Президентът на Франция Еманюел Макрон направи първото си официално посещение в Китай за преговори, целящи да засилят глобалното влияние на двете страни и да установят по-тесни връзки с Европейския съюз.
Тридневната визита, първа на лидер на страна от ЕС, след като като Си Цзинпин укрепи властта си на конгреса на компартията през октомври, идва след призива на Макрон в новогодишното му послание за по-силна Европа, “за да противостои на Китай и Съединените щати”.
И Пекин, и Париж описват визитата на Макрон като възможност за трансформиране на двустранните връзки и установяване на по-силно партньорство между Китай и ЕС. Президентът Си ще се надява на френското - а оттам и на европейското - одобрение за неговата експанзионистична инициатива “Един пояс - един път” и на мълчаливо съгласие с амбициите на Китай да се наложи като алтернатива на САЩ в новия световен ред. Макрон се стреми да разшири своето - а оттам и френското - международно влияние във вакуума, създаден от Брекзита и избирането на Доналд Тръмп.
Многозначителен е фактът, че Пекин ще приеме Макрон преди Тереза Мей, която се очаква да посети Китай в края на януари. Тя неколкократно отлагаше своето пътуване, предвидено за миналото лято. Преди вота за Брекзита в Обединеното кралство Пекин тачеше Лондон като свой ключов съюзник в ЕС и тръбеше за “златна ера” в британско-китайските връзки. Оттогава неговият фокус се пренасочи към френската столица.
Бартелеми Курмон, високопоставен сътрудник във Френския
институт за международни отношения и специалист по китайска
политика, казва, че сега Пекин възприема Макрон като свой канал
към Европа. “Китайците знаят, че Франция представлява
политически Европа”, казва Курмон. По думите му “Китай смята
Германия за свой икономически партньор в Европа, а Франция - за
партньор в отбраната и дипломацията”. “Преди Брекзита Китай
гледаше на Великобритания като на главен посредник за Европа, но
сега Обединеното кралство представлява по-малък интерес”, казва той.
Чжао Чън, експерт по китайско-европейските отношения в
Китайската академия за обществени науки, казва, че не бива да се
преувеличава значенето на факта, че Макрон отива в Пекин преди
Мей, но добавя: “Откак Великобритания реши да напусне ЕС,
Германия и Франция са приоритетни за Китай. Сега Франция е
по-важен партньор в Европа, а също на световната арена. Тя е
сила от средна величина с международно влияние”.
Като ядрени сили и постоянни членове на Съвета за сигурност
на ООН с право на вето, Франция и Китай имат много теми за
разговор, вкл. Сирия, израелско-палестинския конфликт, Северна
Корея и климатичните промени.
Говорителят на китайското външно министерство Гън Шуан заяви
в петък, че двете страни ще разменят “задълбочено възгледите си
за китайско-френските отношения и по въпроси от общ интерес”,
при което ще издигнат “на нови висоти близкото и трайно
китайско-френско всестранно стратегическо партньорство”.
Той потвърди, че дискусиите няма да се ограничават до двустранните
въпроси, а ще засегнат и “основни международни и регионални
въпроси” и ще се разговаря за това “как да се засили
сътрудничеството, да се поддържа многостранността, да се издига
многополярността, да се изгражда отворена световна икономика, да
се подобрява глобалното управление за съвместно справяне с
глобалните предизвикателства и да се изградят нов тип
международни отношения и общност със споделени виждания за
бъдещето на човечеството”.
Според Алис Екман, шеф на китайските изследвания във
Френския институт за международни отношения, прокарването на
мултилатеризма и преструктурирането на глобалното управление са
сред основните точки от дневния ред на Париж и Пекин. “Двете
страни обаче имат много различни възгледи и амбиции в тези
сфери”, казва тя. “Под ръководството на Си Цзинпин Китай цели да
наложи в света нов модел на развитие и управление, съвместим с
това, което Китай досега налага у дома, тоест модел, който е
доста различен от либералните демокрации”.
Курмон е убеден, че Макрон почти със сигурност ще изрази
загриженост за спазването на правата на човека от Пекин, но
Китай едва ли ще се вслуша. Всъщност надеждите на Китай са да
чуе одобрението на Макрон за своята инициатива “Един пояс, един
път”, казва той.
Си Цзинпин започна своя втори петгодишен мандат през миналия
октомври и стана най-могъщият управник на Китай след Мао
Цзедун. Си обеща “нова ера” на китайската мощ, заговори за
инфраструктурен проект за 900 милиарда долара, описван от Пекин
като “икономически пояс по Пътя на коприната и морски Път на
коприната на 21-ия век”, като път към глобалното господство на Китай.
Курмон казва, че засега Европа праща смесени сигнали за тази
масирана експанзия на китайското икономическо, стратегическо и
политическо влияние. “Много по-важно от всякакви декларации за
добри намерения ще бъде това какво ще каже Макрон за
инициативата “Един пояс, един път” и дали Европа ще се
противопостави, или ще съдейства на проекта. Според моите
контакти той ще изпрати позитивно послание”, добавя Курмон.
По време на посещението си от понеделник до сряда Макрон ще
посети град Сиан (Теракотената армия) и Забранения град в Пекин.
