В украинската криза е налице от една страна преплитането на външно непримирими позиции, а от друга - търсенето на нов баланс във взаимоотношенията.
Колкото по-дълго това продължава, толкова по-остро ще се чувства отчуждеността и враждебността между страните, от които зависи украинската криза и цялостното развитие на обстановката. Разрешаването на украинската криза ще определи новото устройство на европейския континент, а това от своя страна показва, че не съществува изолирано решение на украинския конфликт – или решение, което да е откъснато от мащабни последици.
По същество има неудобни истини за страните, които ще трябва да се приемат. Германия няма отговор на въпроса какво да се прави в една ситуацията, при която универсалните ценности, към които тя се придържа, повсеместно не се признават - тоест има политически режими, които не споделят западните принципи и модели. Това не може да се пренебрегва или да не се отчита, особено ако режимите си тежат на мястото и притежават икономическа привлекателност, като примерно Китай.
На свой ред Русия не знае как да постигне признанието. Нейният проблем е в това, че международният статут не е нещо вечно, не се предава по наследство, той трябва да се извоюва. "Китайската мечта" притежава много по-голяма гъвкавост, защото се обляга на глобалната интеграция, а не на оплакването в миналото (в руския случай на съветския крах), на загубата на международната тежест, което води съответно до възприемането на западната политика като пряко продължение по сдържането на СССР. Руският подход не води до нищо добро.
Признанието на многообразието изисква от страна на Германия да обнови политиката на разведряване, която в миналото бе толкова близка до сърцето й. В нейната основа са заложени политическото сближаване, взаимодействието на различни равнища и дългосрочната стратегия на постепенни преобразувания. Признаването от руската страна на условията да придобие желания международен статут изисква правилно подреждане на приоритетите и връщането към отправната точка, когато през 2000-та година на власт дойде Владимир Путин. На първо място това означава всеобхватна модернизация на икономиката, държавата, гражданското общество с техните сложни отношения.
Подобно признание ще доведе до промяна на подходите, а това ще донесе практически резултат. Необходимостта да се измине един дълъг път, по-внимателното да се претеглят загубите и ползите, да се намали идеологическата нажеженост ще позволи не само да се запълнят пукнатините в отношенията, но и да се добави доза рационалност в регулирането на украинската криза. Един рационален подход ще разкрие неустойчивия и временен характер на положението, което само по себе си е обременено с огромни рискове.
Така наречените Донецка и Луганска народни републики нямат перспективи в сегашните им граници. Трансформирайки се в поредните отхвърлени образувания, намиращи се в международно изолация, те ще се превърнат в бреме за Русия, а тяхната геостратегическа значимост ще се сведе до ролята на подръчен инструмент, за да бъде натикан Киев в ъгъла. Но такъв инструмент е двояк, защото той прави илюзорна нормализацията на отношенията между Киев и Москва, спомага за засилването на антируските настроения в украинското общество. Само преговори на тристранна основа с участието на Киев, Москва и Брюксел (участието на Вашингтон не е задължително) могат да прокарат път към изход от кризата. Същото важи и за украинската държава и за нейната икономика, чието благоденствие Западът сам по себе си не може да й осигури.
С други думи не съществува едностранно решение на украинската криза. Киев не е способен за това, Брюксел не е готов, а и действията му лесно се блокират от Москва, самата тя може и да е готова, но пък нейните действията се торпилират от Киев. Налице е несъвпадение на намеренията. Затова се изисква координирано, а значи международно решение. Колкото по-бързо това бъде признато, толкова по-добре.
Сегашната безизходица очевидно изключва вътрешно решение между Киев, от една страна, и Донецк и Луганск, от друга, за което призовава Москва. Същото се отнася и за "минския формат", който е полезен само за контактите и наблюдението на обстановката в сепаратистките райони, но като цяло не е подходящ за Украйна. Неговият малък мащаб е очевиден, което поражда призиви за международната миротворческа мисия, чийто мандат да бъде определен от Съвета за сигурност на ООН.
Украинската криза може да порази други региони. За да не стане това и за да се предотврати евентуална блокада, полезно е да се открия нови площадки за диалог. Предложението на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер да се установят контакти между Евросъюза и Евразийския икономически съюз е един от вариантите. Доколкото предложението бе официално подкрепено от руския външен министър Сергей Лавров, явно не става дума за поредния злонамерен гамбит на Германия, целящ да разшири влиянието й в "задния двор" на Русия, както намекваха някои руски аналитици. По-скоро това е демонстрация, че Германия не възнамерява да бъде главният противник на Русия в Европа, а ще остане основният участник в диалога с нея на континента. И си струва Москва да се възползва от това.
---------------------
Ханс-Йоахим Шпангер, член на изпълнителния комитет на Института за изследване на мира във Франкфурт. Статията му е публикувана в списание "Россия в глобальной политике".
