На Балканите идва следващото преначертаване на границите

На неформалната среща на външните министри на страните-членки на ЕС, приключила във Виена на 30-31 август, беше обсъдена възможността за териториален обмен между Косово и Сърбия.

Някои политици на Запад и в самата Сърбия виждат това като начин за „уреждане на отношенията“ между сепаратисткия режим, установен в Прищина и Белград. Сръбският президент Александър Вучич, който преди година започна вътрешен диалог за Косово, търси „златния ключ“, който да отключи вратата на Белград към Европейския съюз.

По въпроса за приемането на Сърбия в ЕС Брюксел заема повече от двусмислена позиция: официално Сърбия е наречена един от основните кандидати за членство в Европейския съюз, но в същото време ѝ поставят сериозно условие – цялостна нормализация на отношенията с Прищина. За да се присъедини Сърбия към Европейския съюз, тя трябва да признае независимостта на Косово (докато пет държави-членки на ЕС – Испания, Гърция, Кипър, Словакия и Румъния – отказват да признаят косовско-албанските сепаратисти).

Една от най-обсъжданите идеи в Сърбия в рамките на вътрешния диалог за Косово е предложението на външния министър Ивица Дачич за преначертаването на границите между Сърбия и Косово на етнически принцип. Такава идея Дачич изрази още през май 2011 г. в интервю за албанския вестник „Зери“, с уговорката, че „това е личното му мнение, дори ако не се харесва нито на Прищина, нито на Белград“. Видите ли, той, Ивица Дачич е реалист и не вижда друго решение.

Обещанието Сърбия да бъде приета в ЕС е направено на нещо както примамка за сърбите. По този въпрос върху Белград натискат и Брюксел, и Вашингтон. В навечерието на срещата на министрите във Виена, Йоханес Хан, европейският комисар по разширяването и политиката на добросъседство, призова ЕС да не възпрепятства сделката между Прищина и Белград. Това изявление прозвуча в деня след като ръководителят на режима на Косово Хашим Тачи и сръбският президент Александър Вучич потвърдиха, че преговорите между тях могат да доведат до такава сделка. Според неофициални източници, европейски дипломати разчитат на сключване на всеобхватно и правно обвързващо споразумение между Сърбия и Косово през пролетта на 2019 г., а изпълняването на обещанието Сърбия да бъде приета в ЕС се отлага най-малко до 2025 г.

 

 

От какво може да се състои подобна сделка? Дачич има предвид размяна на територии: северната част на Косово, населена предимно от сърби (4 общини, 120 000 души), отново ще бъде прехвърлена в Сърбия ( след като в резултат на намесата на НАТО през 1999 г. ѝ отнеха тази територия), а южната част на Сърбия , населена предимно с албанското население (споменават са общностите Прешево и Буяновац), ще бъдат присъединени към Косово. В допълнение към двете посочени общини албанците възнамеряват да присъединят към Косово и община Медведжа.

Но Хашим Тачи назовава като условие за „премахването на напрежението“ със Сърбия не размяната на територии, а преразглеждането на границите, в резултат на което териториите с преобладаващо албанското население да бъдат включени в Косово. Според Тачи това ще отвори и за двете страни перспективата за присъединяване към Европейския съюз, а за Косово, е добавим, и в НАТО. Не случайно Държавният департамент на САЩ подкрепя идеята за „преразглеждане“ на границите, а Тачи обсипва с благодарности американските посланици в Белград и в Прищина за поддържката.

Вучич отдавна е разбрал, че „на Сърбия няма да дадат нищичко“, но обречено показва безпомощност: видите ли, какво може да са направи. Междувременно Държавният департамент „напомня“ на сръбския президент за своите очаквания. И ключът може да не е златен или дори не позлатен: ще получат в ръце ключ от пирит, който се нарича „златото на глупаците“.

Историческите прецеденти за етническото разграничаване са повече от достатъчно. През ХХ век такова преначертаване на границите обикновено е придружено от депортиране на населението. Ще има ли такова и сега? Например, Тачи споменава 55 000 етнически албанци, които след преразглеждането на границите ще живеят в Косово – любопитна фигура, ако се вземе предвид например, че според преброяването през 2002 г. по-голямата част от населението на град Буяновац е сръбско. По-късни статистически данни липсват, тъй като през 2011 г. албанците бойкотират преброяването на населението.

Идеята за преначертаване на границите е от голямо значение за Сръбската православна църква, особено в общината на най-стария манастир Високи Дечани. За това говори архимандрит Сава (Янич): ако Сърбия признае Косово, православният храм ще бъде на албанска територия, което може да има катастрофални последици – помните варварското унищожение на православните църкви и манастири от албанците, допуснато от международните сили на КФОР.

В момента западните медии твърдят, че Северно Косово се намира на практика под контрола на Белград. Така ли? В края на март тази година косоварите заловиха пристигнали там Марко Джурич, въпреки че директорът на Канцеларията по въпросите за Косово и Метохия с точност да следва договореностите за посещения на официални лица между Белград и Прищина. През януари около офиса на сръбската партия „Свобода, Демокрация, Истина) бе разстрелян нейният лидер Оливер Иванович. Година преди това тогавашният президент на Сърбия Томислав Николич бе принуден да заплаши с разполагане на войски за защитата на етническите сърби в Северно Косово.

Известно е, че позициите на страните от ЕС по отношение на възможното териториално преразпределение на Балканите се различават. По-специално, Австрия изрази подкрепата си за преговорите на Вучич с Тачи. Брюксел подчертава, че евентуално споразумение между Белград и Прищина няма да се счита за прецедент. Цитираме европейския комисар Хан: споразумението „не трябва да се използва като пример в случай на решението на други проблеми.“ Против преразглеждането на границите са Германия и Испания. Външният министър на Германия Маас смята, че дори дискусията по този повод не е целесъобразна, а преразглеждането на границите може „да отвори стари рани“. Немците се опасяват, че новото разделяне на териториите на Балканите ще доведе до разпадане на Босна и Херцеговина. Това бе пряко посочено от трима бивши високопоставени представители на ООН – немецът Кристиан Шварц-Шилинг, шведът Карл Билд (печално известен със своята поддръжка на бомбардировките над Югославия) и британецът Пади Ашдаун.

Перспективата за създаване на „Велика Албания“ се отминава с Мълчание. А Балканите междувременно ще си запазят печалната слава на димното буре на Европа.

Станете почитател на Класа