Закон за фалит на физически лица – кой ще го пише и дали няма да е „препъни камък”?

Почти всеки ден ми задават въпроса: КОГА СЕ ОЧАКВА ДА ПРИЕМАТ ЗАКОНА ЗА ФАЛИТА НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА? Толкова често ме питат, че вече се замислям дали изобщо ще има смисъл да го приемаме? В предишния парламент имаше 2 законопроекта, но нито един от тях не влезе за гласуване. И по-добре, защото бяха недомислени. Най-лошото, обаче, е, че липсва яснотата ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЕМЕ ТАКЪВ ЗАКОН.Това е предпоставка да родим отново мъртъв закон без реална полза за гражданите и икономиката. Ще се опитам да обясня какви би трябвало да са резултатите и последствията от въвеждането на такова законодателство. Естествено, всеки закон си има време и място на действие, а този е фатално закъснял, за да доведе до положителни резултати за икономиката ни.

 

Но ако се позоваваме на логиката „По-добре късно отколкото никога", то трябва да регулираме следните няколко проблема, тормозещи от години цялото ни общество. Премахване на състоянието ВЕЧЕН ДЛЪЖНИК Към днешна дата, ако дължиш нещо на някого (най-често –банка- бел.а.), то това на практика е за цял живот. Без значение дали е имало форсмажорни обстоятелства, или драстична промяна на пазара, породила тази неплатежоспособност. От една страна е добре, дори задължително, кредиторът да има способите да събере дължимото му се, но дали това негово право трябва да продължава цял живот? Как и дали това се отразява на останалата част от обществото? Дали това изобщо е възможно след 3 години опити?

 

Моите наблюдения са, че след 3-тата година това не е възможно. Единственият резултат е още приходи за ЧСИ-та и натрупване на законни лихви, а длъжникът по един или друг начин вече е намерил подходящата информация да организира живота си в сивата част на икономиката, където ЧСИ-та и банки не могат да му влияят. По-лошата новина е, че виждам все повече банкови лобисти и все повече законодателни промени, които се опитват да определят 10 годишен срок на процедурите за обявяване на частен фалит.

 

С други думи, 10 години ЧСИ ще гони длъжника, а той ще се крие и съответно няма да плаща данъци. И какво се получава? За да запазим възможността банките да имат претенции за отпуснатите от тях лоши кредити (защото те са основните лобисти против такъв закон-бел.а.), държавният бюджет трябва да се лишава от приходите си от данъци от излезлите в сивата икономика. А те са излезли не по собствено желание.

 

Който не е имал проблем с ЧСИ и банка, само той не знае, че целия му доход ще бъде изземван ,колкото и да е той, и ще му се налага да живее с 200 лева на месец, което сами разбирате, че не е съвсем нормално, особено ако работиш за 1500 лева на месец. За какво да работиш изобщо тогава? А този период може да бъде доста дълъг, ако си имал ,примерно, жилищен кредит от 100 000 EUR и той е станал предсрочно изискуем, когато цената на жилището е паднала и от продажбата му не може да се покрие задължението към банката. Тук много от банковите защитници обикновено казват: „Ами да си е правил сметката като е теглил такива кредити."

 

Доста по-малко се дава глас в медиите на контрааргумента: „А,вие, г-да банкери, като сте толкова добри в сметките и сте учили за това, и поддържате цели аналитични отдели с не ниски заплати, защо не успяхте да предвидите тази неплатежоспособност на вашия клиент? Нали вие определихте размера на вноската, размера на възможния кредит, рисковия профил, стойността на жилището... Получихте и всички документи, проверихте във всички регистри и казахте – ТОВА Е НАЙ-ДОБРИЯ КРЕДИТ ЗА ТЕБ." Към днешна дата се получава така, че за промените на пазара и грешките на анализаторите в банките, плаща предимно клиентът и то до живот. „Без право на помилване!" Казваме предимно, защото не е единствено той.

 

Плащаме и ние – цялото общество. Защото този кредитоискател така или иначе е въпрос на време да осъзнае, че може да съществува единствено в сивата икономика. Не защото иска, а защото няма друг избор. Защото няма закон за фалит на физическите лица, който да регламентира неговия случай по разумен и човешки начин. Закон, който да разпредели риска от пазарните промени, клиентските и банковите грешки по начин, който да го мотивира да продължи да бъде част от нашата икономика. Как работи системата за фалит на физически лица в други държави? Накратко, смятам, че е подходящо да посочим поне 2 модела на действие на такива закони. Най-либерални в Европа в това отношения са англичаните.

 

Във Великобритания финансовият сектор е изключително важен и развит, така че доверието в него не трябва и не може да бъде рушено по никакъв начин. Затова там срокът за обявяване на фалит на физическо лице е около 6 месеца. В този срок се оправи оценка на имущество и активи, продава се каквото се продава, изпразват му се банковите сметки и физическото лице е готово отново да работи и да плаща данъци. Естествено, трябва да забрави за кредит или каквото и да било на изплащане за следващите 5 години, но за 6 месеца проблемът е решен, плащат се отново данъци и лицето отново работи.

