24-ти май е един от най-българските празници и може би дори е най-истинският в нашата страна. Около него не витаят нито политически противоречия, нито чисто битовата склонност на българина да свързва много празници с хапване и пийване. Денят на славянската писменост и култура е и уникален празник, защото малко народи отдават толкова искрена почит на собствената си писменост.
За съжаление обаче и тази година политиците използваха празника най-вече за да изтъкнат личните си или партийните си цели и интереси. Кирилицата отдавна вкара България в Европа, и то през парадния вход. Неслучайно Ватиканът така ревниво пази мощите на св. Константин Философ (Кирил). Абсолютно основателни са и поводите на всички българи, били те държавници или обикновени хора, да се гордеят с културния феномен, който създадоха славянските първоучители. Но навръх 24-ти май българското образование сякаш все още е в черна дупка, а реформите в него предизвикват повече дискусии, отколкото реален ефект. Младите ни учени още вярват, че „науката е слънце“, но го търсят на запад. А много азбукарчета не могат да намерят буквата „Ш“ на клавиатурата, защото вярват, че тя се изписва с шестица.
Да, 24-ти май е светла дата. Но кирилицата и българската култура трябва да ни дават поводи за гордост всеки ден. За това трябва да се трудим.