Защо висим като паяци в тази „утрепана страна“

Искам да живея в Лондон и да пиша във фейсбук колко скапана демокрация тече по жълтите павета. Не е зле и да съм в Чикаго и да пълня фейсбука с елегантни статуси и видеосатири срещу Борисов и Цацурата. Статусите ми ще се явяват „мръсното на черното“, така да се каже. То пък е бялото всъщност, защото така пише Яна Букова, която харесвам.

 

http://e-vestnik.bg/imgs/yakoruda/8-Picture-014.jpg

 

Върхът ще бъде да живея в Холандия и да развихрям яростен антикомунизъм. Във фейсбука ще пиша така срещу комунягите, че ще събера 5 хиляди приятели. Всички на моя акъл. Ако някой е тръгнал да забравя какви ги вършеше диктатора Живков, ще му припомням със страшни примери – концентрационни лагери, Народен съд, Държавна сигурност!

Ужас, та ужас! Номерът е да забиваш гвоздея в плътта на глупавите ти съученици, които без грам фантазия останаха в „родината“. Какво тук значи родина! Като попитали кой е по-прецакан – Румъния или България, в хор му отвърнали “България, България, напълно, тотално, утрепана страна!“

 

http://e-vestnik.bg/imgs/flirt4e_com_2/2791930.jpg

 

Писателят Илия Троянов днес го каза по БНТ още по-красиво. Каза направо, че си пада по еластичната идентичност и космополитния живот, а не да се блъска в някакво гето, дето случайността го била родила.

Съвършено правилно го каза. Аз съм идиотка, че не съм еластична. И хората около мен и те висят като паяци в затвора на родното и го обитават тъпо, скучно, без протести. А наоколо олигарси, мафия, така се изрази Илия Троянов пред преливащия от усмивки Георги Любенов. И даде шокиращи примери какво му разправяли шофьорите на такситата, когато пътувал към „Перото“.

Илия, или емигрантката от Холандия, или най-готината от Лондон, правят тъничко продуктово позициониране на Запада, пардон за израза. Засядат на гърлото недостижимите западни стандарти, като едно време. Тука какво е! – туземци, простотия, кал, съсипано село, цигани и крадливи политици.

Искам, ама не мога. От липса на фантазия, от кофти характер, от страхливост пред непознатата страна. Не стига, че ходя по мръсните улици и пътища и пазарувам ГМО храна, ами „им“ плащам данъците. Единият фейсбук ми остана. Аз ще си пиша от София, а те – от Париж, Лондон или Ню Йорк. Изборът ми е диагноза. Неприятна диагноза.

 

От страницата на авторката.

Станете почитател на Класа