 

И най-важното – ИМА СМИСЪЛ ДА РАБОТИ! Защото, ако очаква в следващите 10 години да му взимат всичко заработено, дали изобщо ще подхване работа? А, от друга страна, ако изкара 10 години в сивата икономика, дали ще иска вече да се върне в светлата й част? Германия – там не са либерални. Там всичко е регулирано, но пък са доста социални. Срокът е 10 години. Обаче, логиката е следната:„Вземаме ти колата и я продаваме, но ти даваме карта за обществения транспорт. Безплатна! Защото си социално слаб вече.

 

Продаваме ти апартамента, за да се обезпечи кредитора, но ти даваме социално жилище. Лош квартал, не чак толкова добри условия, но пък жилище. Няма да ти се налага да минаваш в сивата икономика, за да си плащаш наема". В България, за съжаление, няма дори и малко подобие от горните два модела. Всички законопроекти, които съм чел, са нещо средно, което със сигурност няма да работи. Взели са от германците срока на фалита, а от англичаните- либералните методи за преследване на длъжника и мислят, че това ще работи, а то няма как да стане. За ролята на ЧСИ при фалита на физическите лица. Към днешна дата ЧСИ работят по общи правила. Няма значение защо се събира дадено вземане и какви са последствията.

 

Мисля, че в България всеки се е сблъсквал с липсата на регулация в работата на ЧСИ-та. Тяхната дейност обаче създава още един парадокс. Длъжникът не успява да си покрие задължението, но ние му начисляваме още държавни такси, такси на ЧСИ и законни лихви за срока в който не е погасено. С други думи, може и да си неплатежоспособен, но лихвите си текат до живот.Е, как да очакваме да станете платежоспособен като ти увеличаваме дълга постоянно?

 

ой ще пише закона за фалита на физическите лица? По стара традиция у нас никой закон, касаещ банковата дейсност, не се приема без одобрение от БНБ и Асоциацията на банките в България. За БНБ е нормално да даде становище. Все пак, тя би трябвало да се грижи за стабилността на банковата система, макар последните години и случки да показват друга тенденция. Но на заседанията, в които се вземат решения за законови предложения и промени, липсва другата страна – гражданите. Липсват точно тези, за които се пише този закон – физическите лица. Тяхното участие се „замества" от така нареченото „гражданско обсъждане". Забелязвам и друга тенденция. Законодателството се използва за рекет върху банковата система от страна на политиците.

 

Естествено, незапознатите с тематиката не могат да хванат нюансите в предложенията на сегашния омбудсман, относно промените в банковото законодателството, които би трябвало да са в полза на нас, гражданите. Имаше доста сериозна ПР кампания за промяна във въпросното законодателство, но нека не забравяме, че предходната такава от парламентарната трибуна беше точно в защита на чл. 417 ал. 2 от ГПК, който създаде връзката БАНКА – ЧСИ, от която в момента всички страдаме и заклеймяваме. И това не беше толкова отдавна. В тази връзка е изключително важно кой ще пише закона! А колко закъсняло е гласуването на закон за фалит на физическите лица? Моето мнение е, че отдавна е пропуснато времето за положителен ефект от приемането на такъв закон. Акцентирам върху думата ЕФЕКТИВНО! Така, че да има положителен ефект върху икономиката и това да доведе до някакъв икономически растеж или увеличени приходи в държавния бюджет. Някои от причините вече дискутирахме, но ще се опитам да ги синтезирам отново:

 

Първо, от години се правят и обсъждат законодателни промени в насока 10 годишна давност. Ако бъде прието такова предложение, то трябва да има и съответните социални стимули по немския модел. Не мисля, че към днешна дата което и да е правителство е правило разумно преразпределение на средствата за социално подпомагане, така че те да доведат до спад на сивата икономика.

 

За мен, за да бъде ефективен такъв закон, той трябва да регламентира процедура в рамките на 3 години. Това е времето, в което нормално приключват всички дела и нещата се изясняват. Второ,въвеждането на закон за фалита на физическите лица, без преди това да има изграден и добре функционираш финансов омбудсман,поне от 5 години, ще доведе до неговата неефективност.

 

Трето, липсата на бюро за кредитен рейтинг на всеки гражданин също ще намали ефективността на закона за фалит на физическите лица. Четвърто, липсата на гражданско представителство в изготвянето на проектозакона е друг сериозен проблем, който ще изкриви действието на закона. Пето, липсата на ефективен контрол върху дейността на ЧСИ също е препъни камък.

 

Шесто- време! За да заработи ефективно един такъв закон, преди това е нужно време за създаване и структуриране на изброените институции. А времето е пропуснато и както знаем не се връща. Но това е само в случай, че гоним ефективност на бъдещия закон. Естествено, винаги може да се приеме закон, който просто да бъде приет, защото трябва да го има, а не,за да регламентира дадена дейност. Васил Кендов, финансист, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.

Станете почитател на Класа