Парламентът отиде в историята, но не стана исторически

40-ото Народно събрание на България тържествено замина в историята вчера. Парламентът затвори врати, но едва ли някой вярва, че историческите му пороци също ще останат в миналото. Работата на депутатите няма да се запомни толкова със законодателната им дейност, а с полупразната пленарна зала, рутинното гласуване с чужди карти, разпадащите се политически групи и вечните междупартийни скандали. Това народно събрание имаше, разбира се, и своите характерни особености – за пръв път депутат беше осъден за педофилия (Владимир Кузов), а независимият Георги Георгиев бе на косъм да се сбие с представителя на НДСВ Олимпи Кътев, но не заради политическите си възгледи, а защото беше обвинен, че идва на работа пиян.
Скандалите, разбира се, съпътстват парламентите и на други, далеч по-развити от България страни. Неприятното е, че май на нашите законотворци им липсва политическа воля за осъществяването на ключови реформи – и то в собствената им парламентарна къща. Защото проблемите с полупразната зала и гласуването с чужди карти например са лесно разрешими – те са въпрос на нормативна инициатива. По традиция всеки парламент има претенцията да е по-добър от предходния. 41-вото Народно събрание ще има възможност да го докаже, ако поне частично излекува пороците на предшествениците си.

Станете почитател на Класа