И газопроводът през Турция ще опре до България

Дискусията за отказа на Владимир Путин от строежа на "Южен поток" излезе бурна, но някак едностранчива. И до днес се говори главно за тръбата, която няма да я бъде, и за това кой ще пострада най-много от тая работа. За пръв страдалец участниците сочат България и се надпреварват да смятат колко стотици милиони евро няма да влязат в джоба й.

Далеч по-рядко - защо ли? - се споменава онази тръба, която ще стане факт. Понеже в Анкара, където се отрече от своята мила и скъпа, но твърде скъпоструваща рожба, руският лидер постъпи по принципа: газопроводът умря, да живее газопроводът! Вместо една транспортна магистрала, заобикаляща Украйна, Кремъл се кани да гради друга: пак по дъното на Черно море, но вече не към България, а към Турция.

Но синьото гориво ще върви все натам - на запад, към Евросъюза! Друга посока просто няма. Направете си труда, погледнете картата. Кои са най-големите съседки на Турция? Иран, Ирак и Сирия. Не им трябва газ от далечна Русия, идващ по тръба с капацитет 63 милиарда кубика годишно - имат си вече достатъчно.

Шефът на "Газпром" Алексей Милер впрочем не пожела да мъти водата и още в Анкара внесе яснота: по новата, безименна още тръба ще тече газ именно за ЕС. Посочена бе дори конкретна цифра: 50 милиарда кубични метра. Тъй че европейците не губят абсолютно нищо: горе-долу същите обеми, каквито текат сега през Украйна и се предвиждаше да тръгнат през "Южен поток", ще идват при тях занапред от Турция. Самите турци ще оставят за себе си само това, което така или иначе получават от Русия през украинска територия.

Милер впрочем изрече нещо, чийто същински смисъл проумяха тогава малцина. За тези количества, каза той, "на границата между Турция и Гърция ще има пункт за предаване". Какво е това - пункт за предаване? Навярно мястото, където продавачът предава стоката на възложителя и забравя за нея - транспортът по-нататък вече си е работа на купувача.

Т. е. зад тая скромна формулировка се крие коренна промяна в експортната (дори геополитическата) стратегия на "Газпром" на европейския пазар. Руският държавен концерн не настоява вече да му разрешат сам (с младшите си партньори на място) да прокарва тръби през територията на ЕС. Значи Москва фактически се е примирила с изискванията на омразния за нея антимонополен Трети енергиен пакет, забраняващ добивът и транспортирането на газ да бъдат в едни ръце.

В усилия да запази достойнство обаче Кремъл представи всичко това като пърформанс, включващ шумен отказ от "Южен поток" и публичен бой като наказание за България. А всъщност Москва още на 1 декември е била готова с варианта, който руските медии взеха бурно да обсъждат едва на 5-и: "Газпром" щял "да помоли" (или за по-страховито "да накара") ЕС сам да прокара тръби за доставка на руски газ до потребителите.

Но да си припомним пак думите на Милер - "на границата между Турция и Гърция". Защо точно Гърция? Вижте отново картата, моля. Западната, европейска част от турската територия граничи с Гърция и България. На гърците не им трябват 50 милиарда кубика.

Освен това, още до края на десетилетието те ще прекарат по своя земя Трансадриатическия газопровод TAP с капацитет 10 милиарда кубични метра и с възможност пропускателната способност да бъде увеличена на 20 милиарда. По тази тръба ще тръгне газ от Азербайджан, който през Гърция ще стига до Италия.

Няма никакъв смисъл да градим още една тръба успоредно с тази. Прочее, сам се налага вариантът да разположим "пункт за предаване" на границата с България, за да прокарат европейците тръба оттам в северозападна посока, до хъба в Австрия с разклонения към тези страни, които би обслужвал "Южен поток". С други думи, проектът може да получи нов живот, но засега ще си траем - да не си вгорчим удоволствието, пресмятайки щетите за братската някога славянска страна. Ето защо Милер временно сложи "пункта за предаване" на границата с Гърция.

За възраждане на "Южен поток" впрочем ще стане дума още на 9 декември, когато европейските участници в проекта ще се съберат под егидата на ЕС, за да обсъдят ситуацията. А има и друг вариант - да бъде възкресен закритият заради конкуренцията с "Южен поток" европейски проект "Набуко". И по-точно модификацията "Набуко-Уест", предвиждаща газът да идва в Австрия тъкмо от турско-българската граница.

При всяко положение България ще си получи транзитните милиони. Москва би трябвало да й стиска палци възможно най-силно. Защото иначе може "Газпром" да си клечи със стоката край "пункта за предаване", без да дочака купувач с подходящ "амбалаж".

Още по темата: Съдбата на "Южен поток"

Изявлението на Владимир Путин от 1 декември, че Русия няма да продължи строежа на "Южен поток", сложи точка на усилията й да изгради паневропейска газотранспортна система, пише "Комерсант".

