Факти и депутатска демагогия и законотворчество:

Проблемът не е само за работилите във фалирали фирми, а за всички работещи въобще 

Законът е разрешил на фирмите да не ви плащат пълната заплата, но за това никой – от политик през синдикат до омбудсман дори не смее да се обади

Първо давам предисторията на демагогията. После ще разкажа какво се крие зад нея.
“Не мога да повярвам, че в тази сграда може да има нещо по-важно от това тези хора да си получат парите за Коледа, които на всичко отгоре са осигурени от Фонда за гарантиране на вземанията”, негодуваше Мая Манолова.

Става дума за 5 хиляди души и около 30 млн. лв. неизплатени заплати от фалирали предприятия. Сега законът е така направен, че тези хора няма как да си вземат заплатите. Умишлено е направен така според мен.

Обяснявам: трябва да е стартирало съдебно дело за фалит, за да получи работещият неполучените си заради банкрута заплати. Взима ги от специално създадения за целта Фонд за гарантиране на вземанията. Но без никаква логика законотворците са записали, че това съдебно дело трябва да започне най-късно до три месеца след прекратяване на работата на фирмата. Ако то стартира по-късно, работещият губи парите си и Фондът му показва едно специфично движение на ръчката на ватмана.

След 3 000 сигнала до нея Мая Манолова поиска това да се промени. Депутатите се съгласиха с промени в Кодекса на труда, с които да променят за целта Търговския закон. Така Главната инспекция по труда ще получи право да иска фалит на фирми. И удължиха срока, в който ще може да се вземе заплата, на 12 месеца.

Да, но в социалната комисия по искане на министъра записаха, че промените ще влязат в сила от 1 юли догодина. А дотогава 12-те месеца от фалитите ще са изтекли и 5000 работили във фалирали фирми ще останат с пръст в устата.

Това е големият проблем според медиите, експертите, политиците, синдикатите, омбудсманът…

Но не е!

ПРОБЛЕМЪТ, ЗА КОЙТО ВСИЧКИ МЪЛЧАТ 14 ГОДИНА

Защото според мен е само част от проблема.

Защото проблемът е, че Фонд има, ама всъщност на практика го няма, понеже сме лишени от възможността да го ползваме и понеже в него не се събират средства.

И наистина Фондът го няма – ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА РАБОТОДАТЕЛИТЕ БЯХА ОСВОБОДЕНИ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ДА ВНАСЯТ ВНОСКИ в него – справка чл. 16, ал. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. И ПРЕЗ МИНАЛАТА 2016 БЯХА ОСВОБОДЕНИ ОТ ТАКИВА ВНОСКИ. И ЗА 2015 БЯХА ОСВОБОДЕНИ. И ЗА 2014 Г. БЯХА ОСВОБОДЕНИ. И т.н…

Т.е. Фонд има, но вноски, които да го пълнят – няма. И размерът на онова, което този Фонд „гарантира” се сведе до 1200 хипотетични лева, за които уж е създаден Фонд за тях по един закон, ама по други закони същият Фонд е негласно задраскан.

Вчера депутатите приеха окончателно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата, 2018 г. Нима си мислите, че нещо се е променило? Значи сте наивни до глупост.

Да сте чули Мая Манолова, синдикатите, някой експерт или политик да е повдигнал въпроса за тези вноски, дължими по закон, които обаче пак според закон не се внасят и за размерите на хипотетичното „гарантирано”? Не!

Ето, това е демагогията. На всички тях – и загрижили се, и незагрижили се за хората.

А за тази част от проблема просто нямам думи. Вижте текста:

Чл. 245. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

Този текст е от Кодекса на труда.

Засяга не само работещите във фалирали фирми, а абсолютно всички.

Според този текст работодателят има законовото право, ако реши и е достатъчно нагъл, да ви плати само 60% от уговореното, ако ще да сте се скъсали от бачкане. (бел.: използвам жаргона, понеже си е на мястото в такава ситуация)

Този законов текст се изпълнява вече 14-та година.

Върху основата на този текст олигархът Христо Ковачки докара не омбудсманът Мая Манолова, а миньорите си до отчаяние. И никой не можа да му каже дори копче, дори Мая Манолова не можа и не поиска – олигархът действа в рамките на закона.

Върху основата на този текст маса „фабриканти” прекарват работничките си в шивашките предприятия до отчаяние. И никой не им казва и не може да им каже дори копче.

Върху основата на този текст се родиха казуси като този с фалиралата търговска верига „Пикадили” и заради този текст омбудсманът получи значимата част от над 3000 жалби за неизплатени заплати…

Не се питам защо Мая Манолова не поиска да отпадне този антиконституционен текст, защо не го забелязва и защо грижата й за гражданите е с недопустимо големи диоптри!

Не се питам защо за него мълчат толкова години всякакви „социални” депутати от БСП, „народни” депутати от ГЕРБ, крайно радикални “патриотични” депутати и т.н. Не се питам защо за него мълчат синдикатите, абсолютно всички експерти, коментатори и анализатори и абсолютно всички медии.

На всички ни е ясно от какво се поражда това мълчание. Неясното е колко комисион струва.

Ако аз бях омбудсман, депутат, политик, министър, конституционен съдия щях да поискам поне следното:

1. този текст незабавно да отпадне като антидемократичен, робовладелски по същност, антиконституционен и противоречащ на европейското право;

2. срокът за взимане на пари от гаранционния Фонд, обвързан със съдебното дело по фалит, въобще да отпадне. Да се запише, че ако работникът до 1 година след затваряне на фирмата (затварянето й, а не завеждане на дело за фалит, което може да отнеме години) не поиска неизплатените си заплати от съответния Фонд, то губи право на такова обезщетение;

3. да се премахне идиотския текст за “гарантирани” 1200 лева и вкара нов – в размера на еди-колко си минимални заплати;

4. да се регламентира правото на работещите да поискат обявяване във фалит на фирма, която задържа заплатите им или част от тях повече от месец.

Това е – само четири точки. В един закон.

В парламента се решава само част от една от тях и по най-идиотския начин – с промяна в един закон се прави промяна на друг, натоварва се с несвойствени задачи Инспекцията по труда (тепърва ще назначават юристи по търговско право в нея), поставят се маса “ако” – ако тя евентуално поиска фалит, ако спази срока от 12 месеца, ако евентуално съдът насрочи делото по-бързичко, а не го точи като маса такива дела, ако Фондът има пари, ако може да ги събере, след като вноски в него няма, ако излезе присъда за фалит (а ако не излезе, депутатите не мислят), ако…

Отбиват номера! 

Вкл. и героичният омбудсман.