Подпалвачи на войни и миротворци в ООН

ООН не е форумът, на който се очаква да бъде отправена заплаха за война. Именно това обаче направи американският президент Доналд Тръмп в речта си пред Общото събрание. Изказването на Тръмп напомни за скандалната формулировка “ос на злото” на бившия президент Джордж У. Буш от 2002 г., демонизираща Иран, Северна Корея и Ирак.

 

Този път Ирак беше пощаден, след като изчезна от вражеския списък на Тръмп. Иран се оказа “безразсъден”, свиреп и незаслужаващ доверие въпреки споразумението от времето на Барак Обама за прекратяване на иранската програма за ядрени оръжия.

 

Мерникът на Тръмп беше насочен в още по-голяма степен към Пхенян. Президентът предупреди, че ще “унищожи напълно Северна Корея”, за да защити САЩ и съюзниците им, и отново унижи севернокорейския лидер Ким Чен-ун, наричайки го “човека ракета”. Тръмп каза, че Ким е предприел “самоубийствена за него и режима му мисия”.

 

В цялото това настървение пред световна организация, чиято главна цел е мирното разрешаване на спорове, нямаше и намек за компромис или за интерес към преговори. То е в красноречив контраст с подхода на президента Обама към много от същите проблеми, повдигнати от същата трибуна през 2009 г.

 

“Северна Корея и Иран заплашват да ни плъзнат по опасна наклонена плоскост и трябва да им се търси отговорност, ако поставят стремежа към ядрено оръжие пред регионалната стабилност”, предупреди Обама тогава Общото събрание.

 

Той обаче каза също, че уважава “правата на тези страни като членове на международната общност” и “ще се придържа към дипломация, която проправя път към повече благополучие и мир за двете страни, ако те изпълняват задълженията си”.

 

Подобно на Обама и други президенти са използвали тази трибуна за твърда риторика срещу неприятелите и за призоваване на световната организация да полага повече усилия за справяне с международните предизвикателства. Мрачният тон и фокусът на Тръмп обаче представляват сериозно отклонение, да не говорим за войнствения му подход към Северна Корея.

“Никой не е проявявал по-голямо презрение към други държави и към добруването на собствения си народ от извратения режим в Северна Корея”, заяви той, като оценката му за Иран беше не по-малко унищожителна.

 

“Отдавна е време страните по света да се противопоставят на още един безразсъден режим, който говори открито за масово изтребление, обещава смърт на Америка, заканва се да унищожи Израел и да съсипе много лидери и нации, представени в тази зала”, каза той за ръководеното от шиити правителство в Техеран.

 

Тръмп нарече иранската ядрена сделка от 2015 г. “една от най-лошите и едностранчивите, в които САЩ са участвали някога” и ясно показа, че възнамерява да се оттегли то нея, въпреки убедителните доказателства, че Иран изпълнява условията й.

 

Съгласно закона Тръмп се очаква да потвърди пред Конгреса следващия месец, че Иран продължава да спазва ангажиментите си, но вчерашните му коментари са най-показателния знак, че няма да го направи, а най-вероятно ще принуди Конгреса да се занимава с този пораждащ политически спорове въпрос. Ако Америка се оттегли от споразумението, това ще възмути останалите големи световни сили, участващи в него – Франция, Великобритания, Германия, Русия и Китай - и ще осигури на Иран извинение да възобнови в пълна степен ядрената си програма. Защо Тръмп би поел такъв риск, при положение че севернокорейската програма е достатъчно обезпокоителна, е загадка.

 

До голяма степен благоприятните коментари на Тръмп за ООН бяха окуражаващи предвид това, че преди време той определяше организацията като безполезна и заяви, че тя няма място във визията му “Америка на първо място”. Но отношението му към нея като към сбор от суверенни държави изглежда беше предназначено за избирателите му, повечето от които аплодират национализма на Тръмп и подозират ООН, че има за цел да създаде световно правителство.

 

Макар че похвали световната организация за работата й с бежанците и в областта на здравеопазването, а генералния секретар Антониу Гутериш - за усилията му да реформира институцията, той се оплака, че осигурявайки 22 процента от бюджета на ООН, САЩ плащат “несправедлив дял от бремето”.

 

Обама не беше сляп за слабостите на ООН, като изказа наблюдението, че “организацията често се превръща във форум, пораждащ разногласия вместо да работи за единство, място повече за политически игри и използване на недоволството, отколкото за решаване на проблеми”. Пред страните членки той заяви, че “отговорността и лидерството в 21-ви век изискват повече”. Той обаче беше по-обвързан с мултилатерализма като цяло, отбелязвайки, че след управлението на Джордж У. Буш правителството му е “поело отново ангажиментите си към ООН”. “Платихме сметките си”, каза той.

 

В отношението им към президентското управление разликата между двамата е от земята до небето. Тръмп, все още обсебен от победата си, заяви, че САЩ се представят “много добре” след избирането му, а въоръжените сили скоро ще бъдат “по-силни от всякога”. Обама казваше, че е смирен пред поста и решен “да действа смело и колективно в името на справедливостта и просперитета у дома и в чужбина”.

Станете почитател на Класа