Един век след революцията, заблуди, надежди и закъснелите антикомунисти

Не се вълнувам от Октомврийската революция и нейната годишнина. Онези времена и тогавашна Русия са ми чужди. И сегашната ми е чужда. Не ми се ходи там, хич. Имам познат, който живее в Щатите, пък си плати оттам 2-седмична екскурзия до Санкт Петербург и Москва, много доволен - бил в СССР на бригада при соца…

 

 

Писмо на комсомолци от 1967 г. към техните връстници след 50 години. Текстът гласи: “Ние, празнуващите 50-годишнината на Великия октомври, завиждаме на вас, комсомолците от 2017, които ще посрещнете 100-годишния му юбилей в ярките светлини на комунизма. Октомври 1967.”

 

Но като гледам по повод 100-годишнината от революцията какво се лее из мрежата …


Страхувам се, че антикомунистическият интелектуален патос в деня на 100-годишнината от октомврийската революция, е реципрочен на интелектуалния патос, с който е посрещната тя през 1917 г.


Ето нещо, например какво става за 1-2 години след революцията през 1917 г.:

 

Василий Кандински става председател на държавната Комисия за купуване на изкуство за музеите.

 

Марк Шагал е бил назначен за комисар по изкуствата за Витебска губерния.

 

Малевич е бил назначен за комисар по опазване на паметниците и старините и член на Комисията по опазване на художествените ценности.

 

Сергей Айзенщайн е мобилизиран в армията, а след като е освободен решил да учи в Академията на генералния щаб и да стане преводач. Добре че се отказал и станал художник декоратор на първия работнически театър „Пролеткулт”, след това и кинорежисьор.

 

Маяковски създал група „Комфут” (Комунистически футуризъм) и Московска асоциация на футуристите.

 

Дзига Вертов започва работа в отдела за кинохроника в Московския кинокомитет и става съставител на „Кинонеделя” – нещо като кинопрегледи. (Всички тия ги знам, защото попадат в области, с които съм се занимавал, може не всеки да ги знае, но нека порови с Гугъл).

 

Какво става после, е добре известно.


Но тогава авангардистите, не само в Русия, са леви. Такава е епохата, интелигенцията я тегли наляво. Днес интелектуалци се пъчат като десни, а всъщност са отявлени левичари. Сега има и поза, самоизтъкване като десен и антикомунист, модно е. И вече е безопасно. Комунизмът приключи.


Сега е смешно закъснели антикомунисти по повод на революцията да рецитират красиви фрази за преврат, кървава диктатура и прочее, с днешни критерии. Тогава е епоха на войни с милиони жертви в стара цивилизована Европа. Такава революция идва съвсем естествено в една безправна държава, в която масата живее в крайна бедност. В Русия тогава крепостничеството е премахнато де юре, но съществува де факто. Предшестващата революция в Русия през февруари продължава като гражданска война.

 

И конспиративните теории, че революцията станала, защото американците дали милиони долари на Троцки, германците подпомогнали Ленин и т. н. – ако няма обществена подкрепа, нямаше как да задържиш властта, болшевиките щяха да изгубят гражданската война.

 

Когато у нас Христо Смирненски пише „Червените ескадрони”, не е имало социологически проучвания да забележат, че симпатиите са били на страната на революцията, като една надежда.

 

Е, тази революция се превърна в кървав режим. След смъртта на Сталин режимът започна да се реформира, изобличи репресиите, но не даде свобода. В края на 70-те години след Хелзинкската конференция омекна още, но си остана недемократичен режим. Който накрая се самосвали. Затова привържениците на онова време (късния соц) толкова яростно наричат Горбачов предател. А у нас мразят Луканов, дори го убиха.

 

След разпадането на СССР, отделните републики поеха всяка по свой път. Балтийските влязоха в ЕС, намериха там естественото си място. Южните републики станаха авторитарни режими, в които ислямът е официална религия и идеология.
Оказва се, че 70 години комунизъм не са достатъчни да заличат културните пластове от предишни времена. Всеки отиде там, където е бил.

 

Историята продължава. Краят й не дойде.

Станете почитател на Класа