Тихо, че ни излагате пред чужденците

Със законодателство в стил "Путин" управляващите в България очевидно целят фактическото унищожаване на всеки, който не е съгласен със статуквото. И който би могъл "да ни изложи пред чужденците"

 

 

 

 

 

 

 

 

Само преди седмица осем двустранни търговски камари, които представляват чуждестранния бизнес в България, отправиха в писмо апел до властите за реформа на съдебната система, като крайната цел, според тях, трябва да бъде следната: независим съд и отчетна прокуратура. Подобни цели бяха зададени и в прословутата Стратегия за съдебна реформа - документ, одобрен от предходния парламент и забравен веднага след оставката на бившия правосъден министър Христо Иванов.

 

Неудобни истини

 

Писмото е подписано от камарите на Австрия, САЩ, Великобритания, Швейцария, Канада, Италия, Франция и Норвегия и е адресирано до президент, премиер, парламент, главен прокурор и председател на Върховния касационен съд. "Твърдо убедени сме, че липсата на безпристрастен и ефективен съд и прокуратура безспорно се явява една от най-съществените бариери пред икономическия растеж в България", се казва в документа. В него е поставена и тази болезнена диагноза - отстояването на независимостта на съдебната власт от участниците в политическия живот е декларативно, "но липсва достатъчно силна политическа воля за осъществяване на така необходимите реформи, които да гарантират, че съдиите са изцяло неподвластни на политически натиск".

 

Така инвеститорите застанаха зад до болка познати тези, многократно повтаряни от демократичната общност в България. И ги откроиха не само като основни проблеми пред функционирането на държавата, а и като пречка за икономическото развитие на България. Но реакция не последва. Нито една от институциите на властта не сметна за необходимо да изкаже каквото и да било становище по писмото. Като този път дори не сработи железният рефлекс на политическата класа в България - "да не се изложим пред чужденците". Напротив - чужденците останаха точно толкова маргинализирани и незабелязани, колкото всеки друг, който се осмелява да говори за политическото влияние в съдебната система и за липсата на каквато и да е прозрачност в действията на прокуратурата, съчетани с безконтролността на шефа на обвинението.

 

Отговорът

 

И тъкмо когато изглеждаше, че писмото на инвеститорите ще бъде оставено да се оттече в информационния канал, институциите решиха да отговорят: точно седмица по-късно управляващите ГЕРБ и „Обединени патриоти" внесоха скандален законопроект, който няколко медии сравниха със законотворчеството на Орбан и Путин за ограничаване на опонентите в неправителствения сектор.

 

Нещо повече - проектът за промяна на Закона за съдебната власт, внесен от мнозинството, е писан сякаш в пълен синхрон с дописките, публикувани в близките до Пеевски медии, а текстовете, предложени от ГЕРБ и „Патриотите", орязват възможностите за външно финансиране на съсловните организации на юристите и очевидно са насочени най-вече към Съюза на съдиите в България. Организация, която е силно критично настроена към статуквото.

 

В мотивите на проекта е записано, че целта му е да се засилят гаранциите за независимост на магистратите, както и да се гарантира "премахване на всички предпоставки за упражняване на влияние върху органите на съдебната власт".

 

Любопитно обстоятелство е, че, според управляващите, основна пречка за независимостта на съда е външното финансиране на съсловните организации. Заключението е доста странно, при положение, че почти всеки доклад на Брюксел за състоянието на българската съдебна система ясно показва дефектите и още по-ясно посочва как да бъдат остранени. Това, според експертите, ще се случи, когато бъдат премахнати политическото и други лобистки влияния в системата. И, естествено, когато се сложи край на непрозрачното кадруване. Управляващите в България обаче не мислят така - те виждат проблем във възможността съсловните организации да бъдат проектно финансирани.

 

Реформата, зададена от Цветанов

 

Очевидно именно това е имал предвид Цветан Цветанов с фундаменталното си заключение, че съдебна реформа може да се проведе и без да се "пипа" прокуратурата.

 

Съвсем ясно е - под "реформа" управляващите разбират фактическото унищожаване на критиците си. Онези критици, които не могат да бъдат обвинени в "правене на политика". Онези критици, които шест години след като разкритикуваха всемогъщия по онова време вътрешен министър Цветанов, не се посвениха да отправят почти същите критики и към всемогъщия в момента главен прокурор Цацаров. Онези критици, които твърдят, че съдът трябва да е коректив и не може да бъде подчиняван нито на партии, нито на прокуратура, нито на политико-обвинителски тандем. Според властимащите обаче, тези критици трябва да си мълчат. Защото като не мълчат, чужденците ни критикуват.

 

Впрочем, с поправките в Закона за съдебната власт, които уж се предлагат с патриотичното намерение да се ограничи чуждото влияние, управляващите взимат думата на единствените хора, които се осмеляват да оказват активна съпротива на влиянието, упражнявано вътре в съдебната система. Със заемки от моделите на Путин и Орбан, които уж с грижа за нациите си се разправят със своите опоненти, ГЕРБ и „Обединените патриоти" демонтират вече дори декора на фасадната ни демокрация. И сякаш ни казват: няма нужда да се лъжем, че ще бъдем европейци и ще живеем по правилата на демокрацията.

 

По света и у нас

 

Впрочем, навсякъде в Европа има организации като българския Съюз на съдиите. Той дори е наследник на една от най-старите на континента - Съюзът на българските съдии е създаден през далечната 1919 година.

 

Съсловните магистратски организации навсякъде могат да се финансират от проекти, но по-важното е, че освен това са на издръжка на държавата. В Холандия например значителен процент от издръжката на тамошната съсловна организация идва от бюджета на съдебната власт.

 

По техния устройствен закон, съдийският съюз има правомощия да дава становища по законопроекти, които в повечето случаи са критични. Тоест, там държавата плаща за ефективен и критичен контрапункт.

В България държавата не просто не желае контрапункт - тя иска да запуши устата на всеки, тръгнал да разобличава омертата. Иска с репресивно законодателство да установи режим на авторитарност и да унищожи всяка съпротива, която би могла да разкрие уродливото срастване между бизнес, политика и съдебна система. Срастване, проправящо пътя за нещо като съвременен фашизъм, чието установяване минава през фактическото унищожаване на всички несъгласни с режима. А те са все по-малко и все по-маргинализирани.

 

Казано накратко: с една седмица закъснение управляващите отговориха на критиките, отправени от чуждестранните инвеститори. Но го направиха не по познатата схема "да не се излагаме пред чужденците". Техниката е нова - да накараме да замълчат всички онези, които могат да ни изложат пред чужденците.

Станете почитател на Класа