Време е президентът Радев да осъзнае промените, настъпили от 2003 г., когато е учил в САЩ и е водил приятелски разговори с натовски колеги, насам. Поне от 2012 г., от пика на Арабската пролет, агресията на западната коалиция срещу Сирия и последиците от нея в Украйна в началото на 2014 г., НАТО се превърна в главен фактор за несигурност за Европа и България. В момента НАТО се опитва – на уж, но повечето българи не го разбират – да превърне България в – диаметрално противоречие с интересите й – в преден фронт за конфронтация с Русия, с обновената, модерна, решителна и ефикасна руска военна машина.

Българите отново са разтревожени и разединени от новините около НАТО. Декларацията на срещата на върха на натовската група „Букурещ 9“ в Братислава, подписана от немай-къде и от президента Радев, както и слагачеството на Борисов пред чиновника Столтенберг в София точно пред Трети март и посещението на руския премиер Медведев възмущават мнозинството българи и радват от сърце русофобското герберско малцинство.

Масло в огъня доля и комедийното изказване на Соломон Паси за ползата от разполагане на американско ядрено оръжие в България. Очертава се зловеща картина на надвисваща опасност от ядрена война, и то на наша територия!

Как стоят нещата всъщност? Безсмислените натовски заклинания за „колективното сдържане на руската заплаха“, прозвучали през седмицата и в Братислава, и в София маскират реалната липса на единство – и на сигурност, че Алиансът въобще ще просъществува.

Такива безсмислени декларации от жанра „за по-великата слава господня“ станаха обичайни след провала на срещата на върха в Брюксел миналия юли, когато посланиците бяха заставени да подпишат набързо подобен текст преди самата среща, защото се очакваше, че Тръмп ще я провали, както и стана.

В тази обстановка не е никак изненадваща и отмяната на отдавна планираното през април тържествено честване на 70-тата годишнина на пакта във Вашингтон. Вече не е мислима никаква нормална натовска среща на най-високо равнище. Тръмп даде да се разбере, че ще превърне всяка такава в цирково позорище.

През миналата година той няколко пъти каза открито, че иска да оттегли САЩ от Алианса. Искреността му не буди съмнение сред американския естаблишмент. Тръмп вече прекрати едностранно участието на страната в много военни и икономически договори – оттегли се от Парижкото споразумение за климата, от Тихоокеанското партньорство, постави под въпрос военните си договори с Япония и Южна Корея, нареди изтеглянето на американските войски от Сирия и частично от Афганистан.

Разбира се, наред с това върши и адски много глупости – мечтае например да завладее иракския нефт и упорства да сваля Мадуро, въпреки че няма никакъв шанс и че поставеникът му Гуайдо се скита немил-недраг из Колумбия.

Но това няма особено значение за ревностните атлантисти във Вашингтон, сред които наскоро уволненият шеф на Пентагона Джим Матис и президентският съветник по националната сигурност Джон Болтън. Там цари убеждението, че прекомерните претенции на президента към европейските съюзници за недостатъчните им военни разходи е само претекст за напускането на организацията, което отдавна е решено. Те са уверени също, че, тайно от помощниците си, Тръмп продължава системно да контактува с Путин и послушно изпълнява неговото желание да разбие НАТО.

Друго неблаговидно обстоятелство, изискващо димна завеса, е вдигането на ръце от страна на Белия дом от Порошенко в навечерието на приближаващия му се изборен провал. На срещата си с вицепрезидента на САЩ Майк Пенс в Мюнхен на 16 февруари киевският лидер получи еднозначен отказ от САЩ да се ангажират с подкрепа за нови негови предизборни военни авантюри в Керченския пролив, макар това не се афишира. Като отвличащ маньовър САЩ пратиха от Италия в Одеса препатилия ескадрен миноносец „Доналд Кук“, който обаче още в четвъртък напусна Черно море.

Време е президентът Радев да осъзнае промените, настъпили от 2003 г., когато е учил в САЩ и е водил приятелски разговори с натовски колеги, насам. Поне от 2012 г., от пика на Арабската пролет, агресията на западната коалиция срещу Сирия и последиците от нея в Украйна в началото на 2014 г., НАТО се превърна в главен фактор за несигурност за Европа и България.

В момента НАТО се опитва – на уж, но повечето българи не го разбират – да превърне България в – диаметрално противоречие с интересите й – в преден фронт за конфронтация с Русия, с обновената, модерна, решителна и ефикасна руска военна машина.

В момента с явно разпадащата се по целия фронт, дезориентирана, некомпетентна и вътрешно противоречива американска външна политика, при това и с антинатовски и изолационистки настроен американски президент, с депресионна, разединена и деморализирана Европа, в която вълната на протеста се надига и в най-скоро време ще я залее и измокри до кости, а и с все повече амбиции за самостоятелна политика за сигурност, – не е нужно да повтаряме някогашните пронатовски дитирамби, в т.ч. и по въпроса за въоръженията.

България трябва тихо, но твърдо да се разграничи от „геополитическите“ и непоправими русофоби – Британия, Полша, Румъния и балтийските държавици, да се сближи по „руския“ въпрос с Германия, Италия, Австрия, Чехия, Унгария, Гърция – и според обстоятелствата с всеки друг.

По въпроса за НАТО и „руската опасност“ България да се придържа към максимата за покойниците – да не говори нищо. Под „България“ разбира се, нямам предвид клетника-премиер.

Регионални групи тип „доброволно пушечно месо“ като Б9 в НАТО са вече абсурд и България трябва да прекрати участието си в тях. Веднага ще я последват и други.

Очаквам президента Радев да подигне духа на милионите си симпатизанти, смутени от подписаната от него Братиславска бутафорна хартия, с една силна патриотична реч на 3 март – и с една равноправна, смислена и успешна среща с руския премиер, по-добре подготвена от конфузната с московския патриарх миналата година.