"Северен поток" впрочем действа пълноценно, тъй че руският "Газпром" би оплел с газопроводите си половин Европа. При сегашните санкции и конфронтация с Москва властите в ЕС просто не можеха да приемат толкова съществено засилване на зависимостта си от Русия. Те безспорно са оказали натиск върху България - ключова за проекта страна, принуждавайки я да забрани прокарването на тръби по своя територия, коментира вестникът.

Според "Новая газета" само за покупка на земя в България "Газпром" е изхарчил 122 милиона долара. Русия вече инвестира в строежа на "Южен поток" 5 милиарда евро - но ето че проектът е закрит, а планираният алтернативен газопровод за Турция може би ще струва над 10 милиарда евро, посочва "Комерсант".

Подписаният от Москва преди седмица газов меморандум с Анкара от руска гледна точка е компромис, както и газовият договор, сключен неотдавна с Китай, твърди изданието.

Първо, с цел да увеличи доставките за Турция, за Русия би било по-лесно и по-евтино да разшири готовия вече "Син поток", а не да строи нов тръбопровод. Второ, още никой не е изчислил дали Турция има нужда от 63 милиарда кубика газ годишно. Трето, турците още не са поели никакви конкретни ангажименти по този проект, затова пък Русия вече им обеща шестпроцентна отстъпка от недоговорената още цена за кубик газ, пояснява всекидневникът.

С оглед взаимните санкции ЕС може и да не е най-удобният партньор за преговори, но Русия успя да си намери още по-трудни преговарящи - Китай и Турция. Газопроводите затам тепърва предстои да се градят и вероятно изцяло за сметка на федерацията. Разходите за прокарване на тръба до Китай според оценки например ще са 25 милиарда долара. Още не са ясни нито количествата газ, нито уговорените цени, нито дори потенциалните нужди на Китай от руски горива - но отстъпки са обещани и на него, отбелязва "Комерсант".

Крайно тежкото финансово състояние на Русия не й дава възможност да гради едновременно и "Южен поток", и "чудовищно разходоемкия газопровод за Китай, получил помпозното име "Силата на Сибир", обобщава сп. "Новое время".

"Газпром" не бърза да изпълнява решението за закриване на "Южен поток" - формално е спрян засега само корабът, полагащ тръбите, но той дори не е започвал работа, пише "Ведомости".

Италианската компания "Сайпем" с мажоритарен собственик "Ени" - подизпълнител на "Южен поток", съобщи в петък, че е получила от възложителя официално уведомление за спиране на работата по морската отсечка, но не може да изчисли икономическите щети, тъй като не се знае докога ще бъде замразен проектът и няма окончателно решение. Според ТАСС, ако проектът бъде закрит, "Сайпем" ще изгуби през 2015 година 1,25 милиарда долара.

Говорител на "Саут стрийм транспорт" - изпълнител на проекта, изтъкна, че консорциумът има четири акционера и само те могат да вземат решение за промени в проекта или да го спрат. "Газпром" има дял от 50 на сто, италианската "Ени" - 20 на сто, френската "Електрисите дьо Франс" (Е Де Еф) и германската "Винтерсхал" - по 15 процента, напомня вестникът. Чуждестранните фирми отказали да коментират възможността за подобни решения.

В събота шефът на "Газпром" Алексей Милер отново потвърди по телевизията отказа на концерна от "Южен поток". Руското ръководство обаче не е разпореждало да бъдат денонсирани междуправителствените споразумения със страните участнички в проекта, заявява източник на "Ведомости", близък до енергийното министерство в Москва.

Самото министерство не коментира, а прессекретарят на Путин Дмитрий Песков не посочи дали ще има такива нареждания, се казва в статията.

Помолени за коментар, енергийните ведомства на страните, през които бе планирано да мине сухопътната част от "Южен поток" - България, Сърбия, Унгария и Австрия, не дали отговор. Както и фирмите партньори на "Газпром" в тези страни. Говорител на австрийската О Ем Ве казал само, че тя поддържа връзка с руския концерн.

Във вторник министрите на енергетиката от страните участнички в "Южен поток" (без Русия) ще се съберат, за да обсъдят съдбата на газопровода. Чак след това ще се дискутират по-нататъшни стъпки, цитира "Ведомости" източник, близък до "Газпром".

Срещата бе планирана още преди руския отказ от проекта. Очакваше се еврокомисарят по енергетиката Марош Шевчович да изнесе пред министрите "политинформация как не бива да се строи "Южен поток", напомня изданието.

"Сега обаче сценарият ще е различен", смята друг източник, близък до "Газпром". Политически консенсус между държавите участнички в проекта няма; междувременно тази седмица "Газпром" може да продължи преговорите с Турция, добавя "Ведомости".

БТА

Станете почитател на Класа