Франс Тимерманс се срещал редовно с одиозния финансов спекулант Джордж Сорос. Тимерманс е ляв политик от Холандия с дългогодишна кариера на национално ниво и из брюкселските коридори. Типичен образ в типични обстоятелства.
От онази порода „хайверени социалисти“ и политически отрочета на печално известния Вашингтонски консенсус – „символ-веруюто“ на неолиберализма – които подмениха истинската лява политика с неолибералната икономическа доктрина, която само за партийно благозвучие орнаментират с вариации на прилагателното „социален“.
Страстен привърженик на Истанбулската конвенция, на отворената за имигранти Европа, на Трансатлантическото споразумение за свободна търговия (TTIP). Въобще, всичко по неолибералния конспект. Сега като вицепрезидент на Европейската комисия отговаря за върховенството на закона.
В европейски медии пък го определят като „дясна ръка“ на десния Жан-Клод Юнкер. На същия „ишиасен“ шеф на Европейската комисия, който се превърна в своеобразен брюкселски „Леонид Брежнев“, символизирайки безконтролната власт и бюрократичната развала, завладяла коридорите на Берлямонт, както любовно евробюрократите наричат седалището на Европейската комисия.
И как няма да е любовно – та за тях това е един личен „Камелот“, потънал в доживотни привилегии и тлъсти бюджетни мръвки на гърба на европейските данъкоплатци, на които същите тези евробюрократи охотно налагат строги бюджетни ограничения в името на „европейските ценности“. В предстоящите избори за членове на Европейския парламент въпросният Тимерманс е определен от Партията на европейските социалисти за кандидат на партията за бъдещ президент на Европейската комисия. И ето, че научаваме, че негов душеприказчик е именно Джордж Сорос – един от идеолозите и спонсорите на неолибералния глобализъм, който издигна идеята за насърчаване на масовата мигрантска вълна, и се ангажира с финансовото й обезпечаване. Миналата година, на 27 април, със Сорос беседва и Юнкер. Темите тогава били Украйна, Орбан и соросовия „ПУЦ“ в Будапеща (по-възрастните помнят какво се крие зад тази абревиатура – учебно заведение със съмнително качество). Такъв „ПУЦ“ работи от години в унгарската столица под помпозното наименование „Централноевропейски университет“ и бълва кадри за гвардията от НПО-активисти, финансирани от международния финансов спекулант. Кого представлява Сорос, та получава такъв радушен прием по най-високите етажи на ЕС? Могат ли Тимерманс и Юнкер да дадат удовлетворително обяснение защо се срещат с един корпоративен мастодонт и беседват по политиките на ЕС очевидно без да спазват правилата за разкриване на лобистките интереси. И защо, ако намират за нормално и допустимо да комуникират толкова активно със Сорос, не правят същото и с други американски милиардери или фигури с интерес към европейските дела. Примерно с братя Кох или поне със Стив Банън. Маркирам всичко това не за друго, а защото трябва да сме наясно, че когато гласуваме за български евродепутати догодина, всъщност гласуваме кой да управлява Европейската комисия. И, следователно, не трябва робуваме само на местни партийни пристрастия към „нашия Иванчо“, а да гледаме на нещата по-цялостно.
В каква Европа искаме да живеем – на Сорос, Истанбулската конвенция и миграцията?
