Преслав Димитров: Няма как хора от полята на Добруджа да обслужват качествено туристите по морето

Българските хотелиери и туристическият бранш в черноморските ни курорти само частично успяха да вземат острия завой заради негативните предизвикателства на пазара. А те са следствие от отговора за санкциите към Русия, намаляването на украинските летовници, а и постоянния проблем с кадрите.

30% е спадът в заетостта на хотелите ни по Черноморието.

Недостатък в политиката на хотелиерите е, че те са свикнали да разчитат само на един-единствен пазар. Това означава, че те си запълват хотели или само с руски туристи или само с украински, примерно. Не се диверсифицира риска с подписване на няколко договора с туроператори. Те не обърнаха достатъчно внимание на турския пазар. Хотелиерите в Банско, Сандански през зимния сезон успяха да направят успешно този завой, ориентирайки се от руски към турски клиенти. Колегите им от Черноморието не успяха да го направят поради ред причини. Една от тях е, че те твърде много разчитат на едни и същи потребителски навици. Лоша шега им изигра и очакването, че едва ли не, всеки момент, санкциите към Русия ще приключат и обичайните туристи ще се върнат по навик към старите си дестинации. Негативно им подейства и възпрепятстването на руски държавни служители да купуват имоти по нашето море. Това спря и опознавателните посещения у нас с такава цел - намиране на добър имот и прекарване на една лятна почивка у нас.

За съжаление, значителна част от сънародниците ни също обърнаха гръб на нашето море и се отправиха към Турция и Гърция. Трябва да си го кажем направо и да не крием причините за това. Ако се наложи на който и да е от нас да излезе на плажа на Слънчев бряг за два шезлонга с чадър, ще му се наложи да плати 25 лв., евентуално, ако поръча нещо за консумация сумата става 50 лв. Докато в Гърция и Турция една такса от около 2.50 евро ни осигурява два шезлонга и чадър безплатно. Дори само този факт е достатъчен, за да наклони везните в полза на чуждите плажове.

Следващият много жесток негативен момент за българските летовници по родното крайбрежие е качеството на морската вода. Може би, не знаете, но България всяка година е глобявана от Световната здравна организация за наличие на ешерихия коли в акваторията на българските курорти. Във водата, в която хората се къпят и разхлаждат, се среща опасната бактерия, която предизвиква стомашно-чревни разстройства, които лекарите диагностицират невинно като летен вирус.

Замърсяването на крайбрежните ни води с канализационно-отпадни води е неоспорим факт.

В обслужването продължаваме да имаме много "трески за дялане" и основната причина са картелните споразумения при наемането на персонала. Ще дам само един пример. В страната има 14 висши учебни заведения, които обучават кадри за туризма и около 40 професионални гимназии, подготвящи хора за по-ниски позиции в бранша. Както можете да допуснете всички тези кадри не се задържат в страната ни, защото единици от тях се съгласяват да работят на рецепция за заплата от 400 лв. на месец. Така че своите умения те прилагат навсякъде другаде, със заплати в пъти повече, но не и в България. В Гърция това заплащане започва от 800 евро нагоре. За какво да стоят тук? Нямаме и при тези условия не можем да имаме качествен персонал. Няма как хора, наети от полята на Добруджа, които през живота си не са виждали бели покривки и колосани чаршафи в хотел, да ги закараш в Слънчев бряг, Созопол или Приморско да обслужват качествено туристите.

Не трябва да се заразяваме с черногледство и затова ще каже хубави думи за СПА и Уелнес хотелите у нас. Това е най-силният компонент на българската туристическа индустрия в последните 10 години. Хотелите, които имат медицински и СПА центрове се радват на засилен интерес и стабилни пазарни позиции. Там бяха инвестирани много средства, включително и по отношение на обучението на персонала, извлякоха ползи и от участия в световните туристически борси. Те наистина привличат и имат потенциал да задържат платежоспособни клиенти. В тези хотели липса на заетост почти не се наблюдава. /БГНЕС

----------------

Доц. д-р Преслав Димитров, заместник-декан на Стопанския факултет и ръководител на катедра "Туризъм" в ЮЗУ.

Станете почитател на Класа