(Не)канени гости: Идваме при теб, народе!

Искам да започна с два цитата от последните дни, просто заради красотата на иронията:

Искаме оставката на правителството, искаме разпускане на парламента
                              ~ Корнелия Нинова, председател на БСП ~ 

Оставките вече не са решение, а бягство от реална отговорност
                              ~ Румен Радев, президент на Република България ~


Веднъж успели да възприемем красотата на този контраст, да продължим нататък:

„Не искаме гласовете ви за БСП, имаме нужда от вашата българщина“, ни каза Нинова. Чудесно, а какво означава това? Звучи като случайно свързани в изречение думи. Ако е така, и ние можем: „Пате, бюро, оса, дрън“. 

Много хора разбират „българщината“ по различни от нейните начини. Ще сбъркам ли обаче, ако си помисля, че тя се презентира като защитник на българщината и следователно с идването ѝ на власт (с вашите/нашите гласове), ще просперира въпросната „българщина“? 

Тоест… ѝ трябват в такъв случаи тия гласове все пак. Или бъркам? Тогава изказването ѝ звучи така: „Не искаме гласовете ви за БСП, а искаме гласовете ви за БСП“.

(!!)

Като цяло изказването си звучи като упражнение по PR, но не много сполучливо. Едно време разни козметични компании набираха служители, без много-много подбор и те хвърчаха наляво-надясно, пускайки страшни лафове, с които си мислеха, че зарибяват потребителя. И те звучаха приблизително така: не искаме парите ви, а да ви направим по-здрави. 

Да, бе! Сигурен съм, че не искате парите ми!

Да виждате прилика? Да? Не? 

Както и да е. 

И пак „българщина“, и пак патрЕотизъм. Що не вземете да слезете от вълната на тоя популизъм? Байгън вече. Всеки, който се опитва да ни убеди в нещо, на родолюбие го избива. Слязохте до нивото на реклама на бисквити. 

Още нещо прави впечатление още на пръв поглед. Ето това: „Говоря ви като българка, а не като председател на БСП“.

Я, по-добре си ни говорете като председател на голяма и парламентарно представена партия все пак – човек с глас, който се чува и ако обещава промени, има база, на която да стъпи. Щото ние – като българи, си говорим помежду си по цял ден, всеки ден и… все тая, да ви кажа. 

Има и още от откриването на сезона:

„20 от нашите представители ще останат в залата, останалите идваме при теб, народе“. Ох, мило ми е, и романтично някак. Спомних си и Смирненски, и Вапцаров. Само не знам защо толкова много хора написаха в социалните мрежи: „Пазете си мандрите“… Защо такава асоциация сега, не знам. 

Та, иде ми да питам и аз моите работодатели дали мога да го ударя на екскурзия при народа, че отдавна съм си го намислил. Ама си мисля, че няма да ме огрее… Все пак депутат е къде-къде по-СВОБОДНА професия. 

А сега малко по-сериозно: Това им е част от задълженията на депутатите – да ходят сред народа, ще каже някой. Добре. Така е. И какво означава тогава това – че ни се фукат, че най-после ще започнат да си вършат работата ли?

А от друга гледна точка – баш на шефката на партията ли ѝ е работа да обикаля или на нейните депутати, а тя да е контролно и свързващо звено? Ма кво разбираме ние! Я, колко снимки ще си нащракат там – сред народа. То нали е модерно

Може ли да предложим „народняците“, дето милеят за отрудения човечец, да дарят поне частичка от заплатите, дето ще продължат да получават и по време на екскурзията си? Или не може? Да не знаеме много, а? 

И какво ще научите от срещите ви с народа? Ще ги питате дали са доволни? Не, не са. Ще ги питате дали са им малки заплатите и пенсиите? Да, малки са. Ще ги питате дали искат промяна? Да, искат (Вие ще им я предложите ли или ще им кажете, че имате една в задния джоб, ама ще им я покажете, като ви изберат?). 

Ето, току що ви спестих няколко хиляди лева за гориво, пътни и командировъчни. Или да кажа: „НИ спестих“? Сега можете да седнете и да посвършите малко работа – например да генерирате градивна критика. Да поясня – това е нещо, в което след констатацията „ама много сме зле, значи!“, следва пояснение как да спрем да бъдем зле. 

Има един стар и елементарен трик за подвеждане. Не, не лъжа, а подвеждане. Да ви накарат да се самоизлъжете, с други думи. Ето такъв: съчетавате факти и контекст, като: „Аз често пътувам“ (всеки ден, с метрото – до работа и обратно); и: „Бил съм в Лондон, в Париж“ (в единствените два случая, в които съм излизал извън България).

Но, казани съчетано, ви карат да си помислите, че говорещият пътува много по света, нали? 

А ето сега един въпрос от Нинова: „Може ли да се намали ДДС-то върху лекарствата и храните?“ Подхвърлен така, кара хората да си мислят, че тя предлага да намали ДДС-то, ако я изберат за шеф на държавата. А, тя жената просто си пита, да си знае. 

Въпрос, който звучи като обещание… ах, този магически контекст! 

Ето сега и аз ще се упражня в този трик: „Възможно ли е (просто питам) БСП винаги да иска оставката на правителството в моменти на големи кризи, не защото са влюбени в справедливостта и възмездието, а защото осъзнават, че тогава недоволството на народа е голямо и, подхождайки чисто емоционално, ще гласува срещу управляващите и ще избере БСП? Възможно ли е „червените“ да оценяват възможностите си така, че да очакват победа само в такъв случай?“ 

Не е много приятно, нали?

Въобще, като слуша изказванията на „червените“ лидери, човек ще си помисли, че БСП е млада, новосъздадена партия, която никога не е управлявала и нищо, ама нищичко не им лежи на съвестта. Чисти, като роса. Все едно не са генерирали чутовни гафове и кризи при управленията си.  

 

Да обобщим:

Стига популизъм; не ни се гледа екскурзиантски PR; спестете си ресурса и го насочете в изготвяне на планове и програми; искаме ГРАДИВНА критика; стига сте ни казвали колко сме зле и кой е виновен, знаем си, кажете как да се оправим – но не да ни обещавате, че ще се оправим, като ви изберем – СЕГА ни кажете защо да ви вярваме и как ще промените нещата, пък ние да си преценим искаме ли ви или не, защото, ако се изкачите, само за да се цопнете в същото патово блато, не ни трябвате – така ще сте полезни единствено на себе си. Или… то всъщност това е целта? 

Станете почитател на Класа