Празненствата в Хавана и мрачното мълчание в Маями ти казват всичко, което е необходимо да знаеш за това кой спечели този рунд с Куба на Кастро.
Като в метафора на Джей Еф Кей Обама продаде кон за кокошка.
Получихме обратно Алън Грос, преди неговите комунистически тъмничари да го убият, заедно с един американски шпионин в замяна на трима членове на кубинска шпионска група. Ако бяхме се ограничили дотук сделката щеше да е добра.
Но Обама допусна нещо, което деветима президенти преди него определяха като "провалена политика". Призовавайки към признаването на режима на Кастро като легитимно управление на Куба, Обама каза: "Изолацията не работи".
"Не работи?" За какво говори той? Изолирането на Куба през последните 30 г. от студената война доведе до банкрута и разпадането на съветската империя, която трябваше да носи Куба на гърба си. Откровението на Обама е оценявано в Куба като реабилитация за половин век враждебност към Съединените щати. Но с новия Конгрес под контрола на републиканците ще мине малко време преди вдигане на американското ембарго, отварянето на пътя за кубински стоки през залива на Флорида и потокът долари в обратна посока, за да бъде поддържан един от последните ленинови режими в стадий на неподвижност.
Но защо сега Обама реши да извади Куба от затруднение?
Братята на Кастро се взират в бездната, след като Съветският съюз умря и изчезна, Русия вече не е в състояние да изкупува кубинската захарна тръстика на занижени цени, цените на петрола паднаха и Венецуела вече е на ръба на невъзможността да покрива задълженията си, както и да изпраща на Куба безплатно гориво за неопределено време.
Тогава Обама се притече на помощ.
Въпреки че той даде в ръцете на Фидел и Раул дипломатически триумф, техният режим вече не принадлежи на този свят, тъй като недъзите му са неизлечими.
Марксистката идеология, политическата религия, в която режимът е вкоренен, е мъртва вяра. Световната комунистическа революция е божество, което се провали. Тя е приключена, свърши. С изключение на Северна Корея и Куба кой продължава да проповядва, че марксизмът-ленинизмът е бъдеще, към което човечеството се е отправило? Кой още вярва в това?
Помислете за миналото на режима, с когото Обама иска да възстанови дипломатически отношения.
Преди Фидел Куба беше с жизнен стандарт, който беше на четвърто място в полукълбото. Днес жизненият стандарт в страната не е много по-висок от този в Хаити и Куба е по-малко свободна, отколкото по времето на диктатурата на Батиста.
Кастро може и да остане в историята като един от най-големите противници на американската суперсила. И какво, в крайна сметка, изпълни ли той намеренията си?
В дните на младостта си Фидел разреши на Никита Хрушчов да разположи на острова балистични ракети и предизвика може би най-опасната криза през студената война, а може би и в световната история. За три десетилетия неговата родина беше сатрап и стратегическа база на една отвратителна империя, която днес никой не оплаква. През същите тези десетилетия Куба осигуряваше войски за разпространяване на комунистическите революции в Африка, Карибския район и Централна Америка. Днес цялото това прогнило предприятие е в земята.
Кой днес гледа на Куба на Кастро като на модел за подражание?
Когато Кастро си отиде, неговите паметници може и да останат. Все пак трупът на Ленин все още е погребан на Червения площад, както и този на Мао Цзедун – на пл. Тянанмън.
Колко ще може да издържи новият режим?
Русия на Владимир Путин и Китай на Си Цзинпин са националистически и автократични. Те са прегърнали държавния капитализъм. Когато си отидат братята на Кастро как техните наследници ще могат да оправдаят тяхната полицейска държава и постоянният монопол върху властта – и то ако американските туристи се разхождат по улиците на Хавана?
Когато американците от кубински произход пътуват навсякъде из острова, кубинските младежи, които не знаят нищо за революцията, със сигурност ще питат: "Защо ние нямаме такива неща, каквито имат американците?".
Не може да се каже, че Куба се е насочила към демократично бъдеще. Остава възможността, както се случва в Латинска Америка, да се появи нов и обаятелен силен мъж. Нещо като кубински Уго Чавес. Но днешните диктатори трябва да го осигурят. Или те, също така, може да прибегнат до по-големи репресии. Или пък да заминат.
Кастро е известен мъж от ХХ век. Но помислете за цената, която е платил кубинският народ за неговата слава.
Две поколения кубинци живяха без свобода. Героични кубинци, несъгласни със ставащото, стигаха до края и умираха с хиляди в затвори. Бегълците биваха разстрелвани с картечници на кубинския бряг. Токсичността на марксизма-ленинизма беше отровила кубинската култура.
Някои кубинци може и да си спомнят за Кастро с възторг. Все пак дори Сталин се радва все още на такива свои почитатели.
Имаше време през 60-те години на миналия век, когато полезни идиоти от новата левица лепяха плакати с Че Гевара в стаите по общежитията и пътуваха до Куба, за да режат захарна тръстика и да се отъждествят с революцията.
Когато вижда хвалебствията, които Фидел получава сега, дори и от някои в нашата страна, човек започва да разбира как древните египтяни са могли да боготворят едно насекомо. /БГНЕС
____
Патрик Бюканън (роден 1939 г.) е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?".
Вашингтон / САЩ
