Недомислените преназначения в МВР

Над 1000 държавни служители със средно образование минават на трудов договор, но с по-високи заплати,

останалите 7000 смятат, че това е дискриминация

 

 

 

 

 

Реформата в МВР на Румяна Бъчварова успя да създаде проблеми на новото ръководство на министерството. Хиляди съдебни дела заплашват екипа на служебния министър Пламен Узунов след влизането в сила на промените в Закона за МВР от 1 февруари. Те засягат служителите на трудов договор, които не са съгласни с двойните стандарти на заплащане, които следват от закона, заяви пред „Икономист“ Христо Христов, шеф на Синдиката на гражданската администрация в МВР към КНСБ.

 

От 1 февруари държавни служители с висше и средно образование ще бъдат преназначени по Закона за държавния служител и по трудов договор, за да им се отрежат привилегиите, които дава Законът за МВР, по който те първоначално са били назначени. Реформата касае администрацията – юрисконсулти, служители в „Човешки ресурси“, счетоводители, работещи на гишета и пр.

 

Според мотивите на бившия министър Румяна Бъчварова така ще се раздели администрацията от оперативните работници в МВР, които са на терен и трябва да ползват повече привилегии за разлика от онези, които работят на бюро и чийто живот не е изложен на опасност.

 

Проблемът е, че след преназначението на администрацията новите заплати на назначените по трудов договор специалисти със средно образование няма да бъдат по щатната таблица на служителите на трудов договор в МВР. Става дума за 1000 души, които ще си запазят възнагражденията, които са получавали като държавни служители по Закона за МВР, и сега преминават на трудови договори. „Излиза, че специалисти със средно образование ще взимат по 800 – 900 лв., а заплатите на останалите 7000 специалисти, заварени и оставащи на трудов договор, ще си останат 500 – 600 лева за работа, която е една и съща“, коментира Христо Христов. Според него тези законодателни решения създават огромно напрежение. Той е уведомил на 30 януари новия министър Пламен Узунов, чийто екип вече работи по казуса с идеята да изчисти проблема. Синдикатът на служителите в МВР обяви, че ще сезира и омбудсмана Мая Манолова за този дискриминационен, според тях, текст от закона. Колективни искове по закон не могат да бъдат водени, затова се минава на вариант индивидуални, коментира още Христов.

 

Как се стигна до съд

 

Промените в Закона за МВР, внесени първоначално от бившия вътрешен министър Румяна Бъчварова, предвиждаха намаляване на годишните разходи за персонал с 64 944 000 лв. при 45 хиляди души, водещи се на щат в МВР. Според Бъчварова тези икономии ще се реализират по няколко начина: чрез намаляване на обезщетенията от 20 на 12 заплати при пенсионирането на назначените след 1 януари 2017 г.; чрез орязването на годишния отпуск от 30 на 25 дни; чрез изваждането на несвойствени за МВР административни услуги в ново държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“, като приходите от таксите отиват директно в бюджета на министерството, а не в републиканския бюджет. Центърът щял да спести 23 млн. лв., защото от МВР щели да бъдат изведени 1432 служители, които се занимават с регистрацията на превозни средства, издаване на лични документи и шофьорски книжки.

 

Бъчварова искаше още Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да се преобразува в изпълнителна агенция. Социалните дейности в министерството трябваше да бъдат обособени в друга изпълнителна агенция.

 

Идеите на Бъчварова обаче удариха на камък заради съпротивата на лидера на парламентарната група на ГЕРБ в 43-тия парламент Цветан Цветанов, който ги смяташе за сбъркани, и на депутатите от Патриотичния фронт, които не бяха убедени, че те ще доведат до икономии.

 

Така Центърът за услуги остана в закона, но бе отложен с 1 година и ще заработи от 1 януари 2018-а. Идеята за икономии от обслужващите гражданите в МВР също премина през няколко фази. Първо бе прието служителите със средно и с висше образование, които преминават към договори по Закона за държавния служител и на трудови договори, да имат право на обезщетения до 20 заплати, в зависимост от стажа. Тези до 20 заплати те получават, преди да бъдат преназначени на същата работа, но на друго трудовоправно основание и с по-ниска заплата.

 

Ако беше запазен този вариант, това щеше да излезе по-евтино на бюджета, смята Христо Христов. Защото така щяха да бъдат платени накуп 12 млн. лв. за обезщетения, а после разходите за заплати да са по-ниски. Месец по-късно обаче законът отново бе променен – преназначените си запазват старите високи заплати, които са получавали по Закона за МВР, без обаче да вземат обезщетения накуп за преминаването на друг вид договор. Така се решава проблемът с икономиите, но се отваря нов – противопоставяне на едни служители с по-ниско образование и по-високи заплати на други – с по-високо образование и по-ниски възнаграждения.

Станете почитател на Класа