Когато изборите, които чукат на портата, са безинтересни като трети сезон на тъпо риалити, битието предлага други теми, които да занимават съзнанието на непоправимия homo politicus. Като например - как ще реагира парламентът на суспендирането от държавния глава на текстове от закона за военното разузнаване?
Президентът се възползва от правото си на вето. Негово право. Мотивите му наистина са размити и необосновани като новогодишно приветствие на фона на Скалистите планини. Но му е простено - тази материя му е чужда, само титулатурата му е „върховен главнокомандващ".
Но идва логичното питане - откъде премиерът Борисов още преди десетина дни знаеше, че ще го направи? Или просто с недомълвените си медийни изяви деликатно намекна на Плевнелиев, че трябва да го направи. Както се казва: предложение, на което не се отказва.
И след патрона - като ехо от заглъхващ полски двигател на Миг 29, министър Ненчев още тогава додаде: очаквам президентското вето. Реформаторите само пригласяха като хор в древногръцка трагедия: вето, вето...
Никой не си прави илюзии, че на „Дондуков" 2 седи обединител на нацията. Плевнелиев е доказал, че често е удобен за човека, който му уреди президентския пост. И че от него самостоятелно мнение и действие не винаги трябва да се очаква.
Но сега ще се разбере дали и парламентът се държи на къса каишка от Борисов.
Защото в пленарна зала част от депутатите от ГЕРБ съвсем професионално подкрепиха предложението на колегите си от БСП военното разузнаване да се оглавява от висш офицер със стаж в системата за сигурност. Лоша връзка с кораба-майка или просто веднъж са решили да гласуват по съвест?
Всъщност текстът в закона е логичен и оправдан. И никой - освен болни от шпиономания тъмно сини като набеденият генерал Атанасов - не може да заподозре политическо гласуване в този случай. Виж, че назначението на реформаторското протеже на този пост е политическо - две думи няма.
Бакалов - когото премиерът харесва, Ненчев одобрява, а Реформаторският блок припознава като свой пореден символ на участие в управлението - е типичен продукт на политиката стил „ранно СДС": да намерим място на едно наше момче. Така инженерът-металург се оказа в небраното дотогава за него лозе на сектор сигурност.
Всъщност ако приемем, че страстта към шпионски романи те прави годен да оглавиш разузнавателна служба, а опиянението пред Prelude: Op. 28, No. 1 на Шопен може да ти докара номинация за шеф на филхармония - и Бакалов става.
Друг е въпросът - за какво. Очевидно - да изпълнява волята на онзи, който го е пратил. Като изключим бламирането на „цивилната гарга" депутатите пропуснаха подчиняването на армейското разузнаване директно на министъра на отбраната, а ръководството оставиха в ръцете на същия, премиера и началника на отбраната. За президента остана само подписа под указа за назначаване на военно-цивилна разведка №1.
Като не забравяме политическия генезис на Бакалов, дълбоката привързаност на земеделския министър на отбраната към него и подкрепата на президента спокойно можем да прогнозираме, че оттук нататък служба „Военна информация" ще следва откровено антируска линия.
Не пронатовска и проевропейска, каквато вече нееднократно сме демонстрирали дори с прекалена сервилност. А позиция, която може да уплаши дори отявлени „ястреби" от епохата на Студената война.
Но не това е темата.
От решението на Народното събрание по ветото на държавния глава не зависи толкова съдбата на военното разузнаване. Системите в България за 25 години реформи доказаха, че дори когато изглеждат в състояние на полуразпад, винаги намират вътрешен ресурс и мотивация да продължат да работят. Независимо от бездарните ръководители, наложени им от политическата класа, блестящи с професионалната си некомпетентност, но пословични с екстравагантните си идеи.
Решението на Народното събрание по президентското вето е тест дали второто издание на управлението на ГЕРБ е успяло окончателно да докара парламентаризма до състояние на мозъчна смърт. Или дори сред парламентаристите от най-голямата група още мъждука зрънце здрав разум, съществува воля за самостоятелно мислене.
Ако след повторното разглеждане на текстовете на закона „Бакалов" металургът по разузнаването доволен прибере маршалския жезъл във вътрешния джоб на цивилното костюмче, спокойно можем да пристъпим към промяна на Конституцията, не само в частта за съдебната власт.
Да изменим - поне в това имаме опит - член 1. И да запишем, че България е марионетна република, като името на кукловода може да се променя през 4-5 години.
