Има драстичен спад в туристическия бранш през тази година, дотук, особено след летния сезон, и специално за броя на руските и украинските туристи. В отделни хотели спадът е между 40%-50%, а средно за отрасъла клони по-скоро към 50%. Докато през юли-август 2015 г. се очертаваше намалението да е 30%-40%, сега резултатите са много по-песимистични. Добрата тенденция е, че не се наблюдава спад , а даже – леко увеличение, при броя на немските туристи. И се задържа равнището на румънските. Това важи предимно за Златни пясъци, Северното Черноморие, където се очертава траен интерес. Разбира се, всичко това не може да компенсира загубата на руския пазар, но го има като добра новина. Какво прави България в тази кризисна ситуация? Набелязани са няколко инициативи за подобряване на рекламата на българския туризъм като цяло. Трябва да се окуражават такива действия. Лошото е, че качественото изпълнение на тази задача ни убягва. Тук има поле за безброй оригинални идеи и иновативни подходи, на фона на злополучния клип с кинозвездите. Разбира се, да се използват кинолегенди и известни личности за реклама е познат подход – т.нар. ракети носители на образа на страната, на дестинацията. В цял свят се прави това, включително и като техника. Обезсърчаващото в нашия случай е, че клипът бе под всякаква критика. Няма как да покажеш каменна кариера и разрушен завод за фон и да очакваш да ти дойдат масово туристите. Абсурдно е, няма как да стане! За клипа – като концепция е в правилната посока, но като изпълнение бе трагичен. Направиха впечатление и опитите за атакуване на далекоизточния пазар. Тук, за съжаление, отново бе сложена каруцата пред коня. Защо? Чудесно е, че се изграждат наши информационни центрове в Далечния Изток – в Япония и в Китай. Но преди това би трябвало да се помисли и за транспортната обезпеченост на достъпа към България като туристически пазар, като атрактивна туристическа дестинация. Ще ви задам въпрос: представете си, че имаме турист японец, който иска от летище „Нарита" в Токио да дойде в България. Трябва да имате предвид, че средно японците имат не повече от 5-7 дни отпуска през годината. Да, наистина по конституция те са 14 дни, но никога, ама никога никой не си взема пълната отпуска, защото, ако го направи, ще се счита като предателство към компанията, в която работи. И така, японецът иска да прекара в България 5 дни. За да дойде у нас, обаче, той трябва да вземе самолет през летище „Шереметиево", Москва, където ще има между 6-8 ч. „прозорец", след което да се прехвърли на самолет за страната ни. Това означава, че той ще загуби 2 дни от отпуската си, за да дойде тук и още 2 дни, за да се прибере у дома си. Чисто му остава 1 ден почивка. Ама няма и не може да има нормален човек, който да си позволи такова абсурдно пътуване. Единственият начин, който остава на туристи от Страната на изгряващото слънце, а и от Китай да дойдат у нас, за да си прекарат отпуската, е да участват в екскурзии до Австрия или до Германия и оттам да им се предложи като допълнително развлечение една екскурзия до България. Тук трябва да се отбележи, че австрийските авиолинии са едни от основните ни рекламни партньори, без да сме го търсили специално като екстра. Те са и основните ни партньори, които ни осигуряват транспортна достъпност до далекоизточния пазар. Точно те продават и организират такъв тип комбинирани екскурзии - в България на три дневно посещение. Но тези възможности са, забележете, допълваща услуга, а не основна. Няма как да мотивираме далекоизточния турист да дойде в България само и единствено с потенциала на туристическия информационен център, който сме открили там. Без транспортна достъпност нищо няма да се получи! А тя на този етап е отчайваща... Нямаме директни полети до нито едно японско или китайско летище, които реално да позволяват бързо придвижване до страната ни. Спешно се нуждаем от подготвени хора, които да решат тези проблеми с транспорта и с ефективната реклама. Такива специалисти имаме, включително и в университетите – нищо не коства на администрацията да се допита до нас за съвети. Никога не сме отказвали, стига те да имат желание за това. Да кажем, че си „напишем домашното", осигурим перфектната реклама и директните полети, какво следва? Проблемът на ефективната реклама в туризма е, че тя дава резултати след 3-5 г. През цялото това време е необходимо България да инвестира достатъчно средства в рекламни кампании на новите пазари, за да се създаде интерес у потребителите, които да решат, в крайна сметка, да почиват у нас. И още нещо – за България няма информация на нито едно световно летище. Никъде няма нищо! Ако отидете, например, на летищата в Берлин, Мюнхен, Франкфурт, Цюрих или Виена, навсякъде ще видите в павилионите, книжарниците и рекламните сектори брошури и книги за Краков, за Варшава, за Прага, за Истанбул дори, но... образ и нещо за страната ни – никъде! На лондонските летища има тук-таме някоя малка брошурка, рекламираща покупката на имот у нас, изостанала от времето на големия бум сред англичаните, когато те идваха на групи да инвестират с цел препродажба. Има ни и в справочниците за Източна Европа, където на ограничен брой страници е споменато нещичко за нас. Представете си пътуващия човек, който има междинно кацане или е дошъл по-рано на летището и иска да си убие времето, четейки нещо, дали въобще ще се сети за България? Много станаха въпросите, но и аз искам някой да ми отговори. /БГНЕС

-----------

Доц. д-р Преслав Димитров, заместник-декан на Стопанския факултет и ръководител на катедра "Туризъм" в ЮЗУ.