Колко хубаво е да не си сам в света

"Нова Зеландия иска да експулсира руски шпиони, но не може намери нито един".

 

Да им имаме проблемите на някои държави - това си казахме, когато се натъкнахме на новината преди дни.

 

За територия, чието знаме съдържа британския Union Jack, вероятно наистина е неудобно да не покаже солидарност към Лондон по сериозен проблем за вътрешната и международната сигурност.

 

Неудобството на едни е лукс за други. България не може да се оплаче от липса на руски дипломати в кавички. Излишъкът им е достатъчен да покрие всички дефицити на бившите британски доминиони.

 

Когато се отдаде шанс обаче, никой не посмя да им даде команда "чемодан-вокзал-Москва".

 

Насред европейското председателство София отново се оказа в обичайната проветрива позиция на разкрачен стоеж. Правителството се задоволи само с това да върне у дома посланик Бойко Коцев (чийто мандат и без това изтече), и да заложи на стратегията "Приземяване, приземяване, приземяване" от Живково време.

 

среща на съвета за сигурност към министерски съвет, изслушване на посланик бойко коцев

 

"Да се поснижим, да мине тая буря, па след това ще видим какво ще правиме. Ако не мине бурята, накрая ще се преустройваме".

 

Докато България тръпне в очакване на държавното посещение на Путин, ще пази неутралитет. А и след мъмренето на руския патриарх Кирил срещу "неблагодарния" държавен елит на България, втори мартенски скандал с Кремъл щеше да дойде в повече.

 

Най-лесното оправдание за пасивността на кабинета е "липсата на консенсус между коалиционните партньори", по меко казаното определение на Томислав Дончев.

 

Както гласи Facebook-вицът, докато българското правителство обсъжда дали да не изгони руски дипломат, в руското посолство обсъждат дали да не изгонят българското правителство.

 

Само че и Валери Симеонов, и Красимир Каракачанов, и Волен Сидеров се оказаха учудващо податливи на компромиси по външната политика, когато Бойко Борисов влезе в директна и активна посредническа роля с Реджеп Ердоган във Варна. Препотвърждаването на санкциите срещу руския елит заради анексирането на Крим също не преминава тежък дебат в кабинета на всеки 6 месеца. Значи можело?

 

Смисълът на ответните мерки след отравянето на Сергей и Юлия Скрипал не е в индивидуалната "жертвоготовност" на държавите.

 

Дипломатическите санкции създават временно препятствие, но няма да доведат до драматични тревоги за разузнавателната мрежа на Русия - всеки от изгонените агенти ще бъде подменен с нов пратеник до дни.

 

Ответната реакция е преди всичко демонстративна. Това не е акт на война.

 

Ползата от тази акция беше в рядката възможност за проява на единство на ЕС по казус от сериозен общ интерес. Вече не става въпрос за клетия износ на родни корнишони към "необятния руски пазар". Проблемът не паричен, а е стратегически.

 

Моментът беше достатъчно важен, за да внесе сляпа надежда у стар скептик като Волфганг Шойбле, че Великобритания ще преосмисли напускането на ЕС. Защо? Защото ще види "колко хубаво е да не си сам в света".

А уж това беше и българската мечта след посттоталитарната изолация.

Станете почитател на Класа