Ивайло Попов: ТПТИ - прозрачност "при закрити врати"

Въпросът защо има секретност в преговорите и относно прозрачността на ТПТИ остава отворен - не знаем защо. Оправданието, че това е изискване на американската страна за нас не е достатъчно сериозно, защото, ако говорим за равнопоставени партньори ЕК трябваше да постигне това условие.

Другата причина, често изтъквана за тази секретност, е да не се навредяло на Европа като се разкривали предварително картите. И това е несериозно.

Странно прозвучаха тези дни твърденията на евродепутата Марина Албиол от испанската партия "Обединените леви", представителка в ЕП на фракцията "Европейските обединени леви/Ляво-зелените от Севера". По думите й за разгласяване на сведения за подготвяния документ по ТПТИ се предвиждат административни наказания и дори углавна отговорност.

В днешния свят трудно могат да се скрият такива договорености, дори и за нас като граждански организации. Ние достигаме почти винаги до информацията отвътре. Логичният извод, който следва е, че заинтересованите от споразумението искат гражданите на двата континента да не знаят какво по същество се случва на тези преговори.

През октомври миналата година ЕК публикува, все пак, някакви текстове от ТПТИ на своя сайт и излезе със съобщение, в което твърдеше, че дава гласност по въпроса. Но това бе форма на замазване на очите, защото, всъщност, като влезем там ние не виждаме финалните текстове или поне по главите, по които са водени дискусии. Там откриваме позиции, становища, но нямаме резултатът от преговорите.

Прави впечатление, че ЕК толерира около дебатите по Трансатлантическото споразумение контактите си с компаниите за сметка на организациите на гражданското общество. Сега ще повторя цифри, които вече едва ли ще са точни, защото мина доста време и не са актуализирани, но според едно авторитетни изследване миналата година на фона на само 19 обсъждания по ТПТИ 113 са дебатите с корпорации и техни асоциации. Очевидна е по-широката отвореност на ЕК към корпорациите. Това не се е променило и до ден-днешен.

По данни на изследване, почиващо върху модел на ООН, става ясно, че споразумението няма да донесе достатъчно позитивни ефекти върху икономиките. Много сектори ще бъдат засегнати, което ще доведе до закриване на работни места, до намаляване на оборота на определени фирми и последиците, свързани с това. Ще дам един пример: Асоциацията на преработвателите на пилешко месо във Великобритания, една от първите бизнес организации, които заговориха за вредите от ТПТИ, поставиха много актуален въпрос. В САЩ е разрешена технология, при която с хлор се обработват пилетата за премахване на перушината и на запитване дали тя ще бъде разрешена след приемане на споразумението в ЕС ЕК отговори категорично "не". Имаме известни съмнения за тази категоричност. Но ако приемем, че европейската страна реализира неотстъпчивостта си, тогава идва другият въпрос - как ще се постигне конкурентноспособност, след като в ЕС не използват тази технология, призната от тях за безспорно вредна, а американските компании я ползват с ефект по-ниска себестойност на продукцията им?

Има също индикации за сериозен натиск от САЩ темата за ГМО да присъства в споразумението - разполагаме с доста информация по въпроса, заедно с източниците. От друга страна, ЕК твърди, че това няма да се случи. Но като отговор американските им партньори казват, че ГМО са изключително важни за сектор земеделие, един от най-съществените за тези преговори.

Ставаме свидетели на надиграване в дипломацията. А в крайна сметка това, което ние очакваме да се случи е да няма отделна глава в споразумението за ГМО. Дори очакваме да не се спомене, че по ГМО темите ще има либерализация. Но ако бъдем реалисти, допускаме да има отстъпление от принципа на предпазливостта, както и изравняване на някои стандарти по безопасността на храните. А това индиректно ще доведе до процес, при който ГМО по-лесно ще проникне на европейския пазар - не само за отглеждане на ГМО култури, но и за търговия с тази продукция. Нека не забравяме, че вече в Европа има над 30 вида ГМО продукти - храни и фуражи, разрешени за внос. За отглеждането имаме засега само един вид разрешен ГМО, а се очаква, че чрез ТПТИ ще се атакуват процедурите за по-лесното издаване на такива разрешения на първо място за царевица, соя и рапица.

Ако експертите от ЕК искат наистина да покажат, че имат желание да бъдат отворени към хората, а американските им партньори не желаят, те трябва много остро да поставят въпроса за прозрачността по време на преговорите. И да премахнат клаузата за неразкриване на информация, която са включили. Мисля си, че гражданите на САЩ също се противят на тази клауза, така че американското правителство, ако бъде попритиснато от страна на нашите преговарящи, има шанс това да се случи. Или пък , ако не успее, тогава ЕК с чиста съвест ще може да каже: ами то не зависи от нас.

На този етап, обаче, не сме забелязали подобни опити...

--------------

Ивайло Попов, координатор на проекти към екологичното сдружение "За Земята".

Станете почитател на Класа