Само четирима депутати повече се оказа големината на подкрепата за председателя на 44-тото Народно събрание Димитър Главчев. Неговата оставка беше гласувана вчера (1 юни) и не мина на косъм. Това се случи, след като парламентът стигна до нови висоти - тръгна дебат как всички трябвало да знаят кой какви полови органи обича.

Вече втори ден се чудя как да не се занимавам с коментар за Народното събрание. Отдавна ми се е отщяло да коментирам каквото и да е на тази разпасана команда. От анализи има смисъл само ако анализираните обекти притежават качествата на субекти. В случая такова нещо не може да бъде открито и под микроскоп. Достатъчно е да кажем само, че тези, които трябва да са за пример, работят по едно-две големи междучасия на ден. Въпросът е какво да правим?

В главата ми се въртят картините на гилотина и бесилка, но не мога да се насилия да стигна дотам (или пък ...). Да чакаме някое чудо под формата на микроб или бактерия, унищожаващи всичко с коефициент на интелигентност колкото на Джордж Буш-младши също не е добро решение - на Господ явно му е забавно да има някакъв видим спомен за неандерталците.

От друга страна един хубав Макаренко може би бил в тон със заглавичкването, с което депутатите ни баламосват вече десетилетия – независимо кои са в парламента, кои управляват и кои са опозиция. Ясно е със сигурност, че с декларации, артистични протести и безразличие не става – наглостта иска по-силни лекарства. 

Всички искаме България да просперира – на думи. На дела е видно, че някои искат България да просперира, но първо те да просперират.

Такива стават все повече на позициите, от които се дърпат лостовете за управление. И ако ние, гражданите, не покажем, че така не може, няма кой. Време е да махнем „ако" - даже отдавна е минало това време, но по-добре късно, отколкото никога.