Защо шевицата на "Кока-Кола" не е като кръста на "Лидъл"

И като заваляха едни статуси и коментари за бутилките с шевици на "Кока-Кола", та цяла неделя...

 

 

 

 

 

Парадоксално, голяма част от прогресивната Фейсбук общност, която не просто подмина с насмешка фала на "Лидъл" с изличените кръстове, ами се втурна да ги брани самоотвержено с аргумента, че една частна търговска компания е свободна да прави ритуални маркетингови глупости в името на отвоюване на пазарен дял, сега не се сеща да приложи тази комерсиална логика, докато също така енергично напада Кока-Кола за новите шишета.

 

Общото между двата казуса е, че на компаниите трябва да им се признае правото да се стремят към реализиране на печалба, защото това е смисълът на тяхното съществуване. Те не са организации с нестопанска цел, все пак.

 

Само че в първия случай имахме грубо погазване на културни кодове - да махнеш кръстовете от църкви е като да сложиш сутиен на Венера Милоска и гащи на Давид на Микеланджело. Да не говорим каква обида се оказа, че нанасяш на вярващите, които възприеха злополучния рекламен ход като брутален акт на неуважение към изповядваната от тях религия.

 

кока-кола, кока кола, етно мотиви

 

И като заваляха едни статуси и коментари за бутилките с шевици на "Кока-Кола", та цяла неделя...

 

"Лидъл" реагираха съвсем адекватно, поднесоха извинения и оттеглиха продукцията си. (За по-бавно забравящите сред нас някои въпроси останаха. Като например как си подбират маркетинг специалистите или какво налага премахването на религиозни символи от кутии за локум, след като продуктът е ориентиран към изповядващи една мирна и толерантна религия).

 

От поддръжниците им, основателно осмиващи някои прояви на разразилата се "православна" истерия, се чуха дори обвинения в комунизъм.

 

Странен паралел, като се има предвид, че редактирането на заобикалящата действителност и подмяна на историята са прийоми именно на комунистическата пропаганда. Да споменем само развода със задна дата на Йорданка Чанкова или изтриването от снимки на образите на неудобни съратници.

 

В кампанията на "Кока-Кола" със злощастните шишета, привлекли внезапно толкова хейт, също има пропуски. Плакатът с младежите в одеяния, претендиращи да са автентични народни носии, е покъртителен в своята самодейност и с право стана обект на нескончаеми подигравки. Авторите му направо вдигнаха за воле на видни ФБ зевзеци-майстори на колажи.

 

Разликата е, че във втория случай имаме един нелош продукт, който не просто не гази възприемани като културни кодове, а ги промотира.

 

Да, 100% кампанията идва в точно този момент, защото се наблюдава тренд към "завръщане" към "всичко българско и родно" и тя, логично, се опитва да капитализира това.

 

Няма нищо нередно в тези й намерения, както вече уточнихме. Още повече, че дизайнът изглежда добър и е подходено професионално - консултирали са се с експерт по шевиците. Чуха се забележки към естетическите им достойнства, че изглеждали претрупани, но пък и шевиците не са точно елемент от минимализма.

 

Другото, доста по-стряскащо обвинение към компанията и кампанията е, че налива вода във воденицата на патрЕотите, защото благодарение на тях шевицата се е превърнала в националистически символ и "Кока-Кола" едва ли не са брандирали бутилките си с новата свастика.

 

Чуха се и гласове, че заради гастролите на Цветан Цветанов и Валери Симеонов по народни носии, на всеки здравомислещ му се повръща само при вида на фолк-мотиви.

 

Последното ми напомни един виц от Татово време. Един човек се явява пред съдия,  за да си сменя името. "Как се казвате?" - пита съдията. "Тодор Лайнаров", отвръща смутено човекът. “А как искате да се казвате?”. "Ами, Иван Лайнаров, другарю съдия".

Та и нашата работа такава. Вместо да насочим усилията си към деглорифициране на развяването на потури и калпаци, за да го изобличим като нелеп и вреден маскарад, какъвто е, вместо да помислим за начини широката общественост да бъде образована за историята и традициите на народните ни занаяти, та поне да разпознават некадърната подмяна на символи, ние просто връчваме на някакви омразни политици монопола върху тях и се оттегляме в абаносовите си кули.

 

От висотата на които великодушно заявяваме, че нямаме против фолк мотивите да са върху кофичките за кисело мляко, бурканите с лютеница и покривките в механите.

 

Но не и върху стъклената бутилка на Кока-Кола. Която, между другото, е поп-арт икона. Затова може само да ни радва изборът им да интерпретират някакъв наш културен код като шевицата върху й. И ще е жалко, ако никой не чуе и види тези шишета извън пределите на България. Защото марката не прави лимитирани серии всеки ден. И за всеки пазар.

Станете почитател на Класа