Група чужди туристи увековечиха разходката си в столицата на България във вторник привечер със снимки на блокираните централни улици. Интересът на чуждоезичните граждани обаче бързо бе заменен с уплаха, когато разбраха, че протестиращите са полицаи. Чужденците просто се притесняваха за своята сигурност, все пак се намират в държава, в която тези които трябва да осигуряват обществения ред блокират хиляди в столицата на "европейска" България. По света рядко се случва служителите на реда да излизат на протест. У нас протестите на полицаите стартираха преди 7-8 години, но за първи път вчера бяхме свидетели на толкова мащабно недоволство на служители на МВР и Министерство на правосъдието. Недоволство, което с основание повдига един по-скоро риторичен въпрос – има ли изобщо държава!? Полицейската блокада, която парализира центъра на София и вълната от протести в цялата страна не са просто израз на недоволството срещу намеренията на правителството да отнеме социалните привилегии на служителите от системата на МВР. Случилото се може да се тълкува и като "червен картон" срещу второто правителство на премиера Бойко Борисов. Освен, ако не сме свидетели на изключително конспиративно изграден сценарий за тотална подмяна на държавността, което ще се случи при едни евентуални предсрочни избори в тази ситуация. Достатъчно е да си припомним, как се проведоха изборите в последните две недели, за да си представим, как биха се провели изборите за парламент в първите месеци на 2016-та. Полицейската блокада не е просто достатъчен аргумент за незабавна оставка на ресорния министър, в конкретната ситуация на вицепремиера Румяна Бъчварова, а и на непрекъснато "губещият се в превода" главен секретар на МВР Георги Костов. Недоволството на служителите на Министерство на правосъдието, в лицето на надзирателите и на служителите от Агенцията по вписвания, трябва да се разглежда като пореден провал и на ресорния министър Христо Иванов. Той сякаш умишлено продължава да заблуждава, че надежда за провеждането на "съдебна реформа" има. Евентуалното отстраняване на "основния" виновник за създалото се напрежение в лицето на финансовия министър Владислав Горанов пък би трябвало да е достатъчен аргумент за оттеглянето и на цялото правителство. Поне така се прави в цивилизования свят. Смяната на финансовия министър е като смяна на министър-председателя. Достатъчно е да си припомним, какво се случи след отстраняването на Варуфакис в Гърция. СИРИЗА остана на власт, но политиката на новия кабинет на Ципрас се промени. Разбира се, това се случи в люлката на демокрацията, в България тези правила за правене на политика не важат, вероятно и защото политиката отдавна е заменена от безгранични амбиции за заграбването на държавни и европейски ресурси. Всичко това води до извода, че провалът на премиера Бойко Борисов с избухналите полицейски бунтове има три измерения. Първо. Протестиращите полицаи не са недоволни единствено от политиката на Бъчварова и Горанов, а от действията на премиера и цялото правителство. Когато става въпрос да се оберат лаврите от успешно проведена медицинска интервенция или полицейска операция, лидерът на ГЕРБ е първият, който се възползва от чуждия труд и постижения, за да си препише заслугите на себе си. Когато обаче става въпрос за прокарването на непопулярни мерки, то Борисов за пореден път ще прехвърли вината на друг – този път на финансовия и на вътрешния си министър, а по традиция и на предшествениците си. С тази разлика, че митът за безгрешния министър-председател вече не съществува. Второ. Бунтът на полицаите трябва да се разглежда и като личен провал на Борисов, който дължи политическата си кариера именно на МВР. Днес тези, които осигуриха трамплин на някогашния частен охранител към високите етажи на властта – като главен секретар, като кмет на столицата и два пъти като премиер, вече са недоволни именно от неговото управление. Протестът е провал и най-вече за амбициите на реформаторите, които от една година се заканват, че ще реформират не само МВР и съдебна система, но и цялата държава. Очевидно е, че нищо подобно няма да се случи, а бюджетът на МВР ще продължи да се раздува много над един милиард годишно. Пари, които в огромната си част отиват за заплати и социални привилегии. Трето. Протестът на служителите от сектора за сигурност не просто е демонстрация на окончателния разпад на държавността, той определено е символ на липсата на каквито и да е ресурси, с които България би могла да защити своята териториална цялост и интереси. Хубаво би трябвало да се замисли Борисов, ако опасенията на любимия му европейски политик – германският канцлер Ангела Меркел, че на Балканите може да се стигне до сблъсъци и дори нова война, придобият реални измерения. С тази разлика, че ако военните действия в Югоизточната част на Стария континент преди повече от 15 години бяха продиктувани от амбициите на шовинистично настроени локални лидери, то днешната геополитическа ситуация е коренно различна – реална е заплахата България да се превърне в поле за транзит или "гореща точка" за трайно настаняване на нелегални мигранти. Възможността страната ни да служи за плацдарм за бъдещо напрежение геополитическо и дори военно напрежение може да се окаже не просто плод на конспиративни сценарий. В тази ситуация у нас е налице недалновидност и липса на управленски капацитет. За това говори и фактът, че се допускат провеждането на полицейски протести от подобен мащаб на фона на безпрецедентна по мащабите си миграционна вълна. Заради рекордният приток на нелегални мигранти от Азия, Близкия Изток и Африка, всички държави на Балканите, без България, отделят значителен допълнителен ресурс за да осигурят сигурността по границите си. А у нас се случва точно обратното. Не трябва да се изключва и вероятността, напрежението сред полицаите да е било предварително планирано, с цел отклоняване на интереса на обществото от кошмарния начин, по който бяха проведени местните избори. Нещо, което след края на първия тур с висок процент на резултатност направи лидерът на "Атака" Волен Сидеров, който пък, по думите на самия Борисов, го бил посетил в премиерския му кабинет в навечерието на атаките срещу клек-шопа и НАТФИЗ. Странно съвпадение наистина. Докато полицаите протестират, а Борисов мъмри "виновните" за това министри и се опитва да балансира между интересите на задкулисните кръгове, които са ги излъчили, за да е пълна картината на цялостния разпад на държавността – интернет-сайтовете на българските институции не функционират нормално вече цели десет дни. И как да е друго след като вместо да търсят хакерите и техните поръчители, агентите от специалните служби протестират за пенсиите си. Фактът, че именно полицаите откриха есенно-зимния сезон на протестите, може да има три варианта за развитие: Напрежението в страната тепърва ще се увеличава. Въпросът е, дали този път оставката на кабинета ще се случи един ден след оставката на финансовия министър. Назначаването на Румяна Бъчварова за вътрешен министър ще бъде признато като грешка, която дълго време ще трябва да се поправя. Най-малкото защото отстраняването на бившата социоложка би било самопризнание за Борисов за провал на кадровата му политика. Надежда за реформа всяка оставете. Партиите от управляващото мнозинство със сигурност ще предпочетат да запазят статуквото и участието си във властта, бюджетът ще продължи да разчита на заеми, докато накрая държавата фалира. А, докато всичко това се случва, полицаите да протестират, вместо да бяха опазили изборите от най-мащабните за най-новата ни история манипулации, то на всички шофьори правителството е приготвило нова изненада – тройно увеличение на винетните стикери. Накрая ще излезе, че вместо за храна, родният данъкоплатец ще трябва да дава парите си за асфалт. /БГНЕС