърбия

Както повечето балкански драми, които не завършват с вадене на оръжията, така и тази отшумя за няколко дни. Поне привидно.

За кратко България и Сърбия се сблъскаха в игра на нерви, каквато отдавна не беше забелязвана на повърхността на дипломатическите отношения между двете страни.

Всичко започна с изявление на Бойко Борисов по време на срещата за Западните Балкани в Познан, където той посрещна с резерви номинацията на испанския външен министър Жозеп Борел за върховен представител на ЕС по външната политика, с оглед на бъдещата интеграция на Косово в ЕС.

Причината: Испания не признава правителството в Прищина като легитимна национална власт, доколкото Мадрид традиционно има проблеми със сепаратистките движения на баските и каталунците. Борисов даде знак, че изборът на Борел за „външен министър" на ЕС може да повлияе критично върху политическите процеси в балканския регион.

"Когато се заеме такъв важен пост, последното, което трябва да правиш, е да защитаваш националния си интерес, а трябва да защитаваш интереса на целия съюз. Ако Борел бъде избран, това не значи, че мнението на Испания ще бъде меродавно за другите държави, които сме признали Косово", заяви Бойко Борисов от позицията си на лидер на държава, която пропагандира разширяването на ЕС към Балканите.

С тези думи премиерът отвори вратата за българо-сръбския скандал. Белград не пропуска да посрещне с остра реакция всеки чуждестранен опит да се налее вода в мелницата на младата Косовска държава.

 

Броени часове по-късно, сръбският външен министър Ивица Дачич атакува думите на българския премиер и му препоръча да не дава уроци по външна политика на новия дипломат No.1 на ЕС.

"Бойко, да ти кажа едно нещо - позицията на ЕС е, че Косово не е независима държава. Ти, Бойко, трябва да зачиташ позицията на ЕС, а не да даваш уроци на Борел. Какво е това безобразие, на какво прилича. Писна ми от всичко това. А да не говоря и за това, че само преди няколко месеца получи наш орден", коментира остро Дачич.

"Както имаме разбиране по въпроса за българската национална идентичност, езика или Гоце Делчев, така очакваме и разбиране за значението на косовския въпрос за сръбския народ. Това изявление на българския премиер не се отнася за квотите за риболов или качеството на сръбското сирене в преговорите с Европейския съюз, а се отнася за териториалната цялост на Сърбия", каза още той.

Много бързо посланиците и на двете държави бяха привикани по външните министерства с искане за обяснение и извинение. Последваха намесите на българския външен министър Екатерина Захариева, нова реплика от страна на българския премиер по време на Националното събрание на ГЕРБ и допълнителен опит за потушаване на напрежението от президента на Сърбия Александър Вучич.

 

Бойко Борисов и Александър Вучич

 

Подобни дипломатически бури в чаша вода на Балканите изникват достатъчно и всяка година по няколко пъти. И колкото бързо се завихрят, толкова скоростно и затихват след това, оставяйки само малко горчиво отношение по комшийски. Официално нищо не се променя и българо-сръбските отношения продължават да са все така приятелски. Всичко е добре, когато завършва добре, а Борисов и Вучич се постараха да покажат ясно, че място за драма в този случай няма.

Просто един преувеличен скандал с дъх на дипломатическа криза. Нищо повече.

Големият въпрос обаче е друг - защо въобще се стигна дотук?

Сърбия, съвсем естествено, е държавата, която най-рязко се противопоставя на признаването на Косово за легитимна държава. До началото на 2008 г. Косово юридически е автономна област в състава на Република Сърбия, макар че областта не е под фактическия контрол на сръбското правителство от 1999 г., а се управлява като протекторат на ООН.

На 17 февруари 2008 г. Косово обявява независимост като самостоятелна република. Месец по-късно - на 20 март българското правителство на Сергей Станишев признава Косово като независима държава. Тази позиция се споделя от 23 държави от ЕС, изключенията са Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания.

Международният съд в Хага има решение, че Косово не нарушава международното право, обявявайки се като самостоятелна държава. Сърбия обаче приема резолюция, според която няма да признае независимостта на Прищина независимо от всичко и ще продължи да гледа на тази територия като на автономна област в рамките на единната сръбска държава.

На този фон България застава стабилно зад интересите на властите в Косово от гледна точка на евентуалното присъединяване на страната към ЕС.

На всички е ясно, че в следващите 5 години няма да има интеграция на нови страни-членки към ЕС, а пред Косово предстои толкова много път до изпълнение на критериите за асоцииране със съюза, че вероятно Бойко Борисов отдавна ще се е пенсионирал от политиката, преди това да се случи.

Премиерът обаче знае много добре, че изказването на подобна позиция на форум за развитието на Западните Балкани няма как да не доведе до остра сръбска реакция. И то - от външното министерство на Белград, ръководено от Ивица Дачич, дългогодишен говорител на бившия сръбски лидер Слободан Милошевич.

Възможен отговор на въпроса „Защо" е официалната, почти месианска позиция, която България е избрала да играе на Балканите в момента - своеобразен мост с ЕС, който да подсигури развитието на европейската идея и европейското благоденствие за всички съседи, дори и тези, които се намират през къща разстояние.

Това е ролята, която Борисов избра за третия си мандат като премиер на България - играч с регионална значимост на Балканите през стратегическата си позиция на член на ЕС и лидер на държава, която от Втората световна война не е водила война със съседите си.

Тази политика вдига акциите на България в Брюксел (вече не сме просто последният по значимост член, който само чака на фондове) и повишава на местно ниво влиянието на България, което впоследствие би могло да се използва като лост за регулиране на вътрешни нерешни въпроси. В добавка носи и добър имидж за самия премиер.

Цялата реторика на Борисов след възникналото напрежение беше изразена през емоционален прочит към въпроса - обич към сърбите, разбиране на косовската им болка, обясняване на реакцията на Дачич с ревност и завист за новата роля на България, и призив за разбирателство, защото иначе парите от Европа няма да дойдат.

Обясненията, че сърбите "малко ги е яд" заради новата важна и отговорна задача на България на Балканите, изместваща оста на влияние Атина-Белград, както и думите за "сръбската болка" Косово са повърхностни и напомнят малко на играта на "доброто и лошото ченге". В нея външният министър Захариева, която привиква сръбския посланик за обяснения и настоява за извинение, е лошото ченге, а премиерът, който не позволява (заслужено) по-остра реакция на думите на Дачич - доброто.

Всичко това не отговаря и на поставения по-горе въпрос "защо". В този случай България много ясно и директно заема страна в един външен за нас спор. Да, българското правителство признава Косово за независима държава, както го правят още 22 други страни членки на ЕС. На въпроса за Борел и Косово обаче българският премиер лесно можеше да отклони коментара си в по-мирна и неопределена посока, вместо да влага толкова категорично отношение.

Значи ли това, че България има някакво по-специално отношение към Косово? Попада ли тази държава в целевите зони за влияние на България? И ако да - в какво се изразява то?

Заслужава да се замислим по тези въпроси, доколкото те ще продължат водят до напрежение с една от големите ни и силни съседки. В контекста на сръбско-косовска криза, изблиците на напрежение от последните месеци и струпвания на войници по границата между двете държави - темата е от ключово обществено значение. И то не само за България, а за Балканите като цяло.

Подобни малки бури на Балканите показват, че има много по-плътни буреносни облаци на фона на снимките с широко усмихнатите Борисов и Вучич.

Станете почитател на Класа