Публикуваният днес доклад на ЕК за напредъка на България е изненадващо положителен. Особено ако го сравняваме със силно критичните оценки за съседна Румъния.
Тук обобщаваме изводите на Брюксел за България:
Най-важното за България се съдържа в последния абзац на доклада. Още преди да изтече мандатът на ЕК догодина, България ще бъде подложена на нова оценка. Комисията се надява, че след нея Механизмът за сътрудничество и проверка за България ще приключи. В сравнение с много критичния доклад за Румъния, който излезе заедно с доклада за България, това звучи почти като гаранция, че за София мониторингът наистина ще приключи още догодина.
В доклада за България се припомнят и препоръките от предишните доклади. В центъра на вниманието отново стоят шестте главни показатели за България, които са подразбити в 17 „конкретни препоръки". В момента Еврокомисията все още не може да обяви, че тези показатели са осъществени по задоволителен начин, но изразява надеждата, че ако София и занапред проявява воля за реформи, страната ще изпълни изискванията в близко бъдеще, четем в доклада.
"Близо до крайната цел"
Европейската комисия оценява общата ситуация в България като „период на правителствена стабилност", който улеснява процеса на реформи. Като най-важна отделна крачка напред ЕК оценява реформата на антикорупционното законодателство, както и факта, че законодателните реформи са станали по-предвидими и по-малко противоречиви, отколкото в миналото. В тази част от доклада четем обаче и критична оценка за състоянието на медиите в България - най-вече заради непрозрачната собственост и ниското равнище на журналистическите стандарти. Авторите на доклада изрично посочват атаките срещу съдии в определени медии, защитаващи „непрозрачни интереси", и добавят, че тъкмо медиите трябва да бъдат „крайъгълен камък" в провеждането на реформите, за които следи Механизмът за сътрудничество и проверка.
В раздела по първия показател, който се отнася до независимото правосъдие, докладът констатира, че България е изпълнила изцяло една от трите конкретни препоръки: за избирането на Висш съдебен съвет (ВСС). По другите две - за прозрачността при разпределянето на висшите съдебни длъжности и за по-доброто функциониране на Инспектората към ВСС - България е близо до крайната цел.
Вторият показател „Нормативна уредба" съдържа само една конкретна препоръка: да се приемат изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и в Наказателния кодекс за подобряване на нормативната уредба за наказателното преследване на корупция по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност. Според ЕК, в това отношение България е постигнала сериозен напредък и този показател може да се смята за „временно отметнат", но под наблюдение.
По третия показател „Продължаване на съдебната реформа" Еврокомисията констатира, че България е постигнала „значителен напредък" и е близо до осъществяване на конкретните препоръки, отнасящи се до националната стратегия за съдебната реформа, натовареността на съдилищата, реформата на прокуратурата и обществената дискусия по тези въпроси.
ЕК очаква от България повече конкретни резултати
България трябва да изпълни препоръки и по четвъртия показател: за борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. И тук Еврокомисията установява, че страната е постигнала съществен напредък, но българските власти трябва да демонстрират конкретни резултати. Според авторите на доклада, важен индикатор за напредъка ще бъде приключването на съдебни дела по обвинение за корупция по високите етажи на властта.
Петият показател в Механизма за сътрудничество и проверка се отнася до борбата срещу корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите. По него в доклада четем приблизително същото: значителен прогрес, но българските власти трябва да продължат усилията и да постигнат повече конкретни резултати.
Конкретните препоръки по шестия и последен показател „Борба срещу организираната престъпност" са две. Според авторите на доклада, едната от тях, която се отнася до ефикасната работа на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, вече е осъществена. По другата, според която трябва да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за организираната престъпност на високо равнище, има съществен напредък, тъй че към момента целият показател може да се смята за осъществен.
В заключението, за което вече стана дума, Еврокомисията изразява надеждата, че България ще бъде в състояние да изпълни всички все още отворени препоръки.
