Цитатничеството в един коментар не е най-убедителния довод, а и поставя авторът в положението на зубрач. И все пак има моменти, когато то дава доста точна кръвна картина на протичащите процеси. Три цитата от последните 7 дни илюстрират доста нагледно какво се случва между Европа и САЩ по отношение на украинския конфликт и Русия. На 27 август вечерта във Виена бе чествана 60-годишнината от създаването на Германско-австрийската търговска палата. На церемонията бе поканена ръководителката на германското правителство Ангела Меркел, на която съответно й бе предоставена думата. Именно от нейната реч излетяха гълъбите на един нов подход към конфликта и към Русия. Да, Меркел каза, че още не е дошло времето за вдигането на санкциите срещу Русия, но добави и нещо, което досега не бе казвала. Признавайки, че „от санкциите срещу Русия страдат редица компании", тя добави (именно това е новото): „Затова се стремим да постигнем политически рамкови условия, които биха позволили да се отменят санкциите". Ангела Меркел обаче отиде още по-далеч. При положение, че някои държави в евроатлантическото пространство продължават да виждат в Русия противник (включително и част от управляващата ни върхушка), Меркел обяви нещо друго - Германия и Австрия се стремят към „партньорски отношения с Русия". Тя не спря дотук, ами разшири геополитическата бленда: „Ние трябва да решим толкова много международни проблеми, че бихме искали отново да се върнем към конструктивното сътрудничество (с Москва)... Затова ние не искаме да действаме на принципа или-или"- или Украйна, или Русия. Ние искаме свободно развитие на Украйна и добри отношения с Русия". Няколко часа по-късно реч произнесе и американският военен министър Аштън Картър – в Калифорния, пред военнослужещи от морската пехота. От неговата пък думи проехтяха снарядите на конфронтацията с Русия. Той я определи като втората главна заплаха за САЩ (първата е „Ислямска държава" - ИД). Според него Москва станала заплаха заради политиката й от последната година. "Ние трябва да се противопоставим на това както от гледна точка на нашите национални интереси, така и заради това, че имаме важни съюзници и партньори в тази част на света и ние имаме важни ангажименти по линия на НАТО", поясни Картър. По думите му действията на Русия в Украйна засилват конфронтацията с други държави. „Тези две (заплахи) се засилиха. Ние трябва да им се противопоставим", добави той. И така - "Русия партньор" на Германия (а и на куп други страни в Европа) срещу "Русия враг" на САЩ. Западът не е ли стигнал до диаметрално противоположно отношение към тази страна? И не е ли пресякъл червената линия на плурализма? Няколко дни по-късно, на 1 август, от високопоставен служител на САЩ чухме съвсем друго мнение: "САЩ не желаят Русия да се превърне в техен враг". Този служител обаче не е кой да е друг, а същият военен министър. Той каза това пак в реч, но пред американски ветерани в Балтимор. Е, той продължи тази фраза с дежурните тези за защита на нашите съюзници и на международния ред, но така или иначе е съвсем видно, че в случая се е стигнало до формулата Картър от Балтимор срещу Картър от Калифорния. Политиката си има своеобразен език и преводът на тези цитати и речи означава едно – в Балтимор Картър трябваше да се самоопровергае и да си посипе главата с пепел заради войнстващото си изказване и маркирането на Русия като заплаха за страната наравно едва ли не с ИД. И то при положение, че за самата Москва „Ислямска държава" също е враг. Преводът означава и друго – че някой го е накарал да направи това. И този някой е началникът му най-отгоре - президентът Обама. Според американския професор от Принстънския университет Стивън Коен в политическа върхушка на САЩ има две линии относно украинския конфликт. Едната е конфронтационната и неин носител е "партията на войната" воглаве с вицепрезидента Джо Байдън и сенаторът Джон Макейн. Другата е помирителната и неин изразител е "партията на дипломацията" начело с държавния секретар Джон Кери. Самият Обама балансира между тях, макар да изглежда, че дава повече предпочитание на първата линия, без обаче да е зачеркнал втората. Ако в Калифорния имаме Картър от "партията на войната", в Балтимор министърът клони повече към "партията на дипломацията". Неотдавна в интервю за