Хляб и мечти

Как държавата може да накара търговец да продава без печалба?

 

Когато има желание, има и начини. А желанието на правителството да върне цените на хляба "по номенклатура" явно е непреодолимо - ако съдим по готовността на земеделския министър Румен Порожанов да наговаря големите търговски вериги на патриотичен всенароден дъмпинг (на ръба на картела).

 

Хлебозавод

 

Защо се стигна дотук? Защото "Зимата идва", както е казал поетът. Защото България влезе в плътна предизборна кампания, социалистите плъзнаха сред "народа", бюджетът за 2019 г. още се меси в Министерството на финансите, а докато втаса и бухне, поскъпването на белия хляб с 10 стотинки може да обезглави и този брой на кабинета "Борисов".

Хлябът е най-масовата храна за средното българско домакинство, а храната му е най-голямото перо от разходи - по-голямо от сметките за ток и вода, транспорт или лекарства.

Скъп ли е хлябът? Въпрос без верен отговор. Ако през 2010 г. масовият бял хляб е струвал средно 1,15 лв на килограм, цената му през 2017 г. е 1,31 лв. За същия период само минималната работна заплата скочи от 240 на 510 лева.

Проблемът е, че твърде дълго и за твърде много хора хлябът е бил единица мярка за съществуване.

Докато това не се промени, новината "ШОК! Хлябът поскъпна" ще бъде страстоубиец за всяка партия на власт. Да, с 10-те стотинки надценка не можете да купите на детето си една гумичка от книжарницата. Не можете да си купите и "мечти" от лотарията на Захари Бахаров. За 10 стотинки обаче можете да свалите правителство.

Гледали сме го този филм още през 2012-2013-а с протестите на земеделците с "Бентли"-та, в ГЕРБ го знаят наизуст от първия кадър до финалните надписи, затова се готвят за отпор на евентуалните пироефекти с най-лесната възможна тактика - популизъм.

А как държавата може да накара търговец да продава без печалба?

Винаги може да приложи тактиката на моркова и тоягата. Търговските вериги знаят 2 и 200 начина да избият загубите си през занижаване на качеството на продукцията или през още по-здрав натиск върху местните производители.

"Морковът" е служебната победа над всички живи квартални бакалии. "Тоягата" - заплахата за мобилизиране на всяка служба и службичка от ДАНС и НАП, през КЗК и КЗП, до БАБХ и ХЕИ в режим "война срещу западните империалисти". Ефектът върху общото потребление ще е нулев, но пък впечатлението за решителност ще топли до изборите.

Социалистите предлагат намаляване на ДДС. Дори хлебопроизводителите обаче си признават, че цената на продукцията в магазините едва ли ще падне, в най-добрия случай ще се запази на същото ниво през следващите Х на брой години. А после? (Впрочем, всеки път когато БСП отвори дума за изстрадания хляб насъщен, някак все изниква силуетът на "Ролс-ройс"-а на видния зърнопроизводител и бенефициент, другаря Бенчо Бенчев).

Разбира се, винаги може да се приложат и изпитани революционни идеи. Например, да се въведе забрана за износ на пшеница (почти 1/2 от производството отива за експорт). Уви, клета майка Русия го прави заради суша през 2010 г., но вместо цените по магазините да паднат, скачат с между 10 и 30%.

Може и да се обяви извънредно положение, да се отвори зърненият резерв и пазарът да се вземе на ръчно управление.

Може и да се въведат "хлебни помощи" за електората на БСП и "Атака", а държавата да попълва разхода през нови данъци - тогава и да не ядете хляб, ще го плащате. Мир да има.

Най-вече може да се колективизират земеделските стопанства, нивите, хлебозаводите, мандрите, винпромите и булгарплодите, едрият и дребен преживен добитък, а собствеността върху средствата за производство да се обяви за "народна". Също може и да се върне онзи запис в конституцията за ръководната роля на партията в изграждането на развито социалистическо общество в тясно братско сътрудничество с всички БЗНС-та на планетата.

Така България ще затвърди успешно репутацията си на непредсказуем див балкански кът, а разликата пак ще я плати потребителят. Само че тогава надценката от 10 стотинки ще му се види скъп спомен.

Станете почитател на Класа