Ердоган отстреля Путин

 

Какво си мислеше Ердоган? Допускането е, че умишленото сваляне на руски бомбардировач от турски изтребител не е било случаен инцидент, че е било наредено отгоре. В противен случай щяхме да чуем добре огласени дипломатически извинения от турската страна към Кремъл. Нито пък Путин щеше открито да го нарече "удар в гърба".

Този малък възел от какво -не се - случи е показателен сам по себе си. Турците вероятно можеха да се правят, че цялата работа е била случаен инцидент, предполагайки, че Путин е схванал посланието. Вместо това Анкара предпочете да превърне инцидента от понеделник в публично порицание и унижение за Кремъл, осезаем акт враждебност между двете държави и всъщност- между двата силови блока, като Ердоган бързо поиска среща с висшите представители на НАТО. Така че, какви са били неговите калкулации?

* * *

Би трябвало първо да разберем лидерския стил на двамата президенти, за да видим как е могла да възникне такава конфронтация. Както мнозина са забелязали, Путин и Ердоган са изградили властта си по сходни начини, използвайки полудеспотични методи на управление, за да съхранят и разполагат с властта си едностранно. Това позволи на Путин да нахлуе в Грузия и Украйна, докато Ердоган бомбардира в Сирия кюрдите, които се борят с "Ислямска държава". И в двата случая подклаждането на въоръжен конфликт въпреки световните критики доведе до консолидация на вътрешната подкрепа.

В случая с Ердоган подобно рисковано използване на турската военновъздушна мощ показва също, че той напълно е преодолял всякаква остатъчна съпротива от страна на въоръжените сили към неговите самонадеяни схеми. И двамата лидери, също така, са свободни да действат според личните си прищявки, склонни са да реагират водени от личната си злоба към чуждестранни лидери, като постоянните хули на Путин към бившия президент Саакашвили и на Ердоган срещу Асад.

И така войната на нерви между Путин и Ердоган стана мотивираща сила сама по себе си, независимо от потенциалните сериозни щети върху интересите на двете страни, не на последно място върху обещаващото споразумение за руски газопровод към Европа през Турция. Този проект означаваше освобождаване на руския газ от зависимостта му от транзита през Украйна, който дава на Киев стратегически лост за влияние спрямо Москва.

Когато Путин разпореди руските бомбардировки в Сирия, за да подкрепи Асад, Ердоган явно е направил своите изводи. Кремъл не го е грижа достатъчно за газопровода, за да покаже уважение към чувствата на Ердоган. Нещо повече, "умерените" сирийски опозиционни сили, които Русия бомбардира първи, бяха именно тези, които имат открита подкрепа от Анкара.

Освен това Ердоган трябва да е разбрал, че не би могъл да зависи от САЩ или Европа (или на НАТО), за да обуздае инициативите на Путин в стил "Голямата игра" от 19 век. Путин в Сирия може да представлява заплаха за приближените съюзници на Запада, но Западът бе пренатоварен с други грижи; като същевременно това присъствие представлява директна и цялостна заплаха за Турция: руското насърчаване на шиитския полумесец от Техеран към Ирак до Сирия изцяло обкръжава сухопътните граници на Турция към другите мюсюлмански държави. Ердоган може да се сбогува с нео-османските си имперски мечти. А вероятно и отчасти с масивни икономически приливи от Сунитския залив, които укрепват вътрешните му позиции. Защо да го подкрепя, ако наблюдава плахо как шиитите изграждат конкурентен властови блок с помощта на Москва?

* * *

Преди всичко, обаче, последните събития около "Ислямска държава" са най-вероятният мотив за действията на Ердоган. Не толкова защото той, изглежда, храни неохотна симпатия към техния просунитски принос, но защото вижда потенциал за прегрупиране на съюзниците, които да се съсредоточат първо върху изкореняването на "Ислямска държава". Той усеща, че Европа може да омекне към Путин в тази съвместна цел – и какво би последвало от това. Той подбужда сунитски религиозни чувства у дома, за да съхрани властта си и сега трябва да ги отстоява: Християнският блок изглежда се обединява срещу Турция по начин, напомнящ много отоманските векове, които той жадува да пресъздаде. При такъв сценарий дори Гърция и Грузия ще затворят вратите си и така Турция ще е изолирана напълно.

Така Ердоган избра да провери верността на Запада чрез нещо като съзнателно провокиране на опасност от война, което е виждал Москва да прилага нееднократно. Той изиска от своите съюзници отговор на пределно разделящ въпрос, такъв, който заплашва да пренареди световния ред за следващите 100 или повече години: Искате ли възкресяване на кръстоносните походи?

Именно това "Ислямска държава" се надява да направи.


*Мелик Кайлан е външнополитически колумнист на Forbes.com и съавтор на книгата "Оста Русия -Китай: Новата студена война". (Encounter Books, 2014).

 

Станете почитател на Класа