електронното издание National interest политическата икона на Америка Хенри Кисинджър сподели, че Обама се стреми да бъде реалист. И като такъв американският президент трябва да балансира - по ред причини. Той има основание да смята, че зад изказването на Меркел стои и една Франция, която действа в тандем с Германия по регулирането на украинската криза и изпълнението на Минските споразумения. А Германия и Франция са сърцевината на геополитическа Европа. Обама не може да не знае, че зад такава позиция почти са застанали и една Италия, една Испания, а също Чехия, Унгария, Словакия, Кипър, Финландия, плюс Австрия - всички те неведнъж се обявяваха срещу санкциите и не смятат Русия за враг. Партньорските, а и съюзническите отношения изискват Обама да се съобразява с тяхната позиция. Освен това на 24 август Меркел и френският президент Франсоа Оланд привикаха украинския президент Петро Порошенко в Берлин, където според редица съобщения са му „набили канчето" да се откаже от подготвеното настъпление в Донбас и да бъде така добър да се придържа към Минските споразумения. Плюс, че са настоявали за ново примирие от 1 септември. Именно това е насоката за постигане на политически рамкови условия за снемане на санкциите (Впрочем на преговорите в Минск на 12 февруари немалка част от тези споразумения са му диктували именно Меркел и Оланд). Ако в публичното пространство бе останал Картър от Калифорния, ще излезе, че САЩ и Обама не одобряват тези действия на тандема Меркел-Оланд и са против мирното и диалогично решение на украинския конфликт. В този смисъл Берлин и Париж очевидно са внесли корекции в позицията на Белия дом. Освен това сегашната американска политика по Украйна е критикувана от немалко влиятелни кръгове и личности в Европа – достатъчно е да споменем такива образци на световната политика като бившия френски президент Валери Жискар Д'Естен или бившия германски канцлер Хелмут Шмид. Добра дума или поне опит за оправдание на американския подход в Украйна не сме чули и от предишния германски канцлер Хелмут Кол. Обама не може да си затваря очите затова, макар споменатите политици идва ли са му челните доводи в баланса с „партията на войната". Но така или иначе корекциите на американските послания идват и от Стара Европа. Кисинджър е един от архитектите на американската външна политика от втората половина на ХХ век и, в неговия нюх и оценка едва ли може да се съмняваме. По-рано това лято пред най-влиятелния италиански вестник „Кориере дела сера" той не спести забележките си към Вашингтон, а и към Запада изобщо: „Вече говорих, че фатална грешка е мнението, че Украйна може да се придърпа към една или друга страна, докато нейната роля е да бъде мост между Европа и Русия". Очевидно той има предвид споразумението на ЕС за асоцииране на Украйна. Сега обаче имаме новата формулировка на Берлин - „искаме свободно развитие на Украйна и добри отношения с Русия". Тя не може ли да послужи като основата за строежа на такъв мост? В разгара на Майдана имаше критики към Еврокомисията, че изправила Украйна пред дилемата „или ЕС, или Русия". Но те бяха единични, откъслечни, почти не се чуха от еуфорията в Киев, Брюксел, Вашингтон или повечето европейски столици. Сега обаче виждаме, че Меркел като че ли иска да поправи грешката и вече залага на принципа „и-и", който бе споменаван в някогашните откъслечни критики. Или залага на моста, за който говори Кисинджър. Картър от Балтимор показва, че Обама не е против този подход на Меркел, макар да го показва косвено, чрез трето лице. Пред италианския вестник някогашният държавен секретар на САЩ (при президента Никсън) подчерта и друго: „Западните държави трябва да признаят, че Русия е важна за мира на планетата, че на нас ни е необходим нейния принос в решаването на такива сложни въпроси като регионалните кризи, ислямският тероризъм, разпространението на оръжията за масово поразяване, продоволствената сигурност". Картър от Балтимор не показва ли, че Обама поема посланията на политическата икона? Това не е ли дискретен, но все пак сигнал, че е готов да свива байрака на конфронтацията с Русия заради Украйна? Макар че американските санкции едва ли ще паднат до края на мандата му. /БГНЕС

-------------------

Юри Михалков, ръководител на Международния отдел на Агенция БГНЕС.