Правителството на британския премиер Тереза Мей започна в Брюксел преговори по същество за напускане на Европейския съюз (ЕС), въпреки че никой в ​​Британия все още не е наясно какъв изход всъщност страната търси. С правителството на Мей в безпорядък и кабинетът й разтърсван от размирици и обърканост заради Брекзит, в някои области дори има нарастваща вяра, че страната би могла и най-вероятно трябва да остане в ЕС.

Доскоро дори споменаването на такава възможност беше политическо и социално табу. Поддръжниците на кампанията "Излизане", спечелили референдума срещу ЕС с 52% срещу до 48% през юни 2016 г., заплашваха повечето от останалите в страната, за да повярват, че "волята на народа" трябва да бъде спазена и че няма да бъдат толерирани никакво несъгласие или отклонение.

Сега няколко политици започват открито да говорят за възможността за разтоварването на Брекзит - включително популярния сър Винс Кейбъл, новият лидер на малката проевропейска либералдемократическа партия, и изключително непопулярния бивш министър-председател лейбъристът Тони Блеър. Започнаха да излизат статии, задаващи въпроса дали има някакъв шанс Великобритания да остане в ЕС, и във в. „Файненшъл таймс" коментаторът Гордън Рахман написа:"Кампанията за спиране на Брекзит набира скорост".

Също тази седмица 65 водещи фигури от Шотландия в писмо до вестниците призоваха страната „да помисли отново" за решението от референдума. Проаучвания на общественото мнение не показват окончателна промяна в позициите на обществото, макар че може да бъдат усетени поривите на вятъра, ако се погледнат правилните числа.

Например в три анкети в YouGov през юни тези, които казват, че Великобритания прави грешка с излизането си от ЕС за първи път надминаха като брой тези, които казват че това е правилно – макар и с малката преднина от 45 към 44%.

Други експерти по-веясно виждат постоянната, макар и лека, промяна в настроенията в обществото след референдума. Преди около година Мей бързо нахлу на „Даунинг стрийт"10, обявявайки „Брекзит означава Брекзит", лозунг, предназначен да покаже твърдата решителност за прилагане на резултатите от референдума каквото и да значи това.

В нова проява на твърдост през януари тя сътвори още един боен вик „Да няма сделка е по-добре от лоша сделка", а през март надлежно информира Брюксел за намерението на Великобритания да напусне след две години. Тогава всичко свърши.

Може би глупаво, но за 8 юни Мей обяви „бързи" избори – след като беше обещала да не го прави – уверена, че ще увеличи парламентарното мнозинство и ще укрепи мандата си за "твърд" Брекзит, при който Великобритания ще напусне единния пазар на ЕС и митническия съюз, ще се отърве от юрисдикцията на Съда на Европейските общности и ще въведе ограничителен граничен контрол върху мигрантите в ЕС.

Нейният хазарт се провали. След катастрофална и недобросъвестна кампания тя загуби парламентарното мнозинство и трябваше да съшие грубо спорен пакт с десет депутати от северноирландската Демократична юнионистка партия, за да остане на поста.

Освен че не укрепи ръководството си, тя загуби почти цялата си власт и остава в кабинета си само защото колегите й консерватори се страхуват от водеща потенциално до разкол битка за лидерство и искат на всяка цена да избегнат други избори. Това не сложи край на непрекъснатото заговорничане между враждуващи фракции зад кулисите и все по-противен вътрешен конфликт, станал известен поради изтекла в пресата информация.

Атаки бяха насочени срещу финансовия министър Филип Хамънд, защото се опитваше да "подкопае Брекзит" чрез опитите си да запази близки бъдещи връзки с останалите 27 държави от ЕС - до такава степен, че Мей трябваше да предупреди кабинета си тази седмица да престанат да си забиват ножове в гърбовете един на друг, инструктирайки медиите. Има три основни причини, поради които сблъсъците и объркването относно Брекзит не трябва да бъдат изненадващи.

Първо, референдумът не даде насоки за това, какво би означавало гласуването за излизане по отношение на бъдещите отношения на Великобритания с Европа, като по този начин по-скоро започва, отколкото урежда спора за различните формули на Брекзит - "твърд", "мек", норвежки, швейцарски или дори украински като стил и така нататък. На второ място, макар непосредствената икономическа катастрофа, предсказана от някои защитници на оставането в ЕС, още да не се е материализирала, отрицателното икономическо въздействие на гласуването за излизане започва да се появява.

Паундът се понижи, растежът се забавя, инвестициите падат и инфлацията започва да расте. Икономиката е изправена пред недостиг на квалифицирана работна ръка, тъй като мигрантите от ЕС се връщат в родните си страни. Трето, зашеметяващият колапс на Мей на изборите е широко възприет като обезсилване на мандата й за "твърд" Брекзит, откривайки пространство за други съперничещи си решения.

И аргументите и бъркотията по различните възможни варианти накараха повече хора да се чудят дали цялата брекзитна бъркотия си заслужава да бъде преследвана като цел - и дали Мей или някой друг лидер на правителството е способен да постигне добра сделка с Брюксел.

Доколкото и опозиционната Лейбъристка партия също се раздели по Брекзит - макар и не толкова сериозно, колкото консерваторите - става ясно, че преминаването на огромните количества законодателство, необходими за разединяване на Великобритания от ЕС, ще бъде огромен кошмар.

Правителството на малцинството на Мей е изложено на голям риск от неочаквани ситуации в парламента и е изправено пред решителна опозиция от правителствата на Шотландия и Уелс, които смятат, че законодателството за Брекзит ще застраши правомощията, които те трудно спечелиха от централното правителство на Уестминстър.

При нещо, което широко е оценявано като знак за слабост, Мей покани опозиционни партии да предложат сътрудничество и идеи, за да помогнат за осигуряването на успех при Брекзит и други политики. Трудно е да си представим лидера на лейбъристите Джеръми Корбин, да хвърли спасително въже на Мей, след като неговия висш приоритет е да спечели пови избори през есента.

Да бъде преобърнат Брекзит вероятно е възможно технически и правно, най-малкото до датата, когато Великобритания трябва да напусне ЕС през март 2019 г. Засега малцина се застъпват за това. Големият въпрос е дали неприятните неща и изпитанията, които създава Брекзит, ще бъдат достатъчно мощни, за да променят съзнанието на обществеността преди крайния срок.

.....................

Автор на коментара в сп. „Нюзуик" е Реджиналд Дейл е директор на Трансатлантическата медийна мрежа в инициативата на Атлантическия съвет "Бъдеща Европа". Той е бивш редактор за Европа и САЩ на "Файненшъл таймс".