Все повече българи търкат лотарийни талончета с надеждата да извадят късмет. Може би защото вярват, че успехът в тази страна е по-скоро въпрос на късмет, отколкото на труд и усилие, четем в статия

на швейцарския НЦЦ.

„Да търкаш талончета за по-добър живот" - под това заглавие швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг” публикува репортаж на Аделхайд Вьолфи от България, посветен на „бизнеса с фалшивите надежди". Ето по-важното от публикацията:

„В България, най-бедната страна от ЕС, бизнесът с илюзията за лесно постижимото щастие процъфтява. И колкото по-малко пари имаш в джоба си, колкото по-затънал се чувстваш в края на всеки месец, толкова по-трудно устояваш на примамливите талончета. Това важи за всички в тази страна, но най-вече за пенсионерите. Армията на бедняците в малката балканска държава наброява над 2 милиона души - една трета от населението. Минималната пенсия възлиза на 200 лева, а с толкова малко пари никой не може да оцелее", пише авторката и представя една пенсионерка, която харчи част от оскъдната си пенсия именно за талончета. Иначе жената няма пари да си плаща парното - разходите по отоплението поема неин племенник.

"България се превърна в гигантска бинго зала"

„Това е типично за живота в България 30 години след прехода към пазарно стопанство и демокрация. Преди това, по социалистическо време, беше точно обратното: възрастните с охота подпомагаха своите отдавна израснали деца. Днес мнозина възрастни хора се чувстват унизени, защото трябва да молят младите за подкрепа. Ето такава е атмосферата в днешна България на талончетата и телевизионните лотарийни игри."

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията казва пред „Нойе Цюрхер Цайтунг”, че тъкмо телевизионните лотарийни шоута са в дъното на огромния пазарен успех на талончетата. Телевизионната реклама и пунктовете за продажба на талончета са де факто неограничени, твърди Безлов и уточнява, че някои пенсионери ги купуват направо в пощата, където си получават пенсията. „Ето как през последните години България се превърна в една гигантска бинго зала", казва Безлов пред вестника.

Само малтийците харчат повече за хазарт

По-нататък в статията четем: „Съотнесено към икономическите показатели на страната, в ЕС единствено малтийците харчат повече за хазартни игри от българите. През 2016 година хазартната индустрия в страната е направила оборот от 1,4 милиарда евро. Според системата за финансови данни „Амадеус", това отговаря на 2,9% от БВП. Бизнесът процъфтява, през последните десет години оборотът се е удвоил, като една от причините се крие във факта, че данъкът върху хазартните игри възлиза на едва 15 процента."

Авторката на репортажа разговаря и с една млада жена, пристрастена към талончетата, която месечно харчела по стотина лева, преследвайки ефимерното финансово щастие. За да си обясни неугасващата надежда на такива хора репортерката е потърсила и мнението на социолозите.

Усещане за несправедливост

„Яница Петкова от "Галъп" проучва въпроса какво се крие зад тази надежда и зад разцвета на хазартните игри. 42% от хората вярват, че успехът в тази страна е по-скоро въпрос на късмет, а не толкова на труд и усилие, обяснява Петкова. Според нея това означава, че много хора възприемат обществените реалности като несправедливи. Когато усилията и ангажиментът не носят нищо, тогава човек залага на късмета си - защото поне късметът изглежда справедливо разпределен.

Според допитванията, 57 процента от българите участват в хазартни игри. (...) 86% от тях признават, че никога не са печелили съществена сума. А над три четвърти добре осъзнават колко трудно е да спечелиш. И въпреки това, казва Петкова, предпазливостта не е присъща на българите. Те са по-скоро фантазьори", отбелязва към края на репортажа си от София авторката Аделхайд Вьолфи.